Протокол № 209 от 11.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 209 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245000500399 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:35 часа се явиха:

Жалбоподателят Т. В. П. се явява лично и с адв. М. с пълномощно по делото.

За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор Марин Дишлянов.

Свидетелите В. П. К., Ю. А. Ц. и Я. Х. М. се явяват.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. М.: Свидетелите, които сме посочили – В. К. и Ю. Ц. са приятели на г-н Т. П., които живеят в селото. Това се негови близки познати и приятели, които му помагат. Те ме ангажираха по делото.

ДОКЛАДВА се делото.

1

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника по спора Т. В. П. чрез пълномощник-адвокат Ц. М. против решение № 132/10.05.2024 г. по гр.д. № 584/2023 г. на ОС-С.З., с което е поставен под пълно запрещение Т.

В. П. и е разпоредено препис от решението да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството при О.С.З., който да назначи настойник, заместник-настойник и двама съветници (настойнически съвет) на основание чл. 156 от СК на поставения под пълно запрещение.

В жалбата не са заявени доказателствени искания.

От ответника по жалбата П.Р.Б. ищец по делото, не е подаден отговор на въззивната жалба.

Адв. М.: Поддържам жалбата. Моля да бъдат разпитани като свидетели В. П. К., Ю. А. Ц. и Я. Х. М..

ПРОКУРОРЪТ: Ще взема отношение по жалбата след изслушването на г-н П. и на свидетелите.

ПРИСТЪПИ се към личен разпит на г-н Т. П..

Сне се самоличността му:

Т. В. П. на 70 г., вдовец, живущ в с. С.

Живея в с. С.с моето дете. Той е момче, но не мога да кажа на колко години е. Над 30-години е. Живея в къща на два етажа. Аз живея долу на първия етаж. На втория етаж не живее никой. Не сме направили още ремонт на покрива. Ще направим. В момента съм в гр. П.. Не съм идвал друг път в П..

Дойдох с кола до П.. Докара ме Ю.. Аз съм работил при него преди. Той сега купи втория етаж на къщата, но още не живее там. Трябва да я стегне и тогава.

Аз съм пенсионер. Преди това работех в Завод 6 в К.. На работа отивах със служебен рейс. Караха ни и ни връщаха. Получавам пенсия, но не мога да кажа колко лева е. Една жена от Б. идва и дава на хората пенсиите. Моята пенсия ми я дават на мен лично. Аз си я взимам. Броя си парите от пенсията.

Не мога да кажа, сега като дойде Я. ще ви каже. Банкнотите ги познавам. Не мога да чета, само сричам. Мога да пиша. Мога да се подписвам. В селото няма магазин. Я. ми купува хляб. Тя е отвън залата. Тя ми купува нещо за ядене, месо, такива работи. Аз се отоплявам на дърва. Дървата ми ги купува К., мъжът на Я.. Дървата не знам колко струват. Дървата ги купуват с мои пари. Социални помощи не поучавам. Друго не получавам, освен пенсията ми.

2

С.С.-К.- К. живее в К.. Той идваше в С.чат-пат. Той има къща в С. В моята къща не е влизал и не е ползвал моя гараж. Не е влизал да ми яде храна от къщата. Веднъж идваше да се къпе в моята баня. Ходил съм в С.З. по магазините с него. Имам още малко задължение към съдия-изпълнителя. За онзи случай аз подписах документите и се взе техниката. Не мога да кажа какво стана в този случай. Те ме оставиха в колата, не ме взеха. Те отидоха.

При следовател съм ходил за този случай. В съд за този случай с вещите не съм ходил. В съд съм ходил само за това дело. Не мога да отговаря днес защо съм тук. Ще внимавам за друг път. Няма да става повече така. Селото, в което живея е оживено. В селото ми помагат Я. и Ю.. Мъжът на Я., К. също ми помага. Ю. е кмет на селото. Личната ми карта стои в Я.. Продадох етажа от къщата на Ю.- момчето отвън. Моята кака, която е от С. му продаде втория етаж. Не знам за колко пари му е продала. За втория етаж от къщата аз не съм взимал пари.

Адв. М.: Нямам въпроси.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси.

ПРИСТЪПИ се към разпит на св. Ю. А. Ц. и му се напомни наказателната отговорност по чл. 290 НК.

Сне се самоличността на свидетеля:

Ю. А. Ц. на 48 г., женен, неосъждан, без родство с Т. П..

СВ. П.: Обещавам да говоря истината. Познавам Т.. В с. С.съм в ловната дружинка. Постоянно съм там, защото имам и много приятели. Познаваме се с Т. от доста време, тъй като той си е от селото и няма човек, който да не го познава. Аз живея в К..

Познавам Т. П. поне от 2012 г. На въпроса от къде познавам Т. отговарям, че на центъра се събират почти всички хора. Преди имаше магазин, сега няма и нали знаете хората се събират около кметството, около магазина.

Т. е човек, който се смее и хората си контактуват с него. В последно време доста често контактувам с него, тъй като помагам за абсолютно всичко, защото има хора, които искат да го използват и го правят целенасочено. Има хора, които искат да се сближат с него с користна цел. Конкретни впечатления нямам от случая с К.. Има други хора, които се възползват от него, защото той е добър, контактен е и когато хората го извикат той откликва на всички и го 3 карат например да работи без пари с една почерпка, с един обяд. От тази гледна точка. Доколкото съм запознат, Т. получава пенсия, тъй като е пенсионер, преди това е работел. Не съм видял да има някакви затруднения.

