Решение № 444 от 27.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20211001000795 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба от „ПАЛМС МЕРКЮР КАЗИНО“ АД срещу решение

№267540/19.04.2021 година, постановено по гр.д.10884 по описа за 2016 година на СГС, ГО, 1-12 ти състав, В ЧАСТТА, с което са отхвърлени предявените като насрещни от „ПАЛМС МЕРКЮР КАЗИНО“ АД срещу И.

К. К., ЕГН-********** искове с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 29337,45 лева, представляваща заплатено без основание възнаграждение, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 5438,31 лева, обезщетение за забава за периода 13.06.2014-08.04.2016 година, ведно със законната лихва от 08.04.2016 година до окончателното изплащане и е осъдено да заплати сумата от 3060 лева разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при постановяването му съдът не е съдействувал на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, като липсва изготвен доклад по делото. Липсата на доклад по делото е довело до липса на разпределение на доказателствената тежест, както и възможността да се съберат доказателства относно проведеното оспорване. Ответникът не е 1 доказал основателността на полученото плащане и не е успял да оспори успешно насрещния иск. Съдът е кредитирал оспореният протокол от ОСА като безспорно писмено доказателство, въпреки, че същият е оспорен своевременно по реда на ГПК, като именно приемането на протокола за безспорно писмено доказателство е довело до отхвърляне на насрещния иск.

Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявените искове и присъди направените разноски.

Въззиваемата страна И. К. К. не е представил писмен отговор. В съдебно заседание моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част и се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са насрещни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът по насрещния иск „ПАЛМС МЕРКЮР КАЗИНО“ АД излага, че на ответника И.К. е било възложено управлението и представителството на дружеството, в качеството на изпълнителен директор, като възнаграждението е определено на 3000 /три хиляди/ лева месечно. На 03.12.2013 година е сключен Анекс към договора, с който считано от 01.01.2014 година чрез промяна на т.7.1 от същия се увеличава размера на възнаграждението на изпълнителния директор като страните уговарят новото възнаграждение да е 7500 лева месечно. На 13.06.2014 година на ответника е изплатена сума в размер на 32875,07 лева, което е с 29337,45 лева повече от дължимото възнаграждение, като плащането е извършено от с електронен подпис на ответника К. без одобрение и разрешение от компетентен орган на дружеството. Съгласно разпоредбите на ТЗ само по решение на Надзорния съвет или на Общото събрание е да вземе решение за изплащане на допълнително възнаграждение на изпълнителния директор, поради което изплатената сума е платена без основание. Дължи се и законната лихва, считано от датата на плащането 13.06.2014 година до датата на подаване на исковата молба 08.04.2016 година, която е в размер на 5438,31 лева.

В писмено становище на 09.05.2017 година е оспорено провеждането 2 на Общо събрание на акционерите на 05.09.2012 година като се твърди, че възнаграждението на членовете на управителния съвет се определят от надзорния съвет. Относно електронното писмо, изпратено от Д. К. се твърди, че същото не удостоверява основание за изплащането на тази сума. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника И.К. да заплати сумата от 29337,45 лева, представляваща заплатено без основание възнаграждение, както и за сумата от 5438,31 лева, обезщетение за забава за периода 13.06.2014-08.04.2016 година, ведно със законната лихва от 08.04.2016 година до окончателното изплащане и присъди направените по делото съдебноделоводни разноски.

Ответникът по насрещния иск И.К. твърди, че е налице основание за начисляването на тази сума, тъй като с протокол от Общо събрание на акционерите на „Палмс Меркюр казино“ АД , проведено на 05.09.2012 година по т.2 от дневния ред е взето решение с пълно мнозинство, с което е определен годишен бонус в размер на 15 000 евро на изпълнителния директор, в случай, че дружеството приключи на печалба 2012 и 2013 година.

Видно от годишните финансови отчети е налице печалба в размер на 85 000 лева. С писмо председателят на надзорния съвет Д. К. уведомява ответника, че следва да му се изплати бонус в размер на 15 000 евро. Налице е и решение, с което изпълнителният директор е освободен от отговорност за дейността си през 2014 година. В писмено становище от 22.05.2017 година твърди, че преклузивният срок за предявяване на иск за отмяна на решенията на ОС на акционерите е изтекъл. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове.

Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства приема приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и се установява от представеният договор за възлагане на управление и анекс, че ответникът И.К. е бил изпълнителен директор на дружеството, като месечното му възнаграждение, считано от 01.01.2014 година е в размер на 7500 лева. Не се спори, че договорът за възлагане на управление е прекратен на 15.08.2014 година, а това обстоятелство е вписано на 25.08.2014 година в ТР.

Установява се от представените по делото писмени доказателства /л.22-л.24, както и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че е 3 извършен паричен превод на 13.06.2014 година в размер на 32875,07 лева в полза на И.К. с основание заплата за м.май, 2014 година.

