Решение № 176 от 25.06.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. гр. Добрич, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500184 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№5803/28.12.2024г. на Община Б., ЕИК 000852544, с адрес: гр.Б., пл.“***, срещу решение №140/06.12.2023г. по гр.д.№559/2021г. на Районен съд –Б., с което се признава ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Б. дължи на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 2175,03 лева, представляваща регресна претенция по чл.410,ал.1 от КЗ, изплатена по щета №13016030104502, ведно със законната лихва, върху главницата,считано от датата на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение - 15.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 662,83 лева за периода от 10.06.2018г. до 10.06.2021г.

Оплакванията са за неправилност и необоснованост на решението по съображения да не е обсъдено доказателственото искане на общината за попълване на делото с четимо копие на талон за преминал технически преглед на пострадалото МПС със срок за валидност датата на застрахователното събитие и възражението, че неоснователно и недължимо, против ОУ на застрахователя и чл.181, т.1 отЗДвП е платено застрахователното обезщетение; не са обсъдени доводите на общината, че 1 при претендирани 50% от изплатеното поради съвина на застрахования, претендирания разход за пътна помощ е в пълния му размер от 191.40лева; не е обсъдено възражението за погасяване по давност на правото на регрес с изтичането на тригодишен давност срок от датата на извършеното плащане, вкл. по отношение на претендираните лихви. Решението намира за неправилно и необосновано и поради неизяснена и погрешно възприета фактическа обстановка относно мястото на настъпване на ПТП и обстоятелствата при които е настъпило. Иска отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не е подаден от насрещната страна- ЗАД „Армеец“ АД.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 11.12.2023 год., жалбата, изпратена по пощата на 21.12.2023г. се явява подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК/след проведена процедура по чл.262 от ГПК относно събиране на държавна такса, за което е било прекратено образуваното при първоначалното постъпване на жалбата в.гр.д.№80/2024г.на ДОС/.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК- служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск от ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК № 121076907, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“***, срещу Община Б., за сумата от 2 175.03 лева (формирана от сбора от следните суми - 1973.63лева , представляващи половината от стойността на заплатена щета от 3947.26лева; 191.40лева разходите за пътна помощ за репатриране на автомобил и 10.00лева ликвидационните разходи), представляваща регресно вземане за платено 2 обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № 13016030104502 за възстановяване на имуществени вреди на лек автомобил марка Хонда CR – V с ДК № ***, собственост на „Интекс – Р“ ЕООД, причинени вследствие на ПТП от 06.07.2016г., реализирано в гр.Б., м-ст Т., до бариерата в посока към С., на път №90017, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 15.06.2021 г., до окончателно плащане на сумата; за сумата от 662.83, 51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.06.2018г. до 10.06.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№333/2021г.на РС-Б..

Обосноваващите претенциите на ищеца обстоятелства се свеждат до твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№333/2021г. на БРС, приключило с издаване в полза на ищеца-заявител на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми, представляващи регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета №13016030104502 за възстановяване на имуществени вреди на лек автомобил марка „Хонда CR –V“ с ДК №***, собственост на „Интекс – Р“ ЕООД, причинени вследствие на ПТП от 06.07.2016г., реализирано в гр.Б., м-ст Т., до бариерата в посока към С., на път №90017, и мораторни лихви за периода от 10.06.2018г. до 10.06.2021г.

Конкретно се излага, че на 06.07.2016г. в 12.30часа , в гр.Б., м-ст Т., до бариерата в посока към С., на път 90017, е настъпило ПТП, при което автомобил марка Хонда CR – V с ДК № *** попада в необезопасени и несигнализирани препятствия на пътното платно– дупки и други неравности по пътя, както и бетонни блокчета, при което и заради шофиране с несъобразена скорост водачът губи контрол върху автомобила и се удря в тях, в резултат на което автомобилът претърпял вреди. Автомобилът бил застрахован при ищеца – с полица №0306Х0201369 от 20.04.2016г. бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско и злополуки“ със срок на действие 26.04.2016г.-25.04.2017г. Събитието било документирано с Протокол за ПТП №1535099 от 06.07.2016, съставен от органите на МВР.

Причинените на автомобила щети били описани в хода на извършване на ликвидационната дейност по образуваната при ищеца преписка. Вложените за отстраняването им материали и труд възлизали на сумата от 3 947.26лева.

