Решение № 6764 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6764 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20221100105518 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл.4 9 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми /главница и лихви/, представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди - разходи за лечение и претърпени болки и страдания следствие на инцидент, настъпил на 27.12.2021г. в гр.София – попадане в необезопасена дупка на пътното платно.

В исковата молба се твърди, че на 27.12.2021 г., около 15 ч. ищцата вървяла по бул. „Мадрид“ в посока парка „Заимов“ заедно със сина си и снаха си. В един момент кракът й попаднал в изронена повърхност на циментова шахта и стърчаща тръба, която била на тротоара до № 35, изкривява се, като следствие на това ищцата полита и пада, подпирайки се на китката на дясната си ръка. Изпитала силна болка и колабирала. Дошла в съзнание легнала на тротоара и с лед на главата и ръката. Пристигнала Бърза помощ, която я откарала в УМБАЛ „Св. Анна“, където е била оперирана и е пребивавала през периода 27.12.2021 г. до 31.12.2021 г.

При изписването й на 31.12.2021 г. й било назначено медикаментозно лечение, наложило се закупуване на еластична опора за китка със стабилизираща шина, извършила разходи за оперативна интервенция, болничен престой, рехабилитация.

Ищцата твърди, че, независимо от физиотерапията и рехабилитациите, болките 1 продължават и досега. Предстои й нова операция за изваждане на плаката, защото тя ограничава и затруднява движението на китката. Счита, че причинените й вреди се намират в причинно-следствена връзка с поведението на служители на ответника. Претендира разноски.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва изцяло предявените искове – по основание и по размер. Твърди, че липсва пасивна материалноправна легитимация от страна на СТОЛИЧНА ОБЩИНА да отговаря по настоящия иск. Оспорва и твърденията относно механизма на увреждането, като недоказани. Счита, че в настоящия случай липсват категорични доказателства точно при какви обстоятелства е настъпил инцидентът. Твърди, че ситуираните върху тротоарното пространство маси и столове по протежението на тротоара до конкретното заведение, не препятстват преминаването на пешеходците. Твърди, че е налице принос на пострадалата за настъпване на процесния инцидент, тъй като ищцата не е отдала нужното внимание при своето придвижване и слизане от тротоарната уредба, поради което моли да се намали размера на обезщетението. Заявява, че намиращата се на тротоара шахта и тръба не са собственост на Столична община, а са част от инфраструктурата на Електроразпределителни мрежи Запад АД , ЕИК *******. предявява обратен иск срещу Електроразпределителни мрежи Запад АД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. *******, бл. Бенчмарк Бизнес Център като трето лице помагач в настоящия процес и моли съда да го приеме за съвместно разглеждане. Претендира разноски.

Третото лице помагач оспорва предявения обратен иск. Третото лице помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД оспорва исковата молба, както и собственото си привличане като помагач на страна на ответника, по съображения, че липсват основания за регресна отговорност. Позовава се на чл.2 ал.1 т.5 от Закона за общинска собственост във вр. с параграф 7 ал.1 т.7 от ПЗР на закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно която норма мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват територията на съответната община, са общинска собственост, поради което счита, че не носи отговорност за състоянието на съответната шахта и околния тротоар. Прави и възражение за съпричиняване, с твърдение, че изключителна вина за настъпването на инцидента носи ищецът.Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

2

От всички събрани по делото доказателства /писмени, гласни – показанията на свидетелите Л. В.а и П.Е., които съдът не намира основание да не цени, и заключенията на допуснатите експертизи / безспорно се установява, че на 27.12.2021г., около 15 ч. при движение по бул. „Мадрид“, по тротоар, в посока парка „Заимов“, ищцата попаднала в изронена повърхност на цементова шахта и стърчаща тръба, на тротоара до № 35, при което паднала, а от силната болка колабирала. На място пристигнала Бърза помощ, а ищцата била откарана в Окръжна болница, където установили наранявания в областта на лявата предмишница, оток, деформация и напречна фрактура на дясната гривнена става.