Не живее в охолство и разкош, но не е някой, който да е занемарен и да ходи и събира от кошчетата. По мое мнение той може да се грижи сам за себе си и дома си. В последно време аз съм ходил с него да пазарува, тъй като няма в селото магазин и аз съм го карал с колата. Когато отидем той ми казва какво иска. Той е работил в завод А.. Не познавам никой от завод А.. Аз го познавам от селото, от пейката пред магазина, защото там се събираха хората преди да затворят магазина. От там са контактите, които сме имали. Това е било цялото мое познанство с него. Не съм влизал детайлно, за да знам неговите колеги, приятели и т.н. Повечето пъти аз ходя с него да пазаруваме, тъй като аз се занимавам със строителство и също така съм собственик на част от втория етаж от къщата, в която живее Т.. Купил съм тази част от съпругата на брат му, който е починал. Тя я продаваше. От втория етаж съм купил 6/8 ид.част с прилежащата земя. Когато ходим да пазаруваме Т. си харесва каквото иска да вземе. Т. не гледа така нещата и да ги харесва по опаковката, а си взема това, което му харесва на него. Аз го питам дали иска например луканков салам, но той казва, че не иска от луканковия салам, а иска шпековия салам. Така наречения С. - К. го познавам много от преди да познавам Т.. Преди живееше в К., дори не знаех, че е от с. С.и когато взех да ходя там на лов по-често разбрах, че е от С. Сега Т. не ми е казвал да го притеснява и не съм виждал да се върти около тях, но съм го виждал в селото с други коли. К. е дребен мошеник, от хората, които гравитираха едно време около групировките и се занимаваха с изнудване и да им върши черната работа.

След случая със С. забелязвам, че Т. вече няма такава доверчивост към хората, но не мога да кажа с чисто сърце, че може като отиде в магазина той ще си напазарува всичко, но ако някой отиде и му каже да му вземе нещо, пак с користни чувства, че няма пак от добротата си да отиде и да му услужи, така да го кажем, защото е много добър. Не мога да ви отговоря дали е възможно при пазаруване да го излъжат с рестото, тъй като никога не е плащал пред мен. В момента аз му плащам, тъй като парите му са задържани от общината.

Негови роднини, които поискаха да му бъдат настойници казаха на втория месец, че не могат да се занимават с тях. Трудно им било, далече им било.Синът му е поставен под запрещение и неговите роднини, които бяха в 4 настойническия съвет на сина му, защото синът му е тотално за запрещение.

Искам да кажа, че хората, които се грижат за сина му, които бяха в настойническия съвет, искаха да грижат и за него, тъй като са роднини, но грижейки се за сина му и за него казаха, че това ги натоварва много и не могат да го правят повече.

На въпроса какво означава запрещение за мен, отговарям че запрещение означава, че Вие го лишавате от всякакви негови права. Аз така го разбирам, затова Ви казвам.

Дали г-н П. има нужда от човек, който да му помага при пазаруване, отговарям че ако в селото има магазин Т. няма да има нужда от човек, който да му пазарува. Той може сам да си напазарува. Това е мое мнение. Не ангажирам никого с него. Знам, че Т. познава парите. Пробвал съм го не един път. Той може да смята, но по-бавно, но не е единственият човек, който да не може да си сметне парите.

Когато го водя да пазарува в другото село аз му плащам сметката и взимам касовите бележки и ги отчитаме. Плащането го правя аз с мои пари.

Задържам бележката от магазина. Аз съм написал, че това е бележка за Т..

След като получи пенсията давам бележката пред съответните социални работници. Той не разполага със своята пенсия, заради онези разправии. До преди това нямаше абсолютно нищо. Той се грижеше и той си получаваше нещата. Впоследствие ги получаваше Леля К. и тя просто ги получаваше и му ги даваше. Никой не е отишъл да му прави някаква забрана, той си е бил напълно свободен. Това, което го наложи е това, което стана по време на Ковид-а с т.нар. „К.“. Той си е разполагал с цялото време и решение какво да прави. Но това действие, което направи въпросния господин наложи цялата тази дандания да се случи. Мога да кажа, че един мой съученик и един друг човек, които са много по-зле от него, нямат запрещение и си живеят абсолютно сами. Никой не се интересува от тях, защото не са попадали в полезрението на органите. Това е моето мнение.

До П. днес дойдохме заедно с Т.. В колата коментирахме къде отиваме.

Той ми каза, че не е ходил в П. и аз му отговорих, че и да не е ходил сега ще дойде. Коментирахме, че идваме в П. заради решението на съда в С.З., защото той не е съгласен с това. Ако може само да допълня нещо: ходят и го плашат, че ще го вкарат в старчески дом. Това го прави един господин, който не знам 5 дали е споменат в документите и дъщерята на неговата племенница. Тези, които бяха в настойническия съвет, дъщерята. Това го знам, защото отидох веднъж до къщата му и той ревеше. Каза ми: „Наборе /той така ми казва/, ще скоча от втория етаж и ще се самоубия“. Попитах го какво става, а той ми отговори, че сега са искали да го пращат в старчески дом. Това за мен не е нормално при положение, че той е напълно нормален и си ходи свободно.

Може да питате всички от селото. Още повече, че той е на тези години, има хора на неговите години, които нито имат тази негова жизненост и активност.

Познавам Я. М.. Знам, че Т. пие лекарства за кръвно налягане и ако може да се каже лекарства за диабет, защото доколкото знам не е на инсулин.

Адв. М.: Нямам повече въпроси.

ПРОКУРОРЪТ: Също.

Свидетелят остана в залата.