Решение № 3396 от 29.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3396 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100505817 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №345547/22.02.2018г. по гр.д. № 37188 по описа за 2015г.

Софийски районен съд, 73 – ти състав „И.” ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. *******” ул. *******, партер е осъдено да заплати на С. З. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр. Пазарджик, ул.

„******* и съдебен адрес: адв. С.С., гр. София, ул. „******* сумите, както следва: на основание на чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 и ал.2 от КТ сумата от 1840 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.06.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа за периода от 30.04.2015г. до 14.05.2015г. и получаване на пониско възнаграждение при новия му работодател „В.”ЕООД за периода от 15.05.2015г. до 01.06.2015г. поради незаконното му уволнение, извършено със Заповед № 010/19.03.2015г.; на основание на чл. 128, т.2 от КТ сумата от 1220,02лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.06.2015г. до изплащането й, представляващи неплатено трудово възнаграждение за периода от февруари 2015г. до април 2015г., на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 81,02лв.; И.”ООД е осъдено да 1 заплати по сметка на СРС разноски по делото в размер на 122,33лв. разноски за държавна такса и 73,92лв. разноски за възнаграждение за вещо лице, като неоснователни са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 11693/30.06.2015г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 26.06.2015г. депозирана от С. З. Ч., ЕГН ********** срещу „И.” ООД, ЕИК ******* с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 010/19.03.2015г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ работник, строителство”; с правно основание чл. 344, ал.1,т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за горница над 1840лв. до предявен размер от 13 000лв. и за периода от 02.06.2015г. до 30.10.2015г.; с правно основание по чл. 128, т.2 от КТ за горница над 1220,02лв. до предявения размер, като С. З. Ч., ЕГН ********** е осъден да заплати на „И.” ООД, ЕИК ******* с ново наименование и правноорганизационна форма „И.-**”ЕООД съдебни разноски от 1102,86лв, допуснато е предварително изпълнение на решението в частта по уважените искове по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ и по чл.

128 от КТ.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5049766/23.03.2018г. по регистъра на СРС от ищеца С. З. Ч., ЕГН ********** в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и по чл. 128 от КТ. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че неправилно районният съд приел, че исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 са погасени по давност..

Заповедта му била връчена на 30.04.2015г., преди това не му била връчена, включително и при условията на отказ. Така с подаването на исковата молба на 26.06.2015г. бил спазен срока по чл. 358, ал.1т.2 от КТ . Неправилен бил извода на съда и за размер на неплатени трудови възнаграждения.

Доказателства, които по несъмнен начин доказвали, че същите са платени не били ангажирани. Ответникът препятствал събирането на доказателства , като не представил необходими документи на вещото лице и приложима била разпоредба на чл. 161 от ГПК. Вещото лице работило по документи, представени от ищеца, но достоверността и автентичността на фишовете не била проверена. Нямало безспорни доказателства, че сумата от 1950лв. е платена като трудово възнаграждение. С отговора се сочело, че работодател 2 поел задължение за плати обезщетение за неспазено предизвестие и това била платената сума от 994,90 евро с левова равностойност от 1950лв. Ответникът сочел, че трудовите задължения се изпълнявали в Кралство Белгия, което предполагало плащане на командировъчни и такова в действителност се е извършвало. Претендирал е разноски.

Въззиваемият ответник по делото „И.” ООД, ЕИК ******* с ново наименование и правноорганизационна форма „И.-**”ЕООД не е изразил становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба № вх. № 11693/30.06.2015г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 26.06.2015г. н а С. З. Ч., ЕГН ********** срещу „И.” ООД, ЕИК ******* с която е посикал от съда на основание чл. 344, ал.1, т. 1 , т. 2 от КТ да признае за незаконно и да отмени уволнението, извършено със Заповед №

010/19.03.2015г. , да го възстанови на възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ работник, строителство”; да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: на основание на чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл.

225 от КТ сумата от 13200лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за период от април 2015г. до октомври 2015г. включително от уволнението за оставане без работа поради незаконното уволнение; на основание на чл. 128 от КТ сумата от 6600лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.02.2015г. до 30.04.2015г. Навел е твърдения че работел при ответника на длъжността „общ работник , строителство” по трудов договор № 102.12.2014г. , местоработата му била в Белгия, на 30.04.2015г. с куриер му била връчена уволнителната заповед № 010/19.03.2015г. за прекратяване на правоотношението по ради намаляване на обема на работа по чл. 328, ал.1,т.3 от КТ. Тази заповед, сочела че е разпечатана на 28.04.2015г., а същевременно сочела, че му е връчена на 19.04.2015г. , което било несъстоятелно.

Документите били изпратени на 29.04.2015г. и получени на 30.04.2015г. – уволнителна заповед и трудова книжка. Уволнението било незаконно. Не му 3 било връчено предизвестие за прекратяване на правоотношението, срок на което било 30 дни. Не бил извършен подбор по чл. 329 от КТ а същия в случая бил задължителен. За да се приемело, че има намаляване на обем на работа, следвало да се отчете в конкретния случай сериозността на затрудненията, изпитвани от работодателя. Последното платено възнаграждение било за януари 2015г., неплатени останали тези за февруари, март, април 2015г. Дължало се и обезщетение за оставане без работа за 6 месеца поради незаконното уволнение при съобразяване на започната работа при друг работодател. Претендирал е разноски.

Ответникът И.” ООД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че уволнителната заповед била връчена на ищеца на 19.04.2015г., това че не било положен подпис от него за същото не означавало, че ищецът не е запознат с основанието за прекратяване на договора. По същият начин и трудовия договор от 01.04.2015г. не бил подписан от ищеца, който се явил на работа с един месец закъснение.

