Решение № 14439 от 24.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19412/2024
- Вид
- Решение № 14439
- Подписан
- 24.07.2025
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл.30, ал.1 · Закон за наследството
- чл.36, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.70, ал.4 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 14439 гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110119412 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 112689/05.04.2024г. на ищеца ****** с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу М. М. П. и К. М. В. положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност (при квоти от 3/8 части за М. П. и от 5/8 части за К. В.) сумата общо от 4381,26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в общ размер на 669,20 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г., сумата общо от 40,80 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в общ размер на 9,16 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 21.10.2020 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от 15.11.2020г. по ч.гр.д. № 52551/2020г. по описа на СРС, 27 състав, като вземанията се претендират както следва:
1) От М. М. П. - сумата от 1642.97 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот – апартамент ****, находящ се в ********** ведно със законната лихва от 28.10.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 250.95 лв. за периода от 15.09.2018г. до 21.10.2020г., сумата от 15.30 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 28.10.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3.44 лв. - лихва за забава за периода от 31.10.2017г. до 21.10.2020г.;
2) От К. М. В. - сумата от 2738.29 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот – апартамент ****, находящ се в ********** ведно със законната лихва от 28.10.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 418.25 лв. за периода от 15.09.2018г. до 21.10.2020г., сумата от 25.50 лв. - главница за дялово разпределение за 1 периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 28.10.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5.72 лв. - лихва за забава за периода от 31.10.2017г. до 21.10.2020г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент ****, находящ се в ********** за който през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. е била доставена топлинна енергия, остойностена на сумата от 4381.26 лв., като се дължала лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 21.10.2020г. в размер на 669.20лв., като била неплатена и дължимата цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. в размер на 40.80лв. и се дължала лихва за забава за периода от 31.10.2017г. до 21.10.2020г. в размер на 9.16лв. Твърди се, че ответниците М.
М. П. и К. М. В. са съсобственици на процесния имот и в това им качество последните се явявали клиенти на топлинна енергия през процесния период, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Сочи, че въз основа заявление на ищеца от 28.10.2020 г., на 15.11.2020 г. по ч.гр.д. № 52551/2020 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са присъдени на ответника. Моли предявените искове да бъдат уважени, като е претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответниците М. М. П. и К. М. В., чрез особен представител - адв. Е. К., в който оспорват исковете поради липса на облигационно отношение между страните, поддържайки, че не са били собственици или вещни ползватели на процесния имот, така и не са сключвали писмен договор за продажба на топлинна енергия. Оспорват освен това да е съществувало облигационно правоотношение между ищеца и техен наследодател. Считат, че след като не е доказано наличието на облигационно отношение между СЕС, в която се намира имотът, и фирмата за дялово разпределение, не се дължи и цена на услугата дялово разпределение.
Поддържат, че не дължат заплащане на претендираните вземания за лихва за забава, тъй като не са поставени в забава чрез отправяне на покана за процесните задължения. Излагат и че не са представени фактури, издадени от ищеца и касаещи процесния имот. Оспорват доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи, респ. годността им да установят сочените от ищеца обстоятелства. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – ****** Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 52551/2020г. по описа на СРС, 27 състав, съгласно което по заявление с вх.№ 23061671/28.10.2020г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжниците М. М. П. и К. М. В. да заплатят разделно (при квоти 3/8 за М. П. и 5/8 за К. В.) на заявителя ****** сумата от 4381,26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в 2 размер на 669,20 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г., сумата от 40,80 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,16 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 21.10.2020 г., както и 152,01 лв. разноски по делото, а именно: 102,01 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. За така издадената заповед длъжниците са уведомени по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 11.03.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта, като е представил такива на дата 05.04.2024г.
По делото е приет нотариален акт № 125, том LL, дело № 19600/1997г., от който се установява, че на 28.07.1997г. неучастващото по делото лице М.Ж е дарил на сина си – ответника К. М. В. 3/4 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот с адрес: ****** Съгласно удостоверение с изх. № 68-00-1069/9/30.08.2012 г. от ***** е идентичен с настоящ адрес – *****
Представен е препис от искова молба на ответницата М. М. П., в която същата признава, че баща
М.Ж е починал на 11.11.2014 г., като е поискана делба на процесния недвижим имот, и отмяна поради накърняване на запазена част на извършеното с нотариален акт № 125/28.07.1997 г. на първия нотариус при Софийския районен съд дарение. Съгласно поставения на исковата молба печат по същата е образувано гражданско дело № 70021/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 53 състав.
Приет е препис от Решение № 458761 от 26.07.2018г. по гр.дело № 70021/2014г. по описа на СРС, 53 състав, влязло в сила на 29.09.2018г., с което е намалено на основание чл.
30 ЗН със сумата 10671,08 лв. дарението на 3/4 идеални части от апартамент ****, находящ се на втори етаж в жилищната сграда-блок № ****** направено от наследодателя М.Ж, починал на 11.11.2014 г., в полза на К. М. В., като е възстановена полагащата се на М. М. П. запазена част в размер на 14 991,58 лв. На основание чл.36, ал. 1 ЗН е постановено връщане в наследството на М.Ж, починал на 11.11.2014 г. на посочения недвижим имот, като М. М.
П. е осъдена да заплати на К. М. В. сумата от 14 991,58 лв., представляваща стойността на разполагаемата част. Със същото решение е допуснато и извършването на делба на процесния имот между ответниците при квоти – 5/8 идеални части за ответника К. М. В., и 3/8 идеални части за ответницата М. М. П..
Приет е и препис от Решение № 170062 от 18.07.2019г. по гр.дело № 70021/2014г. по описа на СРС, 53 състав, с което процесният апартамент **** е поставен на основание чл.349, ал.2 ГПК в дял на К. М. В..
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 02.07.2002г. и договор от 08.07.2002г. за извършване на услугата топлинно счетоводство и за монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение.
Ищецът е представил съобщение към фактура № 0096582728/31.07.2018г., в което е отразено, че стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. възлиза на сумата от 2006,89 лева. Представено е и съобщение към фактура № 0106398253/31.07.2019г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. възлиза на сумата от 2286,59 лева.
Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от 03.06.2020г., сключен с **** както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от ****** на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.
Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки, от които е видно, че е начислявана служебно поради неосигурен достъп топлинна енергия за сградна инсталация и за отопление на имот, както и за битово горещо водоснабдяване. Приобщени са още и 3 протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите в процесния апартамент.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил **** което дружество е издавало изравнителни сметки. За имота е начислявана топлинна енергия за БГВ, като за процесния период дружеството е начислило служебно енергия при норма разход от 140 литра за денонощие въз основа на 1 брой ползвател, поради липса осигурен достъп за отчитане. Потребявана е топлинна енергия и за отопление на имота, която отново е начислявана служебно, поради неосигурен достъп за отчитане на ИРРО. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер и водомер са преминали метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 4353,47 лева.