Решение № 159 от 19.06.2026, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Гражданско дело 856/2025
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 19.06.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- ГАЛИНА РУСКОВА ЗЛАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 183, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.108, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 389, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.389 ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл. 456 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. Нова Загора, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100856 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 456 от КЗ.
Постъпила е искова молба от В. Г. В. ЕГН ********** с адрес ****** срещу Застрахователно дружество „ЕВРО ИНС“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр.София, р-н „Искър“, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Й.Ц.Ц. - Председател на СД и Р.Г.Б. - Изпълнителен директор, Д.С.Д. - прокурист с цена на иска 21 227 лв. /главница 18 242 лв. и лихва 2985 лв./ лева и правно основание чл.405, ал.1 вр. чл.409 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 29.06.2023г. е сключил със ЗД „ЕВРОИНС" АД ЕИК ********* застрахователен договор по застраховка „Избор за дома“ на негови обекти в недвижим имот, с адрес ******: двуетажна сграда с идентификатор *** със застроена площ 107 кв. метра, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***. Срокът на застрахователния период бил от 00:00 часа на 02.07.2023г до 24:00 часа на 01.07.2024г..
Застрахователната полица била с № 00200100103755 и в нея било посочено, че били застраховани жилищна сграда и допълнителна постройка, с покрит риск АБ пожар, природни бедствия и други рискове, при застрахователна сума 165 000 лева, по действителна застрахователна стойност, като застрахователният договор се сключвал при условие на пропорционално обезщетяване на вредите по смисъла на чл.389 ал.2 от КЗ.
Ищецът заплатил изцяло еднократно застрахователната премия на застрахователя.
Твърди се, че на 13.06.2024г. настъпило предвидено в застрахователния договор застрахователно събитие - едра градушка, която причинила значителни щети на обекти от застрахованото имущество. Покривът на двуетажната сграда и гаражът били повредени, като бяли изпочупени много от керемидите, била повредена мазилката на къщата, имало и течове в нея, вследствие счупените керемиди. На 05.07.2024г. инж. Г.И.И.. - агент на „О Кю 1
Кю Ес Ей България“ ЕООД, катоАвариен комисар по възложение на Застрахователя и съставил констативен протокол по заведена щета № 020007410 и на 13.07.2024г. изготвил доклад за установени щети № 040-454-050724. Заключението му било, че имало нанесени щети по къщата и следвало да се изплати обезщетение в размер на 16319,02 лева. Инж.И. приел, че къщата била с РЗП 214 кв.м, при комплексна цена за кв.м-1020 лева, със застрахователната сума 145 909,09 лева и коригирана възстановителна (действителна) стойност - 174 885,94 лв.. Според него било налице подзастраховане - 16,57 % и размерът на щетата възлизал на 19 561,02 лв с ДДС, а коригираният размер на щетата бил 16 319,95 лв с ДДС, както и че застрахованият ищец не бил регистриран по ЗДДС. В резултат на заключението му била преведени по банкова сметка сумата от 16 319,02 лева.
