Решение № 252 от 20.01.2020, Районен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 252 20.01.2020г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав

На деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина

Петкова

Секретар Илияна Гальова като разгледа докладваното от съдия

Радостина Петкова гражданско дело номер 2130 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.

София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от

Николина Станчева и Мартин Деспов, с която е предявил срещу ответника З.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните неплатени парични задължения по договор за потребителски паричен кредит № ********* от

09.09.2015г., с настъпил краен падеж на 04.11.2016г., сключен между ответника и кредитодателя „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК: *********, който е прехвърлил вземането си към длъжника по същия договор на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ********* с договор за цесия от 01.07.2017г., което вземане впоследствие е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ********* на настоящия кредитор-цесионер ищеца „АГЕНЦИЯ

ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., а именно: сумата от 872,47 лева –главница, сумата от 82,14 лева -договорна лихва за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., сумата от 39,72 лева -такса за оценка на досие за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., сумата от 187,31 лева

-такса услуга „Кредит у дома“ за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., сумата от 433,00 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., и сумата от 204,01 лева– обезщетение за забава за периода 23.04.2016 г. - 06.12.2018 г., ведно законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018 г. до изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4658 от 10.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9077/2018г. по описа на БРС. По изложените съображения ищецът моли съдът да уважи установителните искове по чл. 422 от ГПК за дължимост на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител. Депозира чрез упълномощения си процесуален представител писмени молби, в които поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи, ведно с разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответницата, редовно уведомена, не е представила писмен отговор, не е взела становище по исковете и не е ангажирала доказателства. В съдебно заседание, редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.

Със заповед заповед № 4658 от 10.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9077/2018г. по описа на БРС, е разпоредено ответния длъжник да заплати ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от 872,47 лева –главница, сумата от 82,14 лева -договорна лихва за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., сумата от 39,72 лева -такса за оценка на досие за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., сумата от 187,31 лева

-такса услуга „Кредит у дома“ за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., сумата от 433,00 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., и сумата от 204,01 лева– обезщетение за забава за периода 23.04.2016 г. - 06.12.2018 г., ведно законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 86,37 лева- разноски по делото, от които платена държавна такса в размер на 36,37 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Видно от данните по заповедното производство длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящите установителни искове за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.

По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател З.З. и кредитодателят „Провидент Файненшъл България” ООД договор за потребителски паричен кредит № ********* от

09.09.2015г., по силата на който по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответникът сумата в размер на 1650 лв., при такса за оценка на досие в размер на 85.50 лв. и при възнаградителна лихва в размер на 31.82%, равняваща се на сумата от 325.44 лв., при ГПР 48.00% /включващ лихвата и таксата/, равняваща се на сумата от 407.94 лв. В договора е посочено, че по избор на ответницата същият е избрал заплащане на допълнителна услуга, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по неховото местоживеене и седмичено домашнп събиране на вноските по кредита на стойност 1291.90 лв. При горепосочените условия ответникът се е задължил да върне на кредитодателя обща сума в размер на 3349.89 лв. на 60 равни седмични анюитетни месечни вноски от по 55.84 лв. всяка /с изключение на последната вноска в размер на 55.28 лв./, считано от 16.09.2015г.

По делото е представено договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г., по силата на който кредитодателя „Провидент Файненшъл България” ООД е прехвърлил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички свои главни и акцесорнни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договор за паричен заем, описани в приложението, неразделна част от договора, в т.ч. и горепосочения договор, сключен с ответницата с дължим към 01.07.2017г. остатък в размер на 1614.64 лв.

По делото е приложено пълномощно от 04.07.2017г., с което цедентът „Провидент Файненшъл България” ООД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионера –купувач „Изи

Асет Мениджмънт“ АД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът му е цедирал на съгласно договора от 01.07.2017г., в т.ч. и с правото да преупълномощава с правата си и трети лица.

По делото е представено приложение № 1 от 01.11.2017 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г. къ, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника /номер 957 в приложението/ задължения към 01.11.2017г. по процесния договор за кредит на стойност 1723.27 лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания.

По делото е приложено пълномощно /без дата/, по силата на което цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е преупълномощил с правата си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съгласно предоставеното му пълномощно от 04.07.2017г. настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. Представено е и пълномощно 09.09.2015г., с което цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.

Представени са едно уведомление от 23.11.2017г. и две уведомления от 28.02.2019г., изходящи от предишните кредитори – цеденти „Провидент Файненшъл България” ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез упълномощения /респ. преупълномощения/ си настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, адресирани до ответника, съдържащи съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на задължението на ответника по процесния договор за потребителски кредит, считано от 01.11.2017г. е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с покани в петдневен срок от съобщението да погаси същата.

По делото няма данни никое от горепосочените уведомления за извършената цесия да е съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането по реда на чл. 410 от ГПК.

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Законът постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, в който е съобщено на последния от предишния кредитор.

От горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.

В случая по делото няма данни процесния договор за цесия да е съобщен на ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответника при условията на чл. 47, ал.

3 от ГПК, заедно с препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 21.08.2019г., следва, че на тази дата ответника е получил уведомленията за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия Ефремова, и определение № 101 от 25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка Йонкова/.

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на този закон.

След извършена служебна проверка, съдът намира, че същият валидно е обвързал страните по делото, тъй като е сключен при спазване на изискванията на ЗПК.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнявал задължението за изплащане в срок на погасителните вноски по кредита, сочи, че същият не е обявяван за предсрочно изискуем, а е с настъпил краен падеж съгласно договора на 04.11.2016г. и претендира установяване дължимостта на неплатените заявени по-горе вземания.

За да прецени кои вземания са погасени с извършеното от длъжника плащане по договор за заем, съдът първо следва да прецени дали претендираните от ищеца вземания произтичат от договорни клаузи, които валидно са обвързали длъжника.

На първо място съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а т. 12 предвижда, че погасителният план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи.