Решение № 379 от 23.06.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Силистра, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101860 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от Н. А. Н. против Районен съд – Д., Районен съд - В. и Окръжен съд - Д., в която ищецът твърди, че бил ищец по гр.д. № 1007 по описа на РС – В. за 2022 г., впоследствие преобразувано в гр.д.№ 1213 по описа на РС – Д. за 2022 г., а след това в 2431 по описа на ОС – Варна за 2022 г., което счита, че продължило в неразумно дълъг срок. Счита, че забавянето на движението на делото се дължи на неприлагането по делото на документ за валидност на електронния му подпис от страна на РС – В., което наложило изискване на такъв от следващия съд, разглеждащ делото – РС – Д., даване на излишни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба от РС – Д., бездействие при разглеждане на молба за бавност от страна на ОС – Д., както и поР. неоснователното прекратяване на производството по делото от страна на ОС – В.

(първоначално също ответник по настоящата дело, искът срещу когото е оттеглен в хода на производството). Претендира в условията на разделност от всеки от ответниците обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на забавянето в размер на 5001 лв. (включително и от първоначалния ответник ОС – В.).

Чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ гласи, че когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно. Казаното сочи, че при искове по този закон не намира приложение разделната отговорност на ответниците дори при направено в този смисъл искане от ищцовата страна, доколкото посочените от нея ответници се явяват процесуални субституенти на един и същ субект - държавата, която носи отговорността за вредите от забавеното протичане на съдебното производство, без оглед на обстоятелството кой съдебен орган и в каква степен е допринесъл за забавянето. ПоР. изложените причини следва да се 1 приеме, че претенцията по делото касае солидарното осъждане на тримата ответници да заплатят обезщетение на ищеца в общ размер от 20004 лв.

Ответниците Районен съд – Д., Районен съд - В. и Окръжен съд – Д. оспорват иска и молят съда да го отхвърли като неоснователен. РС – В. изразява становище, че чл. 102г, ал. 2 ГПК и чл. 28 от Наредба № 6 от 03.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма регламентират извършване на проверка от съда при приемане на електронни документи в електронна форма, но не вменяват задължение за документиране на тази проверка и разпечатване по делото на документ, удостоверяващ валидирането на положения КЕП. Отделно от това РС – В. обръща внимание върху обстоятелството, че произнасянето по молбата на РС – Д. за предоставяне на справка за валидността на КЕП е отнело общо два дни, което представлявало минимално забавяне на производството по делото.

ОС – Д. оспорва твърденията за бездействие на съдебния орган при произнасяне по молба за бавност, като заявява, че молбата на ищеца по чл. 255 ГПК постъпила в съда на 14.06.2022 г. и по нея било образувано ч.гр.д. 393 по описа на съда за 2022 г., приключило със съдебен акт на 21.06.2021 г., т.е. в срока по чл. 257, ал. 1 ГПК.

В отговора си РС – Д. излага хронологично предприетите от съдията – докладчик процесуални действия по гр.д.№ 1213 по описа на РС – Д. за 2022 г., като пред този съдебен орган спорът се провеждал в рамките на близо четири месеца, който срок не можел да се определи като неразумен по смисъла на закона. Отделно от това ответниците изразяват становище за недоказаност на твърдените от ищеца неимуществени вреди.

Районна прокуратура – С. изразява становище за неоснователност на предявения иск.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

От събраните по делото доказателства става ясно, че на 28.01.2022 г. ищецът предявил пред РС – В. искова молба с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, по която било образувано гр.д. № 1007 по описа на РС – В. за 2022 г. ПоР. масов отвод на съдиите от този съдебен орган, делото било изпратено последователно за разглеждане в РС – Д. и РС – П., като след направени отводи на съдиите от тези съдилища, за компетентен да разгледа делото съд бил определен РС – Д. - определение № 224 от 19.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 168 по описа на ОС – В. за 2022 г. Пред този съд делото получило № 1213 по описа за 2022 г. и първоначално исковата молба по него била оставена без движение с разпореждане на съда № 2481 от 03.05.2022 г. за отстраняване на нередовности, като същевременно била изискана информация от РС – Д. и от РС – В. дали исковата молба, молбата за освобождаване от държавна такса на ищеца и декларацията му за имотно състояние са подписани с КЕП.

Ищецът междувременно депозирал молба за отвод на съдиите от РС – Д., уточнителна молба в изпълнение на указанията, дадени с посоченото по - горе разпореждане № 2481 от 03.05.2022 г., както и молба за предоставяне на правна помощ, във връзка с която му били 2 дадени указания за представяне на доказателства за установяване на доходи, имуществено състояние и семейно положение. Ищецът отказал да изпълни тези указания, но въпреки това с определение № 1280 от 31.05.2022 г. молбата му била удовлетворена и до АК – Д. било изпратено искане за определяне на процесуален представител в лицето на посочен от ищеца адвокат. Тъй като предпочетеният адвокат не бил вписан в НРПП, АК – Д. отказала да го определи като негов особен представител, поР. което му били дадени допълнителни указания за посочване на друг адвокат, който да осъществи допуснатата му по делото правна помощ (разпореждане № 3299 от 08.06.2022 г.). След ново искане до АК – Д. за определяне на адвокат, колегията определила двама такива, първият от които отказал да поеме защитата на ищеца, поР. което съдът назначил като негов особен представител втория определен адвокат (адв. Е. Т.). Ищецът се противопоставил на това назначение, направил искане за отвод на съдията, както и за събиране на доказателства за случаен избор на адв. Т., която на свой ред също побързала да депозира молба за освобождаването си от задълженията си по защитата, която съдът уважил. Последвали нови указания до ищеца за посочване на адвокат, вписан в регистъра за правна помощ (разпореждане № 4273 от 26.07.2022 г.) и искане до АК – Д., за определяне на избрания от ищеца адвокат (същият бил определен с уведомително писмо от 02.08.2022 г. на председателя на АК – Д.), но преди неговото назначаване ищецът увеличил исковата си претенция на сумата от 25100 лв., което наложило прекратяване на производството пред РС – Д. и изпращането на делото по подсъдност на ОС – В.

