Решение № 17 от 12.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за възобновяване № 20235000600432 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано на основание чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на осъдения Л. М. Х., чрез защитника му – адв. П. Г. от АК – * за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 37/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, по което е постановено Решение № 97 от 13.04.2022г., с което е изменена Присъда № 260136 от 12.10.2021г. по НОХД № 1037/2020г. на РС – Пловдив.

С Присъда № 260136 от 12.10.2021г. по НОХД № 1037/2020г. на РС – Пловдив подсъдимият Л. М. Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.201 от НК, като на основание чл.54 от НК е осъден на наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца.

Съдът е уважил предявения граждански иск, като е осъдил подсъдимия Л. М. Х. да заплати на гражданския ищец „*“ – ООД с. * сумата от 754,91 1 лева, представляваща причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2012 г., както и сумата от 650 лева, направени разноски за упълномощаването на повереник, също и по сметка на РС – Пловдив - направените по делото разноски в размер на 180 лева.

Присъдата е била обжалвана пред Пловдивския окръжен съд, който с Решение №97/13.04.2022г. по ВНОХД № 37/2022 г. я е изменил в наказателната й част, като е намалил размера на наложеното на подсъдимия Л. М. Х. наказание „Лишаване от свобода“ на 3 месеца и размера на определения изпитателен срок на 3 години, осъден е да заплати държавна такса върху уважения граждански иск. Решението е окончателно.

На 13.10.2022 г. до Апелативен съд - Пловдив е подадено искане от адв.

Г. като защитник на осъденото лице за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 37/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.

С Разпореждане от 04.11.2022г. на съдия Р., упълномощена да изпълнява функциите на зам. председател и ръководител на НО е дадена възможност на адв. Г. да представи пълномощно за изготвяне на искане за възобновяване на наказателното производство и за явяване пред съда в 7 – дневен срок, което същата е изпълнила.

С Разпореждане от 18.11.2022г. на съдия Б. - зам. председател и ръководител на НО на ПАС е върната преписката на РС – Пловдив за изпращане на препис от искането за възобновяване на осъдения Л. Х. и прилагането на съобщение, удостоверяващо това обстоятелство, което е изпълнено на адреса му във *.

С Разпореждане от 15.06.2023г. на съдия Б. - зам. председател и ръководител на НО на ПАС е преценено, че тъй като производството спрямо Л. Х. е проведено по реда на чл.269, ал.3 от НПК и в искането се твърди за нарушеното му право на участие в това производство, следва да се постанови отказ да се образува производство по възобновяване и делото е изпратено по компетентност на ВКС.

С протоколно определение от 20.09.2023г. по н.д. № 559/2023г. на 2 състав от 3 н.о. на ВКС, на основание чл.423, ал.3 от НПК поради неявяването на осъдения Л. Х., не е даден ход на делото и прекратено производството, като делото е изпратено по компетентност на Апелативен съд – Пловдив за преценка и евентуално произнасяне по изложените доводи по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

В молбата за възобновяване от осъдения Х. се твърди, че в хода на съдебното производството са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с постановените съдебни актове в нарушение на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

На първо място се посочва, че при проведеното производство от районния съд по реда на чл.269 от НПК в отсъствие на подсъдимия не е визирана коя алтернатива се има предвид. Осъденият е бил призован редовно само за първото разпоредително съдебно заседание, но същото е било отложено за друга дата, за която не е бил уведомен или призован по надлежния ред, с което е било ограничено правото му на защита, но не е възприето от окръжния съд при въззивното обжалване. На следващо място не се отрича, че с оглед на разпоредбата на чл. 335, ал.3 от НПК при допускане на поредно процесуално нарушение от първоинстанционния съд е недопустимо връщането на делото за ново разглеждане на същата инстанция.

Въпреки това, обаче се касае за грубо нарушение на процесуалните правила, тъй като мотивите на районният съд са копие на обвинителния акт. По подобен начин е подходено и спрямо показанията на свидетелите, които са били преписани, но не и анализирани по надлежния ред в нарушение на чл.305, ал.2 от НПК. Въззивният съд не е констатирал тези обстоятелства, като е опитал да замести липсващите мотиви със свои такива в решението, но е подходил по идентичен начин в изводите си, без да обсъди задълбочено събраните по делото доказателства и най-вече показанията на разпитаните свидетели, експедиционно бележки и др. На второ място се сочи за допуснато нарушение и на материалния закон във връзка с приетото за съставомерно деяние по чл.201 от НК, чрез бездействие, защото неотчитането на дължими суми, не винаги означава, че е налице присвояване и доказаност на обвинението. В този смисъл двете съдебни инстанции не са проверили в необходимия обем доказателствата, включени в предмета на доказване, 3 очертан от нормата на чл.102 от НПК. Процесуалната им дейност е извършена в нарушение на процесуалните норми по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.

Затова се иска възобновяване на наказателното производство с отмяната на решението/присъдата, като при условията на алтернативност, да бъде оправдан или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния или районния съд.

Осъденият Л. Х. не се явява редовно призован. Не се явява, редовно призован и неговия защитник – адв. П. Г., която е депозирала становище, че няма пречка да се даде ход на делото в нейно отсъствие, като представя и допълнение към искането за възобновяване.

