Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 521 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 204/2025
Вид
Определение № 521
Подписан
24.02.2025
В сила
24.02.2025
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 521 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500204 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“

ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; против Разпореждане №

35409/18,12,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 21175/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник С. М. Н., ЕГН **********; за вземания по договор за предоставяне на поръчителство и договор за потребителски кредит № 2768588, вземанията по които заявителят е придобил с Приложение от 13,08,2024 г. към договор за цесия от 01,02,2022 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска да се отмени първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу С. М. Н., ЕГН **********; за вземания по посочените по-горе договори.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че заявлението страда от нередовности, които заявителят, въпреки дадените му указания, 1 не е отстранил, както и че е налице обоснована вероятност вземанията да се основават на неравноправни клаузи.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Заявлението страда от нередовности, тъй като със същото не са в достатъчна степен индивидуализирани по основание претендираните вземания. Дължимите по договорите суми се претендират частично, но не се сочи дали длъжникът е изпълнил част от задълженията си и ако са налице плащания по договорите – кога са извършени и кои суми са приети за погасени с тях. В изпълнение на задълженията си РС е дал на заявителя указания за отстраняване нередовностите. Заявителят не е изпълнил указанията. Следователно заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 вр. чл. 410, ал. 2 от ГПК и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК следва да се отхвърли.

Наред с това, налице е и друго основание за отхвърляне на заявлението – по чл. 411 ал. 1 т. 3 от ГПК – налице е обоснована вероятност зае неравноправност на договорната клауза, на която се основава заявлението.

Претендират се задължения за заплащане на „платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит, както и възнаградителна лихва, обезщетение за забавено плащане. В пояснения за какво е паричното вземане заявителят сочи, че се претендират задължения по договор за предоставяне на поръчителство, представляващи заплатена от поръчителя главница по договор за кредит.

От представения по делото Договор за поръчителство между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД се установява, че посоченото дружество предоставя поръчителство по кредита на длъжника, срещу което се уговаря възнаграждение, дължимо от кредитополучателя. На същата дата и във връзка със същия кредит е сключен и договор за поръчителство между дружеството-заемодател и „Ай тръст“ ЕООД, с който се уговаря дължимото от кредитополучателя възнаграждение за поръчителя да се заплаща на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, който е овластен да го приеме заедно с погасителните вноски по договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да 2 заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Следователно, независимо че се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за кредит и, съобразно императивните разпоредби на чл.

19 ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включено при изчисляване на ГПР.

В случая коментираното възнаграждение не е включено в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите и по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно размера на дължимите за кредита допълнителни разходи. Изложеното обосновава извода, че с тази уговорка се цели заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (осигуряваща защита на потребителя чрез ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите по кредита) и осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора (т. нар. скрита възнаградителна лихва).

Следователно като е отхвърлил заявлени3ето с обжалваното разпореждане, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да се потвърди. Затова съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 35409/18,12,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 21175/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник С. М. Н., ЕГН **********; за вземания по договор за предоставяне на поръчителство и договор за потребителски кредит № 2768588, вземанията по които заявителят е придобил с Приложение от 13,08,2024 г. към договор за цесия от 01,02,2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3