Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 640 от 30.10.2023, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 378/2023
Вид
Определение № 640
Подписан
30.10.2023
В сила
28.05.2024
Състав
Полина Пенкова, Кремена Големанова, Велемира Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640 гр. Габрово, 30.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д.а като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500378 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

С Определение №864/13.07.2023г. по гр.д.№1059/2023г. на РС Габрово е производството по делото е прекратено, а исковата молба е върната на ищеца.

В законния срок против така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от ищеца Община Севлиево.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. В исковата молба били изложени конкретните основания въз основа, на които концендентът е упражнил правото си да прекрати договора. В чл.145 от ЗК законодателят предвидил изрични хипотези за прекратяване на договора с предизвестие и без предизвестие. В чл.145, ал.2, т.5 била предвидена възможността договора за концесия да бъде прекратен преди изтичането на срока на концесията и на други основания, предвидени в закон или с концесионния договор - от датата, посочена в тях. Концесионерът - „Частно рибно стопанство" бил във виновно неизпълнение на задълженията си, както по закон, така и по Договор за концесия № ОС66/17.08.2016г. След като установил, че концесионера е във виновно неизпълнение на задълженията си, концендентът на основание чл.154, ал.2, т.1 от ЗК във вр. с чл.34, ал.1, т.4 от процесния договор взел решение да прекрати договора като отправил чрез нотариуса уведомление с предизвестие, че след изтичане на три месеца от връчване на уведомлението ще счита процесния договор за прекратен. Уведомлението било редовно връчено на основание чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид горното бил предявен иск за установяване на обстоятелството валидно ли е упражнено потестативното право на концендента да развали едностранно договора концесия с ответното дружество и същото разваляне да бъде обявено.

Предвид липсата на специална уредба на едностранното прекратяване на договори за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, в случая - на ЗЗД. Поради горното жалбоподателят счита, че пред районния съд е предявен допустим иск. Ищецът не бил задължен да посочи в исковата си молба конкретно правно основание, за да докаже правния си интерес от водене на делото.

Определянето на точната правна квалификация на предявената претенция е в прерогатив на съда. В конкретния случай неправилно и немотивирано в определението си Районен съд гр. Габрово бил приел, че не е посочено специално предвиждане на закона, съгласно чл.124, ал.4 от ГПК, поради което и исковата претенция се явявала недопустима. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдпроизводствените действия

Въззивният съд, като взе предвид, че въззивната частна жалба е подадена от надлежна 1 страна, в предвидения от закона срок и е внесена дължимата се държавна такса счита същата за процесуално допустима.

За да постанови обжалвания акт районния съд е приел, че предмет на делото е установяване на факта на прекратяване на договора. Не се сочи специално предвиждане на закона, съгласно чл.124, ал.4 от ГПК, което да прави исковото установяване на този факт допустимо, поради което е приел, че иска е недопустим.

Въззивният съд намира извода на първоинстанционния, че предявения иск е недопустим за правилен.

На първо място не е обосновано наличието на положителна процесуално предпоставка за съществуването правото на иск – правен интерес от търсената защита.

Интересът от търсената с иска защита е първото условие за възникване на правото на иск. Съгласно нормата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Нуждата от защита чрез установителен иск се свързва с наличието на спор - оспорване на претендирано от ищеца право или правоотношение или претендиране на отричано от ищеца право. Липсва интерес от установителен иск, когато може да бъде предявен осъдителен или конститутивен иск, тъй като и чрез тези искове ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданския спор, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите на решенията по тези искове изпълнителна сила и конститутивно действие. Доказателствената тежест за установяване на правният интерес от иска е на ищеца.

На второ място въпросът относно наличието на предпоставките за упражняването на потестативното право за разваляне на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД (в случаите, когато това право се упражнява извънсъдебно, какъвто е настоящият случай с оглед предмета на договора) следва да бъде разрешен в производството, в което с осъдителен иск са предявени спорни права по договора. Установяването на обстоятелството дали това право е упражнено, дали са били налице предпоставките за упражняването му и дали съществува право или правоотношение по договор, за който се твърди, че не е развален, не може да е предмет на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. В този см. е Решение №127/29.10.2010г. по т.д.

№20/2010г. на Іт.о.

В конкретния случай е предявени установителен иск за признаване несъществуване на правоотношение с източник договор между страните, поради неизпълнение, като ищецът не сочи ответното дружество да е оспорило твърдяното от ищеца настъпване на прекратяване на договора, поради изтичане срока на отправено до ответника предизвестие.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №864/13.07.2023г. по гр.д.№1059/2023г. на РС Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Върховния касационен съд на Република България, на осн. чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2