Решение № 184 от 27.06.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Добрич, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230200221 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Сдружение „Асоциация Кулинарни Изкуства и Гостоприемство”, ЕИК *******, гр. Д., ул. „***, представлявано от председателя П. Ч. А., в качеството му на работодател, чрез адвокат М. Г. срещу НП № 08 – 2300001/01/13.02.2023г., издадено от И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна 1 проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по чл. 416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 2 от КТ и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

На 02.12.2022г. е извършена проверка от Е. К. И. – главен инспектор и С. Н. П. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич на Сдружение „Асоциация Кулинарни Изкуства и Гостоприемство”, ЕИК *******, находящо се гр. Д., ул. „***.

Проверката е последваща касателно предписанията от предходна проверка, дадени с протокол № ПР2229283 от 30.09.2022г. за извършена проверка.

На 02.12.2022г. на П. Ч. А. – председател на сдружението е връчена призовка за представяне на документи, с която са изискани доказателства относно предоставянето на М. Г. Д. ЕГН **********, назначена на длъжност „експерт, обучител“ и освободена от 25.02.2020г., извлечения от ведомости за заплати за изплатени и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.

На 12.12.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич от А. К. – упълномощено лице не са представени такива доказателства.

Съобразно писменото обяснение от 12.12.2022г. на К., извлечения от ведомости за заплати не са предоставени на М. Д..

На 16.12.2022г. по електронната поща от А. К. са представени доказателства за изпращане на фишовете за заплати за месец януари и февруари 2020г. на М. Д. по български пощи и по куриер.

Така Сдружение „Асоциация Кулинарни Изкуства и Гостоприемство”, в качеството си на работодател не е изпълнило в срок до 10.10.2022г. приложената принудителна административна мярка – предписание по т. 2 от 2 протокол № ПР 2229283 от 30.09.2022г., а именно да издаде и предостави на М. Г. Д., назначена на длъжност „експерт, обучител“ извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетение.

Нарушението е извършено на 11.10.2022г. Установено е на 12.12.2022г. и е доказано от данните, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2240614 от 22.12.2022г.; Протокол за извършена проверка № ПР2229283 от 30.09.2022г.; Призовка от 02.12.2022г.; Писмено обяснение на А. К. от 12.12.2022г.; Протокол от 19.10.2022г.; Кореспонденция от 05.12.2022г. по ел. поща; Покана изх. № АИК – 22 – 13/05.12.2022г., ведно с товарителница № 1986195254 от 05.12.2022г. и разпечатка за проследяване на пратка; Протокол от 09.12.2022г.; Кореспонденция по ел. поща от 16.12.2022г., ведно с известие за доставка и фактура от „Български пощи“ ЕАД; Кореспонденция по ел. поща от 23.12.2022г., ведно с товарителница № 51093228042; Трудов договор № 01/06.01.2020г. на М. Д.; Заповед от 25.02.2020г. за прекратяване на трудов договор.

С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ, предвид която, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

От обективна страна визираната в чл. 415 ал. 1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнена принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, издадена от оправомощен за това орган. Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността им. Няма данни това предписание, издадено от контролен орган на инспекцията по труда, съобразно дадените му правомощия по чл. 404 ал. 1 т. 1 от КТ да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ и от него е възникнало задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.

Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл.

3

415, ал. 1 от КТ е бездействие и се изразява в това, че Сдружение „Асоциация Кулинарни Изкуства и Гостоприемство” не е изпълнило в срок до 10.10.2022г. приложената принудителна административна мярка – предписание по т. 2 от протокол № ПР 2229283 от 30.09.2022г., а именно да издаде и предостави на М. Г. Д., назначена на длъжност „експерт, обучител“ извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетение.

Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Сдружение „Асоциация Кулинарни Изкуства и Гостоприемство” се явява работодател. Т.е. субект на нарушението, за което е наказан.

Законосъобразно, на основание чл. 415 ал. 1 от КТ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.

Съгласно чл. 416 ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

Нарушението се потвърждава от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, така и от приложените по делото писмени доказателства.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

Наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се 4 явява неприложима. В тази насока Решение от 03.07.2014г. по к.а.н.д.

339/2014г. на Административен съд – гр. Добрич.

В конкретния казус е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Разпоредбата е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение” и регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно административно нарушение е маловажно такова, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на чл.

415в ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено нарушение, нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и от нарушението да не са произлезли вредни последици.

Налице е извършено нарушение по чл. 415 ал. 1 от КТ.

Относно вредните последици и дали такива са произлезли за работниците и служителите, съдът счита, че в настоящия случай се касае за неизпълнение на приложената принудителна административна мярка – предписание по т. 2 от протокол № ПР 2229283 от 30.09.2022г., а именно да издаде и предостави на М. Г. Д., назначена на длъжност „експерт, обучител“ извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетение. Т.е. касае се за неизпълнение на предписание, а същото само по себе си е формално нарушение.

Третата предпоставка – нарушението да е било отстранено веднага след установяването му. По делото липсват доказателства в тази насока.

Действително, нарушението е било отстранено, но след изтичане на почти месец и половина след изтичане на срока за изпълнение на предписанието.

Наложеното наказание на жалбоподателя е в границите на предвиденото в разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ. При определяне размера на имуществената санкция административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

5

Наложената имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. е в минималния предвиден в кодекса размер, съобразно разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда.

В тази връзка наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски:

Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като искането е направено своевременно, преди приключване на делото пред настоящия съд. С оглед крайния изход на спора съдът счете, че отправеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което и на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл.

37 ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич следва да се присъди такова в размер на 80 /осемдесет/ лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 08 – 2300001/01/13.02.2023г., издадено от И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на Сдружение „Асоциация Кулинарни Изкуства и Гостоприемство”, ЕИК *******, гр. Д., ул. „***, представлявано от председателя П. Ч. А., в качеството му на работодател за нарушение по чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

6

ОСЪЖДА