Видно от протокол от ОС, проведено на 05.09.2012 година е, че е взето решение на Общото събрание за определяне на годишен бонус в размер на 15 000 евро, в случай, че дружеството приключи на печалба 2012 и 2013 година, като изплащането следва да се извърши след счетоводното приключване на 2013 година и при изпълнение на поставените цели. В съдебно заседание на 09.11.2017 година е заявено от процесуалния представител на К., че оригинал на Протокол от ОС на 05.09.2012 година не се намира в негово държане.

В съдебното заседание на 16.11.2021 година процесуалният представител на ищеца по насрещния иск „Палмс Меркюр казино“ АД е уточнил направеното оспорване на представеният протокол от 05.09.2012 година, че такова събрание не е провеждано и такива документи не са подписани. Оспорени са подписите, както и съдържанието на документитепротокол от Общо събрание и списък на акционерите, с твърдения, че такова Общо събрание не е провеждано.

С определение на съда от 16.11.2021 година е открито производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността на протокол от ОС на акционерите на „ПАЛМС МЕРКЮР КАЗИНО“ АД от 05.09.2012 година и списък на присъствувалите акционери и е указано на „ПАЛМС МЕРКЮР КАЗИНО“ АД, че тежестта на доказване на неистинността пада върху него.

От показанията на св.А. И., които съдът кредитира се установява, че в дружеството не е подписван такъв протокол, тъй като той се подписвал на всяка страница на изготвените във фирмата протоколи, От българска страна изплащането на бонусите става с негово разрешение.

Представено е и писмо, оформено като изходящо от Д. К., говорител на УС, с което същия потвърждава премия за 2013 година в размер на 15 000 евро.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Насрещният иск е приет за съвместно разглеждане с определение на съда от 12.09.2016 година, като в определението липсва разпореждане за 4 връчване на препис от исковата молба и даване на възможност за отговор, поради което съдът приема, че даденият отговор от И.К. е в срок. Съдът не е осъществил двойна размяна на книжа, а е дал възможност на ищеца да изрази становище по отговора в едномесечен срок от съдебното заседание, поради което становището от 09.05.2017 година следва да се приеме в срок.

Разпределението на доказателствената тежест е задължение на съда, обусловено от закрепеното в чл.7 ГПК служебно начало и се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.

За да приложи правилото на доказателствената тежест при постановяване на решението си, съдът е длъжен в доклада си да очертае предмета и обсега на доказване, да е посочил фактите, които ще трябва да се доказват, като също така трябва да изпълни задължението си по чл.146, ал.2 ГПК и да е указал на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателствени средства, като неизпълнението на тези задължения съставлява процесуално нарушение.

С решението си първоинстанционния съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.59 ЗЗД, без да е извършил доклад, в който да очертае предмета и обсега на доказване по този иск и да е посочил фактите, които ще трябва да се доказват т.е. налице е пълна липса на доклад.

С въззивната жалба е направено възражение за допуснато процесуално нарушение при изготвяне на доклада. Същото е своевременно, като съгласно разрешението, което е дадено с ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, пропуските при изготвяне на доклада не обуславят задължение за въззивния съд да изготвя нов доклад, а обуславя възможността за страната да ангажира доказателства, които същата е пропуснала да ангажира вследствие пропуска, грешката или непълнотата на изготвения доклад. Съдът дължи даване на указания ако констатира служебно пропуски при изготвяне на доклада само ако дадената материалноправна квалификация на иска е неправилна.

В процесния случай правилната материалноправна квалификация на иска - чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и разпределението на доказателствената тежест е извършено с определение на съда в о.с.з. на 16.11.2021 година, като на „Палмс Меркюр казино“ АД е указано, че следва да докаже факта на плащането, отправена покана за доброволно плащане на задължението, както 5 и размера на претендираното обезщетение за забава, а на ответника К. основанието за получаването, като е дадена възможност на страните да ангажират доказателства в този смисъл.

Разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума, а ответникът следва да докаже основанието за задържане на полученото.

Факта на получаване на паричната сума и нейния размер са установени по делото, поради което в тежест на ответника по насрещния иск е да установи основание за задържане на полученото.

Същият основава получаването на сумата като дължим бонус по договора си за управление в размер на 15000 евро, като решението за изплащане на този бонус твърди, че е взето с решение на ОСА от 05.09.2012 година, за което е представил протоколи от проведеното събрание.

Документите, които са представени представляват нотариално заверени преписи, представени на нотариуса от К.. Нотариалното удостоверяване представлява официален свидетелствуващ документ, удостоверяващ преписа.

Нотариалното удостоверяване не е оспорено.

Видно от твърденията на ищеца по насрещния иск както и с оглед определението на съда от 16.11.2021 година е, че е проведено оспорване на протоколите от ОСА от 05.09.2012 година, като е оспорена както автентичността така и верността им.

Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство.