Решение № 2371 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2371 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20251110201990 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. М. М. чрез адв. П. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №24-4332032314 от 10.01.2025г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Твърди, че на датата на съставяне на АУАН – 18.12.2024г. е предоставил за управление товарен автомобил „**********“ с рег.№**********, собственост на управляваното от него дружество „*********“ ЕООД на лицето Б. И.

М., за извършване на определена работа. На същия ден, М. бил спрян за проверка и са констатирани нарушения, извършени от него, за което е съставен АУАН, но вместо срещу М., актът бил съставен срещу жалбоподателя, тъй като М. предоставил на проверяващите неговите данни. По този начин М. бил наказан с процесното НП са нарушение, което не е извършил.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. П. поддържа жалбата и моли въз основа на събрани по делото доказателства да бъде отменено като незаконосъобразно процесното НП. Акцентира, че категорично от събраните доказателства и заключението по почерковата експертиза се установило, че жалбоподателят не е управлявал товарния автомобил на процесната дата и не е извършил нарушенията, за едно, от които е наказан. Претендира присъждане на разноски по приложен към жалбата договор за правна защита и съдействие.

Наказващият орган чрез юрк. К. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, въз основа на подробно изложени 1 съображения в писмени бележки, депозирани по дело с вх.№222010/24.06.2025г.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското, в случай че надвишава минималните размери.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП на В. М. М. е наложена глоба, в размер на 10 лева, за това, че на 18.12.2024г., около 09:00ч. в гр. София, по бул. „Рожен“ управлява товарен автомобил „********** ******** ***“ с рег.№********, посока на движение от ул. „Йордан Хаджиконстантинов – Джиното“ към Надлез Надежда, като не представя СУМПС нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН, серия GA №1111991/18.12.2024г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП, приложени към жалбата и изпратени материали по ДП №226 ЗМК-2124/24г. на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №59905/24г. на СРП с писмо вх.

№165052/12.05.2025г

Разпитани по делото са свидетелите Н. А. Р. – актосъставител и И. Петков И. – присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които по време на проверка на водач на товарен автомобил, същият не представил СУМПС, както и не представил документ за самоличност. Посочил трите имена и ЕГН на лице, за което направили справка чрез ОДЧ. След което водачът бил тествал за алкохол и пробата била над 1.2 на хиляда в издишания въздух, на място съставили АУАН срещу лицето, на което водачът предоставил данни, а в последствие след като им била представена снимка от БДС на това лице, категорично установили, че не било обект на проверката, т.е. водачът се е представил за друго лице, на което е съставен АУАН.

Според заключението по съдебно-почерковата експертиза с вх.

№215432/19.06.2025г., изготвена от вещото лице С. Ц., ръкописният текст и подписа в полето „дал сведение“ от писмено сведение от 18.12.2024г., част от ДП №226 ЗМК2124/24г. на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №59905/24г. на СРП не е изпълнен от лицето В. М.

М..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи, че 2 формално са спазени изискванията за съдържание по чл.42 от ЗАНН, както и актът е съставен и предявен при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, от оправомощено лице със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със заповед №8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.3.10, като на съда служебно е известно, че в ОПП-СДВР има сформирана само една Група „АНД“. НП, е с идентично частично със съдържанието на АУАН, поради което отново формално е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1.

Констатациите в акта и НП се опровергаха от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като единни и логични, а се потвърдиха и от заключението по съдебно-почерковата експертиза. Така, категорично се доказа, че жалбоподателят на 18.12.2024г. не е бил обект на проверка от полицейските служители Р. и И., не е бил изпробван с техническо средство за алкохол и не е извършил нарушенията, за които е съставен АУАН, серия GA №1111991/18.12.2024г. и е издадено НП №24-4332-032314/10.01.2025г. на Началник Група ОПП-СДВР.

Писменото сведения, намиращо се в ДП №226 ЗМК-2124/24г. на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №59905/24г. на СРП от 18.12.2024г., на което е придаден вид, че изхожда – написано и подписано от лицето В. М. М., от заключението по почерковата експертиза се установи, че ръкописния текст и подписа в полето „дал сведения“ не са изпълнени от М..

По този начин категорично се доказаха, както твърденията на жалбоподателя, така и показанията на свидетелите – полицейски служители, извършили проверката на водача на товарен автомобил „********** ******** ***“ с рег.№******** на 18.12.2024г., че това не е бил жалбоподателя, а лице, на което той е предоставил МПС е тъй като е било без документи за самоличност, се е представило за В. М., както и в последствие във 02 РУ-СДВР е попълнило и писменото сведение от 18.12.2024г., на което е придало вид, че е изписано и подписано от М..

При горните съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложеното наказание.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, но не в претендирания размер от 1000 лева, според договора за правна защита и съдействие като адвокатско възнаграждение, а в по-малък размер, тъй като отсрещната страна чрез юрк. К. направи възражение за прекомерност, с искане за намаляване на адвокатско възнаграждение до минималните размери. Съдът счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и не е продължило необосновано продължително, а с оглед на действията, извършени от защитника не обосновават завишения размер над минималното възнаграждение.

3

Съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2024г. за възнагражденията за адвокатска работа минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева. По делото са проведени три съдебни заседания, поради което на осн. чл.7, ал.9 от същата Наредба се дължи на адвоката допълнително възнаграждение в размер на 250 лева за трето съдебно заседание, т.е. общия размер на адвокатското възнаграждение е 650 лева, който следва да бъде присъден в полза на М., а заплатеното по договора за правна защита и съдействие възнаграждение за разликата до 1000 лева се явява прекомерно.

По аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението и организацията, чийто орган е издал акта – СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски до размер на 650.00 лева.

На осн. чл.63д, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от АПК, тъй като обжалваният акт – процесното НП е отменено, разноските по производството – заплатено възнаграждение на вещо лице по приета съдебно-почеркова експертиза, следва да се възстановяват на СРС от бюджета на органа, издал отменения акт, т.е. следва да се осъди СДВР да заплати на СРС направените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 710.00 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №24-4332-032314 от 10.01.2025г. на Началник Група ОПП-СДВР като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА учреждението и организацията, чийто орган е издал акта – СДВР да заплати на жалбоподателя В. М. М. с ЕГН ********** направени от него разноски до размер на 650.00 лева.

ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на СРС, изплатено възнаграждение на вещо лице по съдебно-почеркова експертиза в размер на 710.00 лева Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4