Ищецът изплатил обезщетение в същия размер с платежно нареждане №П 3

8798984/12.12.2016г. и платежно нареждане №П 8774391/16.11.2016г. С плащането на застрахователното обезщетение за застрахователя възникнало правото да иска от причинителя на вредите това, което е платил. В случая претендирал половината от платеното застрахователно обезщетение от 3 947.26лева поради наличие на съвиновно причиняване на произшествието, както и сторените разходи за репатриране на автомобила, които възлизали на 191.40лева, и 10лева ликвидационни разходи. Отговорността на ответника се обосновава с твърдения, че е собственик на пътния участък, на който е реализирано ПТП, като се позовава на разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, според която изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Като собственик на пътя общината носела обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при и по повод на изпълнение на възложената им работа, чрез бездействие – незапълване на дупки на пътя с асфалт, забавяне при отстраняване на препятствия и необезопасяване чрез пътни и предупредителни табели – пътни знаци.

Ответникът –Община гр.Д. е оспорила исковете с доводи за липса на основание за ангажиране на отговорността и, тъй като не било надлежно установено местонастъпването на ПТП, посочено като „местност Т., до бариерата в посока към С., на път 90017“. Възможно било да е настъпило на територията на „Специализирана болница за рехабилитация-Т.“ЕООД, еднолична собственост на Държавата. Нямало на територията на общината път с посочения в исковата молба номер 90017 според утвърдените от МС списъци на републиканските и общински пътища с решение №236/13.04.2007г. и последващото решение №807/04.10.2012г. за изменение и допълнение на предходното. Нямало такъв път и според действащия Общ устройствен план на Община Б., одобрен със заповед №РД-02-15210/29.11.2019г.. Предвид датата на събитието към днешна дата не било възможно да се съберат достоверни данни за местонастъпването на произшествието и състоянието на пътната настилка. Не изяснено било чия собственост са бетонните блокчета и защо органите на реда не са предприели действия по отношение на явно нерагламентираното им поставяне на пътното платно. Доказана била единствено причинно-следствената връзка между противоправното действие на водача на автомобила и настъпилия вредоносен резултат. Общината не носела отговорност защото ПТП било реализирано 4 единствено по вина на водача, който бил подведен под административнонаказателна отговорност. Оспорва дължимостта на заплатеното обезщетение и поради наличие на предпоставките на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ във връзка с раздел ХІІ, т.59.6.2 и т.61 от ОУ за застраховка на МПС „Каско“, тъй като към датата на ПТП пострадалия автомобил бил с невалиден талон за технически преглед- според представения талон автомобилът е трябвало да премине нов технически преглед на датата 03.07.2016г.. Счита и регресното вземане на застрахователя да е погасено с изтичането на три годишната погасителна давност по чл.111 от ЗЗД, както и вземането за лихви за забава плащането му.

Оспорва размера на вредата. Оспорва като недопустимо искането за обезщетяване на ликвидационни разноски, правото на регрес възниквало по отношение на изплатеното застрахователно обезщетение. Счита за недължима пълната стойност за репатриране на автомобила предвид съпричиняването на вредите от водача, евентуално изцяло недължима като друг вид разноски, извън обхвата на КЗ.

Правната квалификация на исковете като такива по чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК , вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД за реализиране на регресна отговорност на ответника като лице, което стопанисва пътя със задължения да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира препятствията по платното за движение и да ги отстранява, поради възстановяване от застрахователя на вреди на увредения застрахован, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Установява се, че от застрахователното дружество-ищец е подадено заявление с рег.№736/15.06.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК /изпратено по пощата на 11.06.2021г./ за главно парично вземане в размер на сумата от 2 175.03 лева, представляваща половината от изплатено застрахователно обезщетение, вкл.-разходи за ликвидационна дейност и репатриране на автомобил, и за сумата от 662.83лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.06.2018г. до 10.06.2021г., по което е образувано ч.гр.д.№333/2021г.на БРС.

Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.411 ал.3 от ГПК е 5 издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК №100/18.06.2021г., с която е разпоредено длъжникът Община Б. да заплати на кредитора ЗАД „Армеец“ АД процесните суми, както и сторените съдебно-деловодни разноски: 56.76лева заплатена държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът Община Б. е подал възражение в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК, при което на 24.08.2021г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника Община Б. . В едномесечен срок с начало 24.08.2021г. и край 24.09.2021г. заявителя е депозирал искова молба вх.№1665/27.09.2021г. чрез изпращането и по пощата на 21.09.2021г. срещу длъжника за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Исковите претенции срещу длъжника Община Б. са допустими. Заявени са в едномесечния срок по чл.

415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането, като продължение на защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.