Ищецът предявил застрахователна претенция пред ЗД „Евроинс" АД, като заявил несъгласието си с посочената сума, в която не били включени разходите за труд на ремонтните дейности. За тях същият заплатил на С. И. А. сумата от 18 000 лева, съгласно Договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 14.06.2023г, в която цена била включена и цена за ползване на автовишка. Според него определената цена от 1020 лева за кв.м била прекомерно висока и нереална за сграда на 100 години, което се отразявало на изчислението относно коригираната възстановителна стойност. Според него следва да му бъде заплатена сумата от 19 561,02 лева с ДДС, без да се отчита подзастраховане за материалите, необходими за възстановяване на сградата в предишното й съС.ие, заедно с разходите за труд в размер на 15 000 лева (18 000 лева, намалени с цената на автовишката 3000 лева). Получавало се сума в общ размер на 34 561,02 лева, от които като се приспаднели изплатените 16 319,02 лева, оставали 18 242 лева обезщетение за нанесените щети. Тази сума от 18 242 лева ищецът предявил като застрахователна претенция на застрахователя. Застрахователят го уведомил, че за определянето на обезщетението била ползвана експертна оценка, отразяваща средните пазарни цени на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие, както и дължимото количество труд, който следва да бъде вложен, за да може нанесените щети да бъдат отстранени. Според ищецът с ползването на корекционен коефициент за подзастраховане, ответникът неоснователно е намалил дължимото му обезщетение от 19 561,02 лева на 16 319.02 лева и е отказал да признае и заплати разходите за труд от 15 000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъдите ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* да му заплати сумата от 21 227 лв, от които 18 242 лева главница, представляваща остатъчна разлика между дължимо и платено застрахователно обезщетение за сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** и адрес
******, включена в Застрахователна полица № 00200100103755 по имуществена застраховка „Избор за дома“ и 2 985 лева лихва за забава върху тази главница, ведно със законната лихва върху главницата от 18 242 лева, считано от подаването на исковата молба и разноските по делото.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор и счита 2 предявения иск за присъждане на сумата от 18 242 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди за допустим, но неоснователен, а по отношение на втория за мораторна лихва върху тази сума в размер на 2 985 лв., че следва да бъ е оставена без движение молбата и да бъде указано да посочи периода, за който се претендира мораторната лихва, след което ще бъде изразено становище по неговата допустимост и основателност.
Ответникът не оспорвал наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и ищеца, по силата на което застрахователят се задължил да покрие предвидените в застрахователна полица № 00200100103755/ 29.06.2023 г. рискове, групирани в посочените в чл.4, ал.1 от Общите условия клаузи, както и че настъпил предвиден в клауза „Б“ от Общите условия /ОУ/ риск. Претенцията на ищеца била разгледана от ответното дружество и била приета за основателна, като предвид чл. 19, ал.1, т. 1.1 от ОУ, когато застрахователната сума била определена съгласно действителната стойност на имуществото, какъвто бил настоящият случай, обезщетението се равнявало на стойността на разходите за необходимия ремонт на имуществото за привеждането му в съС.ието преди настъпването на събитието с прилагане на обезценка. Според извършената експертна оценка действителната стойност на застрахованото имущество, след прилагане на коефициент на овехтяване 19,88 % възлизала на 197 768,21 лв. В договора се съдържала и допълнителна уговорка за пропорционално обезщетяване по смисъла на чл. 389, ал.2 от Кодекса за застраховането, съгласно която размерът на обезщетението се определял според съотношението между посочената в полицата застрахователна сума /165 000 лв./ и действителната стойност на застрахованото имущество /197 768,21 лв / и не покрива пълната загуба. Съотношението между посочените две стойности възлизало на 83,43 %, поради което размерът на дължимото обезщетение следвал да се определи като стойността на нанесените имуществени вреди се намали с 16,57 %.
За това експертната оценка била със заключение , че пропорционалното обезщетяване налагало размерът на щетите, възлизащ на 19 561,02 лв., да бъде коригиран с посочения коефициент на подзастраховане и на ищеца да бъдела изплатена сума в размер на 16 319,95 лв. с вкл. ДДС. На 06.08.2024 г. тази сума била преведена по сметка на В. В., с което правата му по полицата, свързани с процесното застрахователно събитие, били погасени.
Ответникът оспорвал твърдението, че размерът на обезщетението, определен съгласно правилото на чл.19, ал.1, т.1 от ОУ, възлизал на сумата в общ размер от 34 561,02 лв., тъй като същата не кореспондира на средните пазарни цени на труда и материалите, необходими за ремонт на имуществото за привеждане в съС.ието му отпреди настъпването на събитието с прилагане на съответната обезценка. Оспорвал наличието на валидно облигационно правоотношение между В. Г. В. и С. И. А. и обстоятелството, че ищецът заплатил на г-н А. сума в размер на 18 000 лв. /липсвали данни плащането да било по банков път/. Съгласно договора между тях една част от дължимото следвало да бъде платена след приемането на работата чрез приемо- предавателен протокол, за което отново нямало данни и липсвала информация за вида, количеството и качеството на извършените дейности.
3
Искането на ответника е съда да отхвърли като неоснователен иска на ищеца за присъждане на сумата в размер на 18 242 лв., представляваща претендирано от него застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и на иска за присъждане на мораторна лихва върху тази сума в размер на 2 985 лв..
Направени са доказателствени искания - на основание чл. 183, ал.1 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи в оригинал договор за извършване на строително-ремонтни дейности с дата 14.06.2024 г., както и оригиналите на двата разходни касови ордера с дата 14.06.2024 г. и 25.07.2024 г. Оспорва се истинността на представените договор за извършване на строително-ремонтни дейности с дата 14.06.2024 г. и два разходни касови ордера с дата 14.06.2024 г. и 25.07.2024 г., като ответникът твърди, че подписите, положени под тях, не са на лицата, сочени като техни издатели. Моли съда да задължи ищецът да заяви дали желае да се ползва от тях, и ако той желае, да постанови извършването на проверка по реда на чл.
194 от ГПК. Моли на основание чл. 192, ал.1 от ГПК да задължи ТП на НАП - Бургас да представи копие от годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2024г. на С. И. А.
ЕГН **********.
От изложеното дотук, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните е сключен на 29.06.2023г. застрахователен договор по застраховка „Избор за дома“ на обекти в недвижим имот, с адрес ******: двуетажна сграда с идентификатор *** със застроена площ 107 кв. метра, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищеца.
Срокът на застрахователния период бил от 00:00 часа на 02.07.2023г до 24:00 часа на 01.07.2024г. със застрахователна полица № 00200100103755, като били застраховани жилищна сграда и допълнителна постройка, с покрит риск АБ пожар, природни бедствия и други рискове, при застрахователна сума 165 000 лева, по действителна застрахователна стойност.
На 13.06.2024г. настъпило застрахователно събитие - едра градушка, която причинила значителни щети на обекти от застрахованото имущество. На 05.07.2024г. агент на „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД, като Авариен комисар съставил констативен протокол по заведена щета № 020007410 и изготвил доклад за установени щети № 040-454-050724, че следвало да се изплати обезщетение в размер на 16 319,02 лева. Според него било налице подзастраховане - 16,57% и размерът на щетата възлизал на 19 561,02 лв. с ДДС, а коригираният размер на щетата бил 16 319,95 лв с ДДС, в резултат на което била преведени сумата от 16 319,02 лева на ищеца.
Ищецът предявил застрахователна претенция пред ЗД „Евроинс" АД да му бъде изплатена допълнително сумата от 18 242 лева, вкл. разходите за труд в размер на 15 000 лева (18 000 лева, намалени с цената на автовишката - 3000 лева) и разликата от определената сума 19 561,02 лева с ДДС и изплатената по банков път 16 319,02 лв - в размер на 3 242 лв.
Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че е налице валиден сключен застрахователен договор по застраховка „Избор за дома“ на обекти в недвижим имот, с адрес ****** с дата 29.06.2023г. и застрахователната полица № 00200100103755, със странизастрахован В. В. и застраховател ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД.
Горната фактическа обстановка, се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства: Застрахователна полица № 00200100103755, както и Общи условия;
4
Нотариален акт № 190 том XI per. № 8592 дело № 1492/12.12.2012г на нотариус с рег.№ 183 на Нотариалната камара; Нотариален акт № 11 том V рег.№ 3067 дело № 576/10.06.2015г на нотариус с рег.№ 183 на Нотариалната камара; Констативен протокол по щета № 020007410;