Решение № 173 от 12.11.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 454/2025
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 12.11.2025
- В сила
- 12.11.2025
- Състав
- Недялка Николова, Светозар Любомиров Георгиев, Магдалена Димова Инджова
Цитирани разпоредби
- чл. 2, т. 3 · Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз
- чл. 2, т. 4 · Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 17, ал. 3 · Конституция на Република България
- § 3, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 2, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 37 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 173 гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Недялка Николова
Членове:
Светозар Люб. Георгиев
Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Ц. Г. Г. като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600454 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда от 30.01.2025г. по НОХД № 434/2024г. по описа на РС-Ботевград състав на този съд е признал подсъдимия В. М. Ц. за виновен за това, че на 22.06.2024 г., около 21:55 часа, в село Скравена, община Ботевград, област Софийска, по ул.
„Христо Ботев“ при кръстовището с ул. „Александър Стамболийски“ с посока на движение към ул. „Околовръстна“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Р.М.С.“ с рег. № СО *** ВТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1, 32 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – с техническо средство „Алкотест дрегер-7510“, с фабричен номер „ARDM-0177“, след като с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 81/2022 г. по описа на Районен съд – Мездра, влязло в сила на 23.03.2022 г., е осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 343б, ал.2 от НК и чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и наказание „глоба” в размер на 500 лева, платима в полза на Републиканския бюджет.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим 1 за изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК при изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР на 22.06.2024г.
На основание чл.343г от НК във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което за същото деяние е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното по н.о.х.д. № 81/2022 г. на РС-Мездра наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 57 ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяването на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 343б, ал.5 във вр. с ал.2 от НК е отнето в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, собственост на подсъдимия В. М. Ц. - лек автомобил „Р.М.С.“ с рег. № СО *** ВТ, ведно с контактния му ключ.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник адв. В. В., с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, за постановяването й в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като се излагат и доводи за явна несправедливост на наказанието. Иска се присъдата да бъде отменена или изменена. В допълнението към въззивната жалба се излагат доводи за неправилен анализ на събраните доказателства, и в частност за приемането за нелогична на изложената в обясненията на подсъдимия теза.
По отношение постановеното от първоинстанционния съд отнемане в полза на държавата на автомобила, управляван от подсъдимия се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и противоречие с КРБ и с Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г., частично заменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз /ОВ L 127, 2014 г., стр. 39/. Сочи се, че не е съобразен принципът за пропорционалност при ограничаване на основните права на гражданите, като в тази връзка се излагат пространни и подкрепени с решения от практиката на СЕС и КС на Република България доводи. Подчертава се, че визираното престъпно посегателство е формално, на просто извършване и за наличието на съставомерност не е необходимо да са настъпили допълнителни вредни последици, извън самото изпълнително деяние и на практика по този начин съдът е лишен от възможността да извърши обективна 2 преценка дали да наложи обсъдената принудителна наказателна мярка, съобразявайки конкретната обществена опасност на деянието и дееца. Сочи се, че значението на понятието конфискация следва да се изясни съобразно чл. 2, т. 4 от посочената по-горе Директива - окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление, като е без съществено значение дали конфискацията представлява наказание по наказателното право. Твърди се, че всеки съд в страната е компетентен да съобрази противоречието на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 3 от КРБ, тъй като липсва изрична забрана за осъществяване на инцидентен (косвен) контрол за конституционосъобразност на законите, като такава принципна възможност е предвидена с § 3, ал. 1 от ПЗР на КРБ относно завареното законодателство. Излагат се съображения за превозното средство като предмет, а не средство на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК; както и за необоснованост на определението на районния съд. Твърди се, че изложените от защитата доводи относно приложението на ал. 5 на чл. 343б от НК не са получили какъвто и да е отговор в мотивите към присъдата.
С протоколно определение от 15.09.2025г. въззивният съд е изискал справка по отношение на подсъдимия относно наличието на граждански брак към 22.06.2024г., както и е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за стойността на лекия автомобил „Р.М.С.“ с рег. № СО *** ВТ към 22.06.2024 г.. В същото открито съдебно заседание е оставено без уважение искането на защитника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. С протоколно определение от 03.11.2025г. е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза и справка от Община Ботевград за семейно положение.
Пред въззивния съд представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и жалбата следва да се остави без уважение. Счита, че събраните по делото доказателства по безспорен начин установяват извършеното престъпление и участието на подсъдимия Ц. в него. Поддържа, че съдът е извършил обективно, пълно и всестранно изследване на всички доказателства по делото, преценявайки същите в тяхната съвкупност и взаимовръзка, както и че при постановяване на присъдата и определяне на наказанието съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Защитникът пледира за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия.
Счита, че престъплението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Поддържа, че във всички документи, връчени на подсъдимия в деня на проверката, е записано, че същият е управлявал МПС „с концентрация на алкохол 1,32 промила на хиляда в издишания въздух“, като подобно изписване на нарушението дава рамката на това, срещу което подсъдимият се защитава в деня на проверката и прави своите 3 заключения и избор какви да бъдат неговите допълнителни стъпки. Пледира, че никъде няма забрана за управление с промила в издишания въздух, тъй като издишваният въздух е метод. На следващо място, счита, че според обясненията на подсъдимия и показанията на полицейските служители подсъдимият е бил проверен, но не могли да му напишат акт, защото им се счупила техниката и се наложило да го закарат в полицията, където дошъл някакъв човек и казал: „това, ти е под 0.5 промила, защо да даваш кръв?“. Пледира, че в полицията трябвало да се връчат АУАН, заповеди за принудителни административни мерки, талон за медицинско изследване, в които изрично е посочено „1,32 промила на хиляда“. Поддържа, че не се касае за грешка, тъй като тази формулировка е отразена във всички документи и по тази причина не се касае за защитна теза на подсъдимия. Счита, че това се подкрепя от показанията на возилите се в автомобила лица, от показанията на полицейските служители, които са го проверили, както и от писмените доказателства. Във връзка с управлявания от подсъдимия автомобил моли да бъде съобразен и спазен принципът на пропорционалност.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си, а в последната си дума пред съда моли да бъде оправдан.
Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства и от приетите по делото експертизи се установява следното от фактическа страна:
На 22.06.2024г. около 21.55ч. подс. В. М. Ц. управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „Р.М.С.“ с рег. № СО *** ВТ, като се движел по ул. “Христо Ботев“ в района на кръстовището с ул. “Ал. Стамболийски“, в с. Скравена, обл.
Софийка. В автомобила, заедно с подсъдимия пътували и свидетелите Ц.Г.Н. и Д.П.М..
В този момент св. Д.И.Д., св. А.З.И. и св. С.С.Г.С. - полицейски служители при РУ – Ботевград, се намирали на същото място, където изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение. Тогава св. Д.Д. спрял за проверка автомобила, управляван от подсъдимия. Полицейските служители извършили проверка на подс. Ц., при която той им представил СУМПС и личната си карта. Тъй като подсъдимият лъхал на алкохол св. Д.Д. в присъствието на св. С.Г. – С. и св. А.И. го изпробвал с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен номер ARDM 0177, в резултат на което апаратът отчел положителна проба за алкохол в издишания въздух, а именно 1.32 на хиляда. Въз основа показанията на техническото средство същия ден св. Д.Д. съставил акт за установяване на административно нарушение на подс. Ц., който му бил предявен за запознаване и подписан от него без възражение. На 4 подсъдимия бил изготвен и талон за изследване, съгласно Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, копие от който също бил връчен на подсъдимия. Малко след това подс. Ц. бил съпроводен от полицейските служители до ФСМП – Ботевград, където пред дежурния лекар отказал даването на кръвна проба за изследване на съдържанието на алкохол, за което бил съставен съответният протокол за медицинско изследване.
По делото с протокол за доброволно предаване бил приобщен процесният автомобил. Стойността на автомобила към 22.06.2024г. била 1560 лева.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 81/2022 г. по описа на Районен съд – Мездра, влязло в сила на 23.03.2022 г., подс. Ц. е бил осъден за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 11 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години, считано от одобряване на споразумението.
Горепосочената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на показанията на свидетелите Д.Д., С.Г.- С., А.И., Ц.Н. (частично) и Д.М.
(частично); обясненията на подсъдимия (частично); препис от протокол по НОХД №81/2022г. на РС-Мездра за одобряване на споразумение; справки за съдимост; характеристики на подсъдимия; протокол за доброволно предаване; АУАН серия GA №1170611/22.06.2024г.; талон за изследване № 135961; резултати от „Алкотест дрегер 7510“; лабораторни резултати от проверка на средства за измерване; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; извлечение от журнал на ФСМП; справка за нарушител/водач; справка за собственост на МПС; заповед за задържане на лице; 2 броя ЗППАМ; заключение на съдебно-счетоводната експертиза пред въззивния съд; справка от Община Ботевград за семейно положение.