Определение № 6736 от 17.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6736 гр. С., 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110165266 по описа за 2024 година

Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Л. К. И. (ищца) срещу С. В. С.

(ответник).

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Към исковата молба и нейните уточнения са приложени писмени документи, които трябва да бъдат приобщени към доказателствените материали. Предвид оспорването на положени за ищцата подписи върху представени от нея документи съдът намира, че следва служебно да назначи съдебно-почеркова експертиза. Съдът намира, че следва служебно да назначи и съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по което да обсъди какви медикаменти и анестетици са били приложени по отношение на ищцата и по какъв начин те са въздействували върху психиката й.

Доколкото е възможно раждането, медикаментите и анестетиците да са въздействували и върху почерка на ищцата, двете експертизи трябва да бъдат обединени като една комплексна. Понеже ищцата е освободена от задължението за внасянето на разноски, то възнагражденията на вещите лица на този етап следва да бъдат понесени от бюджета на съда. По приемането на приложените към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото, както и по формулираното с него доказателствено искане за допускането на разпит на двама свидетели при режим на довеждане съдът следва да се произнесе в първото открито съдебно заседание след като предостави възможност на ищцата да изрази съответно становище. На ответника обаче трябва да бъде указано да имат готовност да водят поисканите свидетели.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав. Съобразявайки твърденията на страните относно отношенията им, съдът намира, че е налице обосновано предположение, че медиацията не би постигнала положителен резултат, поради което не следва да задължава страните да участвуват в информационна среща предвид чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК. Съдът следва само да напомни на страните за възможността да проведат доброволно медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 20241110165266 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 01. 04. 2026 г. от 14, 00 часà, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА представените с исковата молба и нейните уточнения документи като писмени доказателства по делото.

НАЗНАЧАВА съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която да отговори на следната задача

НАЗНАЧАВА комплексна психиатрична и почеркова експертиза, вещите лица по която да работят по следните служебно формулирана от съда задачи:

1. „Какви медикаменти и анестетици са били приети от ищцата при постъпването й в ПАГБ „С. С.“ ЕАД на 06. 08. 2024 г.?;

2. По какъв начин са въздействували върху психиката на ищцата раждането и съответните медикаменти и анестетици?;

3. По какъв начин са въздействували върху фината моторика (движенията на пръстите и китките) на ищцата раждането и съответните медикаменти и анестетици?;

4. Ако раждането и съответните медикаменти и анестетици са въздействували върху психиката, съответно върху фината моторика на ищцата, то колко време е продължило това въздействие?;

5. Могла ли е през периода на въздействие от раждането и съответните медикаменти и анестетици ищцата да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи?;

6. Саморъчните подписи, положени за „Л. К. И.“, съответно „пациент“ върху документите на л. 56, л. 58, л. 66, л. 80, л. 81, л. 82, л. 83, л. 85, л. 87, л. 97, л. 107, л. 108, л. 109 и л. 110 от настоящото гражданско дело от ищцата ли са били изпълнени?;

7. Ако са налице различия между положените за ищцата върху изброените по-горе документи подписи и нейния обичаен саморъчен подпис, възможно ли е тези различия да са вследствие на въздействието върху фината моторика, оказани от раждането, медикаментите и анестетиците?“.

ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р С. А. Б. и С. Е. Ц.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице Б. в размер на 300 евро и на вещото лице Ц. в размер на 250 евро, платими от бюджета на съда.

О ТЛ А ГА произнасянето по евентуалното приемане на приложените с отговорите на исковата молба писмени документи като доказателства по делото, както и по доказателственото искане за допускането на разпит на двама свидетели при режим на довеждане, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата 2 да изрази съответно становище най-късно до края на първото открито съдебно заседание. УКАЗВА на ответника да имат готовност да води поисканите двама свидетели за първото открито съдебно заседание, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не ги доведе без да представи доказателства за наличието на уважителни причини, съдът може да остави съответното доказателствено искане без уважение.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищцата твърди, че на 06. 08. 2024 г. около обяд постъпила в ПАГБ „С. С.“ ЕАД в град С., "Адрес", за да ражда. Още при постъпването си в болницата заявила на медицинския персонал, че искала да остави детето, защото нямала никаква възможност да го отглежда. Медицинският персонал (медицинските сестри), чиито имена ищцата не знае, започнали да я убеждават, че е по-добре детето да бъде припознато в рамките на 24 часа, вместо да ходело по институции и приемно семейство. По-късно през същия ден ищцата родила мъжко отроче с ЕГН **********, което записала в книгата на болницата с името А. Л. И.. Ищцата била отпаднала, замаяна и под въздействието на медикаменти и анестезия. На следващия ден 07. 08.

