Определение № 666 от 15.12.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 666 гр. София, 13.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20228002902675 по описа за 2022 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по подадената чрез пълномощник адв.Т. Н. касационна жалба на „Нови енергийни и индустриални технологии“ ЕАД - в ликвидация срещу решение № 398/13.06.2022г. по възз.т.д.№ 372/2022г. на Софийския апелативен съд.С него е потвърдено решение № 260121/14.02.2022г. по т.д.№ 435/2021г. на СГС, с което е обявена неплатежоспособността на „Нови енергийни и индустриални технологии“ ЕАД, обявена е начална дата на неплатежоспособността - 20.01.2021г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на „Нови енергийни и индустриални технологии“ ЕАД, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „Нови енергийни и индустриални технологии“ ЕАД и дружеството е обявено в несъстоятелност, на основание чл. 272а, ал.1, изр. 3 ТЗ.

Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл. 1 и предл.2 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност.Касаторът счита, че не следва да бъде зачетено и съобразено влязлото в сила решение, с което е уважен предявеният против него иск, с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, поради действието на 1

РКС № 8 от 21.05.2021г. по к.д.№ 9/2020г., с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал.1-4, § 6, ал.1 и 2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН ( обн.ДВ бр.22/2018г., доп.ДВ бр.33/2019г., в сила от 19.04.2019г.), чл.60а, ал.1 от ЗБН ( обн. ДВ бр.22 от 2015г., доп., ДВ бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г., § 16 от ЗИД на ЗБН ( обн. ДВ бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г. ) и чл.60б, ал.1, 2 и 3 ЗБН ( обн. ДВ. бр.22/2018г., в сила от 16.03.2018г. ) Счита, че обявената за противоконституционна норма на § 8 ПЗР на ЗИД на ЗБН отговаря на дефиницията за норма с еднократно действие/закон във формален смисъл, поради което е невалидно от нейното приемане и не следва да поражда правни последици, дори и, когато въз основа на нея има влязло в сила съдебно решение.Поддържа, че след като решението по чл.59, ал.5 ЗБН не е породило правно действие, то, с оглед извършеното валидно прихващане, дружеството няма нито задължение, нито вземане към молителя „КТБ“ АД/н/, нулевият ликвидационен баланс отразява вярно финансовото положение на дружеството и не е налице неплатежоспособност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е формулиран следният процесуалноправен въпрос:

Длъжен ли е съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, с което е приложен невалиден от издаването или приемането му ненормативен акт – закон във формален смисъл, решение на Народното събрание и указ на президента, който е обявен за противоконституционен от Конституционния съд след влизане в сила на решението?

По поставения въпрос е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.2, предл.1 на чл.280, ал.1 ГПК, основано на доводи, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с РКС № 8/21.05.2021г. по к.д.№ 9/2020г. и РКС № 3/28.04.2020г. по к.д.№ 5/2019г., поддържайки, че с РКС № 3/28.04.2020г. по к.д.№ 5/2019г. по същество е прието, че понятията „закон с еднократно действие“ и „закон във формален смисъл“ са синоними, като в мотивите на РКС № 17/1995г. по к.д.№ 13/1995г. се съдържа определение на понятието „закон във формален смисъл“.

По формулирания в изложението въпрос е въведено и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.То е основано на доводи за необходимостта от 2 осъвременяване на формираната съдебна практика, обективирана в решение № 71/06.04.2019г. по гр.д.№ 3804/2019г. на IVг.о., тъй като тя е създадена преди РКС № 3/28.04.2020г. по к.д.№ 5/2019г., както и на доводи за необходимостта от създаване на съдебна практика по прилагането на разпоредбите на чл.152, ал.2 КРБ и чл.22, ал.4 от Закона за Конституционния съд, тъй като те според касатора са непълни.

В подадения чрез пълномощник адв.Теодор Т.ов писмен отговор на „Корпоративна търговска банка“ АД(н), представлявано от синдиците Ангел Донов и Кристи Маринова се оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Съставът на I т.о, в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото приема следното:

Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че на 31.03.2010г. между молителя „Корпоративна търговска банка“АД/н/ и ответното дружество„Нови енергийни и индустриални технологии“ ЕАД - в ликвидация е сключен договор за банков кредит, като, съгласно Анекс № 7 от 25.02.2014г., непогасената главница по договора е била в размер от 685 106лв.Установил е, че с договор за цесия от 17.09.2014г. ответникът е придобил вземане по отношение на банката в размер от 685 170лв., произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит, и на 17.10.2014г. е направил изявление за прихващане на задълженията си по договора за кредит с придобитото от него вземане.Приел е за установено, че с влязло в сила на 20.01.2021г. решение по т.д. № 1496/2017г. на СГС извършеното от ответника прихващане е обявено за относително недействително, на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН (в редакцията след изменението от 28.11.2014г., съгласно която за недействително може да бъде обявено прихващането както на банката, така и на кредитор). Установил е, че след влизане в сила на решението, с което е уважен искът против ответника, с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, с Решение № 8/2021г. по к.д. № 9/2020г. е обявена за противоконституционна нормата на § 8 ПР ЗИД ЗБН от 2018г., предвиждаща прилагането на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в актуалната й към този момент редакция, считано от 20.06.2014г., т.е. и спрямо прихващания, осъществени преди 3 изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН от 28.11.2014г.Формирани са мотиви, че за откриване на производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативни материално-правни предпоставки: молба, подадена до компетентния съд, по смисъла на чл. 613 ТЗ, която е изходяща от лицата, изрично изброени в чл. 625 ТЗ, съответно лицата по чл. 742, ал. 2 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено или отнасящо се до търговска сделка, по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; наличие на неплатежоспособност на длъжника, по смисъла на чл. 608 ТЗ (евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ, ако е капиталово търговско дружество) и затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието на неплатежоспособност е обективно и трайно (арг. чл. 631 ТЗ). Решаващият състав е приел, че в случая са налице всички законови предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество, тъй като молбата по чл.625 ТЗ е подадена до компетентния съд и при спазване на изискването по чл. 78, 3 ал. 1 ДОПК; молителят е кредитор на ответника - търговско дружество, с вземания, произтичащи от търговска сделка, какъвто несъмнено е сключеният между страните договор за кредит от 31.03.2010г. и анексите към него, налице е договорно неизпълнение на длъжника, а вземанията на молителя по отношение на длъжника са установени по основание и размери и са изискуеми. Въззивният съд се е позовал на Решение № 3/2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд на РБ за тълкуване на разпоредбата на чл.

151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Република България по въпросите, чието разглеждане по същество е допуснато, с което е прието следното:Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им.По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за 4 противоконституционен, няма възстановително действие, както и е анализирал подробно мотивите на по т.1 и т.2.Възприел е извода на първоинстанционният съд, че разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН е била приложена с влязло в сила решение преди обявяването й за противоконституционна с РКС № 8 от 21.05.2021г. по к.д.№ 9/2020г. От това въззивният състав е направил извод, че правоотношението, регулирано от противоконституционния закон, не е нито заварено неприключено правоотношение, нито е правоотношение, предмет на висящ съдебен спор по смисъла на т. 2 от РКС № 3.Посочил е, че съдебният спор, регулиран от противоконституционния закон, е бил този по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, който е приключил окончателно с влязлото в сила решение, а не спорът по настоящото производство, което има друг предмет.Формирани са мотиви, че прилагането в случая на РКС № 8 би означавало да се преуредят отношения, за които има формирана сила на пресъдено нещо, без да е налице изрична норма за това (без Народното събрание да е постановило друго по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС, съгласно мотивите на РКС № 3), която последица е забранена от чл. 299, ал. 1 ГПК.Въззивният съд е посочил, че е налице разлика между правното действие на решенията на Конституционния съд/РКС, според това дали с тях се въздейства върху ненормативен или върху нормативен акт, вкл. такъв с еднократно действие, като изключението от правилото за действието им за в бъдеще е приложимо само по отношение на ненормативните актове.Приел е, че, доколкото в случая е обявен за противоконституционен нормативен акт, преценката относно действието на решението на КС следва да се основе не на плоскостта относно еднократното му действие, а на обстоятелството, дали към момента на влизане в сила на РКС № 8 е налице неприключено правоотношение или правоотношение, предмет на висящо правоотношение, спрямо което РКС № 8 би могло да намери приложение. За посоченото в мотивите по т. 2 от РКС № 3, че „до произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото“, въззивният съд е приел, че в случая не е налице правен спор във връзка с приложението на обявената за противоконституционна норма, какъвто е имало и той е разрешен, а законът забранява неговото пререшаване.

По тези съображения са изведени решаващи мотиви, че съдът е задължен да приеме, че с влязлото в сила решение ефектът на направеното от ответника 5 изявление за прихващане е отпаднал и молителят отново има качеството на кредитор по договора за кредит. В тази връзка са формирани и мотиви, че този резултат е безспорно несправедлив, но законодателят е предвидил, че органът, издал противоконституционния акт, е длъжен да предприеме действия по отстраняване на възникналите от акта правни последици, а при неизпълнение на това задължение може да се ангажира отговорността на държавата на основание чл. 7 КРБ (мотивите на т. 2 от РКС № 3). Посочено е, че, доколкото към настоящия момент законодателят не е приел акт, с който да отстрани последиците от обявяването на противоконституционността (напр. като регулира ефекта на прихващането и в тези случаи, в които то вече е обявено за относително недействително), съдът е длъжен да приложи влязлото в сила решение, а ответникът ще има вземане за обезщетение срещу държавата, което би могло да бъде реализирано в производството по несъстоятелност при попълване на масата на несъстоятелността.