Прокурорът от АП – Пловдив намира искането за неоснователно и предлага да се остави без уважение.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането за възобновяване, намира и приема за установено, следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

В искането за възобновяване на осъдения Л. Х. са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

На първо място, липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 - 2 от НПК при проведените първоинстанционно и въззивно производства, както и в постановените по тях съдебни актове.

Въпреки, че отправеното искане за възобновяване на наказателно дело е от страна на задочно осъдено лице, поради неучастието му в производството, което е прерогатив на ВКС, с оглед на произнасянето по реда на чл.423, ал.3 от НПК, очевидно следва да бъде сторено от апелативния съд.

Настоящият състав намира, че не е било ограничено правото на защита на осъденото лице по повод на проведеното в негово отсъствие съдебно производство.

Вярно е, че в определението на районния съд за даване ход на делото е отбелязана само нормата на чл.269, ал.3 от НПК, без да се конкретизира 4 приложимата разпоредба на задочното производство, но в обстоятелствената му част проличава коя хипотеза е взета предвид. Националната и европейска съдебна практика през последните години приема, че правото на подсъдимия лично да присъства в съдебния процес не е нарушено, когато той е бил уведомен своевременно за него, запознат е с последиците от неявяване и е бил представляван от упълномощен да го защитава защитник, като е взел недвусмислено решение да не се яви на съдебните заседания. Тези изисквания, гарантиращи реализиране правото на подсъдимия лично да участва в наказателния процес в проведеното първоинстанционно производство в конкретния случай са изпълнени. Осъденият Л. Х. е знаел за образуваното и водено години на ред наказателно производство срещу него, както и с факта, че процесът все още е висящ. Той е получил съобщение по чл.247б от НПК за образуваното НОХД № 1037/20г. пред районния съд, в което е посочено задължението му да се яви пред съда, както и правната възможност, в случай на неявяване, делото да се разгледа и реши в негово отсъствие, съобразно разпоредбата на чл.269 от НК. Впоследствие същият е изразил писмено становището си, като е подал молба до съда с искане делото да се гледа в негово отсъствие. Отделно подсъдимият е бил уведомяван от своя упълномощен защитник - адв. П. Г. за предстоящите и проведени съдебни заседания срещу него, като са му били изпращани и протоколите от тях /видно от нейните изявления, протоколирани в съдебно заседание, макар и отречени впоследствие в искането/, като не е поискал преповтаряне на действия с негово участие и не е посочил пред съда, каквито и да е причини за неявяването си. Всичко това сочи, че в действителност осъденият Х. се е дезинтересирал от личното си участие по делото и не е желаел да се ползва пълноценно от правата си, визирани в чл.55 от НПК.

На следващо място не би могло да се приеме, че първоинстанционният съд е произнесъл съдебния си акт при липса на мотиви по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Действително, част от възприетата фактическа обстановка преповтаря до голяма степен, направеното описание в обстоятелствената част на обвинителния акт за развитието на инкриминираните събития, свързани с участието подсъдимия Х.. Но по-важното е да се проследи, до колко същата е съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства и да позволи да се достигне до правните изводи от страна на съда. Дори и да се приеме известен дефицит в тази насока, напълно резонно е отбелязано от 5 въззивния съд, че според разпоредбата на чл.335, ал.3 от НПК, независимо дали от първоинстанционния съд са били допуснати нарушения по чл.348, ал.3 НПК, се явява недопустимо делото да бъде върнато за ново разглеждане в същата съдебна инстанция. И преценката за пето по ред, връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция би се приравнило на отказ от правосъдие и би увредило в значителна степен правото на страните за разглеждане и решаване на правния спор в разумен срок в смисъла визиран в чл.22, ал.1 от НПК.

Поради тези причини и окръжният съд в изпълнение на задълженията си по чл.313 и чл.314 от НПК, като втора, първа инстанция отново е извършил преценка за обосноваността и правилността на фактическите и правните изводи на районния съд, което не е довело до възприемането на различни такива. Затова и липсва визираното в чл.348, ал.3, т.2 от НПК съществено процесуално нарушение, изискващо отмяната на присъдата.

Решението на въззивния съд на свой ред е съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК, защото в него отново е обсъдено престъпното деяние, даден е отговор на основните доводи във въззивната жалба, както и защо не се възприемат.

В тази връзка са съобразени показанията на свидетелите – Б., П., С., З., С., К., Г., К., С. и Г.. Взети са предвид предоставените от подс.Х. експедиционни бележки на другите фирми за получаваните стоки и парични суми. Обсъдени са подробно показанията на основния свидетел и главен счетоводител на фирма „*“ – св. З., подкрепени пряко от св. С. и в по-косвен порядък от св. Б. за взаимоотношенията им с подс. Х.. Механизмът на деянието е изяснен и от в.л. М., изготвило съдебно счетоводните експертизи.

Затова и не отговаря на действителността твърдението в искането, че по делото са били превратно интерпретирани събраните гласни и писмени доказателства.

На второ място, не могат да бъдат възприети за основателни и възраженията за несъставомерност на вменената на осъдения Х. дейност по чл. 201, ал.1 от НК по смисъла на чл.348, ал.2 от НПК.