Била приета за лечение в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“, Клиника по ортопедия и травматология за времето от 27.12.2021 г. до 31.12.2021 г. при извършената рентгенография на китка, длани и пръсти били установени напречна фрактура на радиус дистален край с дислокация на фрагменти и вклиняване. Била извършена операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, поставена й била метална плака с винтове, а при изписването й на 31.12.2021 г. й е назначено медикаментозно лечение.

Във връзка с проведеното лечение, ищцата е заплатила сума в общ размер от 2 580.58 лева, за което са представени разходо – оправдателни документи.

Установено е по делото /от заключението на приетата СМЕ/, че в резултат на претърпяната травма на 27,12.2021г., ищцата е получила счупване на дясна лъчева кост, покриващо медикобиологичния критерий трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни вещото лице сочи, че при ищцата възстановителният процес е е значително удължен поради наличната увреда на улнарния нерв, установено при извършването на ЕМГ изеледване. Това е наложило извършването на специфично лечение, физиотерапия и рехабилитация. Общо оздравителния процес е продължил около шест месеца. За този период ищцата е търпяла болки и страдания като за първия месец те са били с интензивен характер.

Установява освен това, че в последствие е предприето ново оперативно отстраняване на остеосинтезния материал и отново е насочено лечение за увредата на улнарния нерв. Това лечение също е довела до болки и страдания за период от около два месеца.Към настоящия момент ищцата се оплаква от изтръпване на гърба на дланта; както и понякога от пробождания дисталната трета на дясната предмишница. Вещото лице сочи, че активните движения в китката се извършват в пълен обем.

Установява се освен това /от показанията на св.Е. и св.Л. В.а/, че след 3 инцидента, ищцата е изпитвал негативни емоции, болки и дискомфорт, свързан с трудностите в ежедневното обслужване, за период от около четири месеца.

Свидетелите установяват, че инцидента е настъпил непосредствено преди новогодишните празници, което създало допълнителни негативни емоции за ищцата, свързани с провалено пътуване.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие, че по делото са установени предпоставките по чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на Общината.

Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е предвидено изключение от общото правило. Според последния текст възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата.

Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите.

Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа, наличие на причинно - следствена връзка между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Несъмнено СО отговаря деликтно по чл. 49 ЗЗД за действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството.

В конкретния казус се претендират вреди, настъпили в резултат на инцидент на територията на Столична община, за които ищецът твърди, че се намират в причинна връзка с противоправно бездействие на Общината - неизпълнени задължения на служителите, за поддържане на пътното платно.

Съгласно §7, ал.1, т.4, пр.ІІ ЗМСМА и по арг.от чл.56, ал.2 ЗОС улиците в населените места са общинска собственост. От това следва, че ответникът има общото задължение да поддържа собствените си вещи в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин-чл.11, ал.1 ЗОС; доколкото собственикът е юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически действия чрез други физически лиза, поради това задължението следва да се 4 изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на улицата, където са настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с това бездействие. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно, където е настъпил инцидентът.

Без значение за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е възложено. Ответникът е длъжен като собственик и по силата на чл.31 ЗПът. да поддържа пътната настилка в годно за безопасното й ползване състояние и това му задължение не зависи от обстоятелството дали е бил уведомен за състоянието на пътя по реда на чл.165, ал.1, т.3 ЗДвП. На следващо място и в Наредбата за управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.

Наличието на необезопасена и несигнализирана шахта на тротоара е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, което сочи на неизпълнени на тези задължения на Общината.,

Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите се организира от съответната община. От обстоятелството, че на тротоар на улица към момента на увреждането е имало неравност на настилката (липсващ капак на шахта и нарушена повърхност на настилката), се налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили задължението си да поддържат тротоарното платно (което съгласно пар. 2 от ДР на Закона за пътищата е част от обхвата на пътя) по такъв начин, че да е безопасно за преминаващите пешеходци. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа, включително в случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС № 7/1959 г.).

В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно състояние за безопасно преминаване по него и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност 5 на възложителя - Столична община за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на ответника е вменено да докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара в състояние за безопасното му използване от пешеходците, каквото доказване не е проведено. По делото ответникът не е ангажирал доказателства за състоянието на настилката на процесния тротоар, нито да е имало сигнализация за неравността.