(определение № 1901 от 09.08.2022 г.). В рамките на производството пред РС – Д. протекло и производство по молба за бавност, по което било образувано ч.гр.д. № 393 по описа на ОС – Д. за 2022 г.; молбата била изпратена на този съдебен орган заедно с делото на 13.06.2022 г., като след извършено произнасяне делото било върнато на РС - Д. с писмо от 22.06.2022 г.,

Тъй като ищецът обжалвал определение № 1901 от 09.08.2022 г. по гр.д.№ 1213 по описа на РС – Д. за 2022 г. - за прекратяване на делото пред РС – Д. и изпращането му по подсъдност на ОС – В., производството по него продължило пред ОС – В., считано от 17.11.2022 г. (с образуването на гр.д. № 2431 по описа за 2022 г.), като след множество отводи на определените на случаен принцип съдия – докладчици, определеният неотвел се съдия направил искане до АК – В. за определяне на адвокат на ищеца (определение № 4742 от 22.12.2022 г.), като такъв му бил определен с уведомително писмо от 09.01.2023 г. и назначен като негов представител с определение № 127 от 12.01.2022 г. След успешното провеждане на тази процедура исковата молба по делото била задвижена и изпратена за отговор на ответника по делото, а след постъпване на отговора с определение № 623 от 15.02.2023 г. съдът прекратил производството по делото поР. непровеждане на административната процедура по глава трета „а“ ЗСВ, впоследствие отменено от Апелативен съд – В. с определение № 163 от 13.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 108 по описа на съда за 2023 г.

След връщане на делото пред ОС – В. били дадени допълнителни указания на ищеца във връзка с представяне на доказателства за провеждане на горепосочената административна процедура, след изпълнението на които делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с определение № 1292 от 30.03.2023 г. Междувременно новоназначеният 3 адвокат на ищеца също направил три на брой искания да бъде освободен от ангажиментите си по делото, първите две от които били отхвърлени, а третото – уважено, поР. което се пристъпило към поредната процедура по определяне и назначаване на нов процесуален представител, приключила с назначаването на такъв с определение № 1490 от 18.04.2023 г.

По делото били проведени общо три съдебни заседания, едното от които отложено поР. невъзможност на вещото лице да изготви в срок заключението си; такова заключение в крайна сметка не било представено по делото, тъй като ищецът направил искане за отвод на вещото лице (неуважено от съда) и отказал да се яви на събеседване при него. Делото приключило с постановяване на решение № 791 от 28.06.2023 г. за отхвърляне на исковата претенция, обжалвано и потвърдено с решение № 175 от 17.10.2023 г. по в.гр.д. № 305 по описа на Апелативен съд – В. за 2023 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 4561 от 11.10.2024 г. на ВКС по гр.д. № 9 по описа за 2024 г.

Чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. При така изложените данни съдът счита, че предявеният иск се явява неоснователен, поР. което същият следва да се отхвърли като такъв. От събраните по делото доказателства става ясно, че производството по делото се е развило в продължение на по – малко от три години пред три инстанции, като този срок се явява сравнително близък до разумната продължителност на едно съдебно производство, като се вземе предвид и осъществения инстанционен контрол. Видно е, че двукратно нормалният ход на производството е бил препятстван от масови отводи на определени на случаен принцип съдии (включително на всички магистрати от няколко съдебни органа) но същевременно тези отводи представляват обективен фактор за забавянето на съдебното производство, тъй като извършването им отнема процесуално време, без да е съществувала възможност да се избегнат, при положение че са били наложителни с оглед гарантирането на справедлив и безпристрастен процес на страните по делото. Отводите на съдии от разглеждането на конкретно съдебно производство не биха могли за формират у страната усещане за нарушена сигурност в държавата, при положение че те самите са средство за осигуряване на независимото и безпристрастното разрешаване на повдигнатия правен спор и гарантирането на справедлив съдебен процес съобразно изискването на чл. 6 от Конвенцията на правата на човека и основните свободи. Времето, необходимо за постигането на тази цел, не води до необосновано забавяне на съдебното производство по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ и не генерира вреди за страните, тъй като извършените отводи са целели именно избягването на вреди, произтичащи от разглеждането на делото от предубеден съдия, чието вътрешно убеждение не се изгражда от обективен анализ на фактите и безпристрастно прилагане на закона. По делото няма данни за забавено постановяване на отвод от някой от съдиите или забавяне на производствата по чл. 23, ал. 3 ГПК пред окръжните съдилища, поР. което не би могло да се приеме, че действията на съда, гарантиращи неговата безпристрастност, генерират вреди от забавено правосъдие единствено поР. обстоятелството, че реализирането им коства процесуално време.