Пратката , получена на 30.04.2015г. съдържала не само уволнителната заповед, но и други документи, искани от ищеца във връзка с регистрацията му в Бюрото по труда. Така исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ били погасени по давност. Неизпращането на предизвестие за прекратяване на договора не се отразявала на законността на уволнението, с уволнителната заповед се сочело че се поема ангажимент да се плати обезщетение за неспазено предизвестие и същото било направено по банков път. В случая ищецът изпълнявал задълженията си като общ работник на строителен обект в Белгия, строително-монтажните работи приключвали в определен момент и след това се извършвали довършителни работи от квалифицирани работници, затова и не било нужно да се определя кой е по-квалифициран и изпълнява по-добре работата си с оглед на подбор между няколко работника с една и съща квалификация. Трудовите възнаграждение за февруари, март, април 2015г. били платени по банков път и получени от ищеца. Ищецът получил обезщетението за неспазено предизвестие, не се дължало обезщетение за майоктомври 2015г., ищецът се регистрирал в Бюро по труда. Ищецът бил на работа в Белгия с друг работодател – В.”ЕООД. Претендирал е разноски.

По делото са приети трудова книжка на ищеца № ******* – стр. 1,6,7 и страница 22, 23 от предходна трудова книжка на ищеца , съгласно която ищецът е сключил на 02.12.2014г. с ответника трудов договор за длъжността 4

„ работник, строителство” при основно месечно възнаграждение от 2200лв., правоотношението е прекратено на 19.04.2015г. , на 15.05.2015г. е сключил трудов договор с В. „ЕООД при месечно основно възнаграждение от 360лв. за длъжността „общ работник строител сгради”, като 01.06.2015г. е преназначен при този работодател при месечно възнаграждение от 2600лв., това трудово правоотношение е прекратено на 21.09.2015г., след това няма записвания за трудови правоотношения на ищеца.

Приета е Заповед № 010/19.03.2015г. носеща подпис за управителя на ответника, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание на чл. 328, ал.1,т.3 от КТ поради намаляване обема на работа, като е посочено да се изплати обезщетение за недадено или неспазено предизвестие. В заповедта е посочено, че е отправено едномесечно предизвестие. На гърба на документа има изписан текст сочещ, че е разпечатан на 29.04.2015г.

Прието е писмо от Е.Е.” ООД от 12.08.2015г., съгласно което пратка по товарителница от 29.04.2015г. с описание „ трудова книжка и заповед за прекратяване на договор” е връчена на 30.04.2015г. на С. Ч. , със съгласие на подателя И.”ООД предали документите без да се положи подпис за получаването им срещу обещание на Ч. да разгледа документи извън офис и след това да се върне за да се подпише, че ги е получил, но това не било направено и до момента.

Прието е уведомление от 23.04.2015г. от ответника до НОИ за прекратяване на трудовия договор между страните.

Прието е извлечение от сметка на ответника, съгласно които на 19.05.2015г. ответникът наредил по сметка на ищеца 1950лв. с посочено основание „доплащане заплата”.

Прието е извлечение от сметка на ищеца за февруари 2015г. и за април 2015г.,, съгласно което през февруари 2015г е получил от ответника 2535лв. с основание „аванс февруари 2015г.“ , на 19.05.2015г. е получил 1950лв. с основание „доплащане заплата“.

Приета е разчетна ведомост за април 2015г. съставена от ответника, съгласно която на ищеца са начислени 660лв. като обезщетение по КТ, посочени са „0“ отработени дни, посочени са 11 дни през април 2015г., които са отпуск поради болест. В същата са посочени още седем работника при 5 ответника на длъжност „общ работник, строителство на сгради”.

Прието е основно и допълнително заключение по съдебно-счетоводна експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и разплащателни фишове на ищеца при ответника, проверка в счетоводството на ответника, е посочило, че последният пълен отработен месец на ищеца при ответника е февруари 2015г., защото през март 2015т. имал 13 дни отпуск поради болест, отработени дни били 8. За февруари 2015г. на ищеца било начислено брутно трудово възнаграждение от 2200лв. за пълен отработен месец. Вещото лице е посочило , че бившия счетоводител на ответника му предоставил разплащателни фишове за начислена на ищеца заплата, като за януари 2015г. не било начислен възнаграждение поради липса на отработени дни, ползван неплатен отпуск; за февруари 2015г. пълен отработен месец било начислено 22000лв. и сума за получаване 1724,58лв.; за март 2015г. при 8 отработени дни било начислено 838,10лв. , отделно начислено било за три болнични дни за сметка на работодателя и сума от 220лв., сума за получаване 851,44лв., както и допълнително 10 болнични дни за сметка на НОИ; за април 2015г. нямало отработени дни, имало отразени 11 дни болнични за сметка на НОИ, като начислена била 660лв. за отпуск по чл. 224 от КТ за 6 дни и сума за получаване 594лв. Така за този период общата начислена сума за получаване била 3170,02лв. Не му били предоставени банкови бордера, командировъчни заповеди и прочие. Нямало данни за начислено и платено обезщетение за неспазено предизвестие. Пратени от ответника суми били 4485лв. с посочени основания „ аванс февруари” в размер на 2535лв. и „доплащане заплата” в размер на 1950лв. С доклад от 02.11.2017г. вещото лице е посочило, че не открива ответника на адреса му и не са му предоставени други документи.

Разпечатката съдържа 33 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ee0b400-985c-4b9a-b7a8-3da9b6c57931