Решение № 3739 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3739 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110152361 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 59 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Т.“ ЕАД твърди, че съобразно §1, т.43 от ДР на ЗЕ ответника е потребител на ТЕ за стопански нужди и в тази връзка не е сключен договор, между страните, поради което длъжника се е обогатил неоснователно. Претендира да се признае за установено, че ответника се е обогатил неоснователно за сумата 89.43 лева, представляваща главница и съставляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; за сумата 34.92 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за периода от 01.07.2020 г. до 04.04.2023 г.; за сумата 4.10 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2021 г. и за сумата 1.21 лева, представляваща лихва, върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. д о 04.04.2023 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението18.04.2023 г. до окончателното плащане и разноските.

Ответникът „В.“ ЕООД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Признава предявените искове за главниците. Оспорва предявените искове за мораторни лихви.

С Определение № 8233/18.02.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Т.“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 59 ЗЗД.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право 1 на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кое е задълженото лице за доставената за имота топлоенергия, като в случай, че обектът е нежилищен, собственикът му има задължение да сключи договор с топлопреносното предприятие за продажба и доставка на топлинна енергия за стопански нужди, с който да уредят отношенията си, щом имотът е присъединен към топлопреносната мрежа на сградата, в която се намира. В тази връзка се приема заявеното от ищеца, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия.

От представените по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №143, том II, рег.№ 2717, дело № 303/2015 г. се установява, че процесния недвижим имотмагазин №1, находящ се в гр.София, бул.„Васил Левски“ №140, на две нива, абонатен № 410353 е собственост на ответника.

Според на §1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на ТЕ за стопанско нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общински бюджет.

Предвид изложеното се установи, че ответника като собственик на имота за процесния период се явява потребител (за стопански нужди) на топлинна енергия.

Съобразно чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови(стопански) нужди от „Т.“ ЕАД се извършва въз основа на писмен договор. По делото се установи, че няма сключен договор за продажба на топлинна енергия за небитови(стопански) нужди, между ищеца и ответника.

В разглеждания случай етажните собственици на сградата, находяща се в гр. София, ул.„Петър Парчевич“ №38, вх.А, след взето решение на проведено общо събрание(видно от Протокол о т 03.11.2008 г.), са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач „Т.“ ЕООД. Дяловото разпределение е било осъществявано от фирма за дялово разпределение „Т.“ ЕООД, която е извършвала разпределенията в съответствие с методиката, нормативната уредба и данните от уредите в сградата и имота. Предвид обстоятелството, че са изготвяни и изравнителни сметки, то се установи, че услугата дялово разпределение е действително извършена.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В производството не е налице спор, че етажните собственици на сградата, находяща се на адрес: гр. София, бул.

„Васил Левски“ №140, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и 2 топла вода на третото лице – помагач „Т.“ ЕООД.

По делото с Отговор на исковата молба (вх.№ 95415/22.03.2024 г.) ответникът е признал иска за главницата от 89.43 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. В тази връзка се приема за доказано, че ответника дължи сумата от 89.43 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

В настоящият случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия й спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно разпоредбата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.7.2012г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012г.), потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.

Както бе посочено по-горе, не се спори по делото, че между страните не е бил сключен такъв договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, както и че ответникът е собственик на процесния имот.

За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на обезщетение 3 за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същия е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи – доказателствената тежест за това е била на ищеца съгласно чл.154, ал.1 ГПК. По делото се доказа, че за претендирания период о т 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставяна топлинна енергия до процесния недвижим имот, т.е. консумирана е от собственика на този имот, като обратно доказване не бе извършено от страна на ответника.

С оглед на гореизложеното и предвид направеното от ответника признание в Отговора на исковата молба (вх.№ 95415/22.03.2024 г.), то предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 89.43 лева, представляваща главница и съставляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.

Акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва, съдът намира за неоснователен.

Съобразно правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото липсват доказателства ответникът да е канен да изпълни. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че ответника не е канен да плати претендираната главница, т.е. сумата, с които се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради което потребителят е изпаднал в забава по отношение на задължението си да възстанови стойността, считано от датата на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 18.04.2023 г., като Общите условия на топлопреносното предприятие за доставка и продажба на топлинна енергия за стопански нужди не могат да намерят приложение в настоящия случай, относно определянето падежа на задължението, тъй като страните не са в облигационни(договорни) правоотношения.

Във тази връзка предявения иск за сумата от 34.92 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата топлинна енергия и за периода от 01.07.2020 г. до 04.04.2023 г. следва да бъде отхвърлен като недоказан/ неоснователен.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 4.10 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2021 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 1.21 лева, представляваща лихва, върху главницата (4.10 лева) за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 04.04.2023 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 448.32 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 68.97 лева, възнаграждения за вещи лица от 275.89 лева и юрисконсултско възнаграждение от 103.46 лева, съразмерно 4 на уважената част от исковете.

На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като липсва такова искане, а и такива не са сторени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу „В.“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Тарас Шевченко“ №5, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.59 ЗЗД, съществуването на вземането за сумата от 45.72 евро(равностойността на 89.43 лева), съставляваща неоснователно обогатяване и представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот- магазин №1, находящ се в гр.София, бул.„Васил Левски“ №140, на две нива, абонатен № 410353, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК-18.04.2023 г. до окончателното изплащане.