2024 г. ответникът и неговата съпруга Г. („семейство С.и“) се свързали с ищцата, пристигнали в болницата, срещнали се с нея и съобщили, че желаели да осиновят новороденото. Според ищцата ответникът научил за рожбата от медицинския персонал/медицинските сестри. Ответникът и неговата съпруга обяснили на ищцата, че за тази цел тя трябвало да им даде личната си карта, така че ответникът да направел декларация за осиновяването, след което при изписването от болницата ищцата да му предаде детето. Уверили я, че осиновяването щяло да стане месец след раждането. На 08. 08. 2024 г. сутринта ответникът посетил отново ищцата в болницата, при което тя му предоставила личната си карта, той я заснел с телефона си, и й казал, че щял да отиде при нотариус да направи декларация за осиновяване. После ответникът си тръгнал. След визитацията на обяд същия ден жена, която се представила за служителка на болницата и че записвала новородените деца в книгата на болницата, посетила ищцата. Тази жена предоставила на ищцата бланка на декларация и ищцата започнала да я попълва по нейни указания, взела личната карта на ищцата и отишла някъде, впоследствие се върнала и предоставила на ищцата „още един лист“, каквото и да означава това, с указания ищцата да го подпише. Ищцата го подписала. Ищцата твърди, че не знае какво била подписала, както и че е малообразована (завършено основно образование) и неопитна. През това време в същия ден ответникът съставил декларация за припознаване на детето с нотариална заверка на подписа. Тази декларация той съставил без съгласието на ищцата и въпреки обстоятелството, че не бил биологичният баща на детето. Ответникът след това представил тази декларация в болницата, тя била дадена пред орган на властта – длъжностно лице по гражданско състояние – и въз основа на тази декларация органът на властта внесъл неверни обстоятелства в официални документ (акт за раждане и удостоверение за раждане), а именно че ответникът бил бащата на детето и че името на детето било Г. С. С.. Бил сменен и номерът на детето в болницата. Детето с новото име Г. С. С. и майката били изписани от болницата на 13. 08. 2024 г. Ищцата твърди, че нямала дом и работа и търсела начин да спаси детето си, поради което при изписването от болницата го предала на ответника. В името на детето се съгласявала с всичко, само и само детето да не останело в социални домове, тъй като била наплашена от това, което й били 3 казали в болницата. Твърди, че не е знаела за припознаването на детето от ответника.

Прави извод, че макар и привидно доброволно да предала детето на ответника и неговата съпруга, всъщност ответникът си тръгнал с детето „чрез принуда, основаваща се на подвеждането – при така вече „уредените“ документи от болницата и найважното – при Смяната на номера на бебето“. Освен това чрез „принуда, основаваща се на подвеждането/измамата от С.и, че в момента извършват осиновяване“, ищцата подписала и декларация, че нямало да оспорва припознаването, както и декларация за смяната на името на детето. От друга страна, ищцата отрича да е подписвала редица други медицински документи. След предаването на детето на ответника ищцата много тежко го приела, особено след като разбрала, че детето било взето неправомерно, което задълбочило следродилната й депресия. Многократно се свързвала с ответника и искала да види детето си, но ответникът постоянно ограничавал достъпа й до детето, казвайки „Не искам да ни търсиш, не искам да ни звъниш за детето, не искам да ни притесняваш по никакъв начин“. Твърди, че по този начин ответникът й нанесъл травма от загубата на детето. Твърди период на търпене на неимуществени вреди от 08. 08. 2024 г. (твърдяната принуда/въвеждане в заблуждение) до предявяването на иска. Иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Оспорва изложената от ищцата фактическа обстановка. Оплаква се, че било изключително трудно да се установи какво негово противоправно поведение описва ищцата. Намира, че въпреки указанията на съда ищцата не е съумяла да уточни нередовната си искова молба; дори напротив, с всяка следваща молба-уточнение искът ставал все по-неясен. Ищцата първоначално твърдяла неправомерно припознаване на детето, но впоследствие твърденият от нея деликт се видоизменил и вече се твърдяло, че били налице измама, натиск и други подобни действия. Излага доводи относно фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Отрича в настоящия случай да било налице неправомерно поведение на ответника. Признава, че на 08. 08. 2024 г. ответникът е подписал декларация с нотариална заверка на подписа за припознаването на детето Г.

С., която била представена пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Цялата процедура била изпълнена по реда на Семейния кодекс (СК). Ставало въпрос за декларация на волята на ответника, а не за наличието или липсата на обективни факти.

След съобщаването на припознаването другият родител имал възможността да го оспори. В дадения случай обаче ищцата не оспорила припознаването; напротив, тя се съгласила с припознаването. Така двамата родители се възпозвали от процедурата по чл. 66, ал. 3 СК, според която припознаЛ.т бил вписан веднага в акта за раждане като родител. Според закона в такъв случай оспорване на припознаването от родителя след съставянето на акта за раждане не се допуска. Отрича името на детето да е било сменено, защото от акта за раждане се установявало, че името на детето било Г. С. С. и нямало данни за извършена промяна на имената му. Ответникът твърди, че един месец след раждането на детето, когато ищцата вече не била под въздействието на силни лекарства, тя подписала декларация с нотариална заверка на подписа, с която предоставила съгласието си детето да бъде осиновено от съпругата на ответника.

Съобразявайки наред с това и признанията на ищцата в исковата молба, че желала да предаде детето за осиновяване, тъй като нямала възможност да се грижи за него, и твърдейки, че тя рязко променила желанието си и предприела серия от правни действия, насочени към оттеглянето на преди това извършените от нея такива, същевременно без да проявява какъвто и да било интерес към отглеждането на детето, създавало съмнения, че било налице външно вЛ.ние спрямо нея, вероятно насочено 4 към опити за финансова облага на трети лица от създалата се ситуация. Ответникът освен това отрича да е ограничил по какъвто и да е начин еднолично достъпа на майката до детето. Прави извод, че не е налице противоправност в действията на ответника, липсвали претърпени от ищцата вреди и следователно не могло да се говори за причинна връзка между тях, още по-малкото за вина. За пълнота отбелязва, че поради трайното неполагане на грижи за детето ответникът депозирал искова молба за лишаване на ищцата от родителски права по отношение на детето Г. С.. Иска от съда да върне исковата молба като нередовна, евентуално да прекрати делото по подсъдност, а ако постанови решение, то да остави исковата молба без уважение като неоснователна. Претендира разноски.