Решение № 220 от 10.06.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Карлово, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101831 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по обективно и субективно съединени при условията на евентуалност, искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Ищецът Г. Я. С. с ЕГН ********** от *** твърди, че на 09.02.2022г. ищецът сключил договор за потребителски кредит PLUS-19143254 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като правоприемник на дружеството в момента е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, поради което последният е ответник по иска.

Страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 20 000.00 лева, видът на вноската бира месечна, броят на погасителните вноски - 84, срок на договора до 09.02.2029 г., като бил посочено ГПР в размер на 6.68%, и ГЛП в размер на 5.86%.

Съгласно договор за застрахователно посредничество, кредитодателят предлагал застраховки, в качеството му на застрахователен посредник/агент. Заемателят се присъединил към предлаганата от кредитодателя застраховка „Защита на плащанията“, така към задълженията към процесния договор е включена сумата от 6 501.60 лева, представляваща застрахователна премия.

Уговорена била и „Такса ангажимент“ в размер на 400 лева. Така общата дължима сума по кредита ставала в размер на 30 963.24 лева, която страните договорили да бъде върната на равни месечни вноски за периода на кредита.

До настоящия момент ищецът извършвал частични плащания на дължимите суми по договора.

1

Между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 20 000.00 лева. Заемодателят бил банкова финансова институция, а ищецът физическо лице, което при сключване на договора действало именно като такова, т. е. страните имали качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Счита, че сключеният договор за потребителски кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП.

Счита, че съгласно чл. 22 от ЗПК. когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК и чл.143148 ЗЗП, договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Ищецът счита процесният договор за нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Намира, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, както и договорът не бил подписан на всяка страница.

Твърди, че шрифтът на договора, както и приложенията към него са с шрифт по-малък от 12 и не отговарят на изискванията на закона.

С определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 на СЕС е дадено тълкуване по приложението на чл. 22 §1 от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, като е прието, че не допуска национална мярка, с която се цели транспонирането на тази директива във вътрешното право, да налага на кредитните институции, непредвидени в директивата задължения, отнасящи се до представянето на всички елементи на договора за кредит в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Било дадено и тълкуване по приложението на член 10 §2 и съображение 31 от същата директива, като е прието, че същите следва да се в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. В този смисъл определение № 485 от 14.06.2022г. по гр. д. № 2585/2021 г. на ВКС, IV г.о.

Видно било от процесния договор за потребителски паричен кредит и приложенията към него, че текстът в договора и приложенията е написан с шрифт, по-малък от шрифт 12. Шрифтът на договора за потребителски паричен кредит, погасителния план към него, условия по договора, приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК „Стандартен европейски формуляр за 2 предоставяне на информация за потребителските кредити“ и приложение декларация за предоставяне на лични данни на длъжника бил изпълнен на шрифт не повече 10, а на приложението, касаещо застраховката по кредита не повече от шрифт 8.

Договорът бил недействителен и на още едно основание, а именно в договора бил посочен ГПР, но единствено като абсолютна процентна стойност, не били посочени взетите допускания, използвани при изчисляването му каквото е изискването на чл. 11 т. 10 ЗПК. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки и косвени разходи, комисиони и т.н. изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсвала конкретизация относно начина, по който се формира ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти и представлявало нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10 ал. 1 ЗПК. С оглед горното и на основание разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният между страните договор за потребителски паричен кредит бил недействителен, тъй като не отговарял на част от изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК.

Отделно, в договора липсвала методика за формиране на годишния лихвен процент (ГЛП) на разходите и кредита (кои компоненти са включени в него), а се съдържали само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и на годишния лихвен процент. Договорът за кредит бил изготвен в несъответствие на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Отразена била само такса ангажимент в размер на 400 лева. Никъде не било включено възнаграждението като разход по кредита, както и че потребителят следва да заплати застрахователна премия в общ размер на 6 501.60 лева, която се равнявала на почти 1/3 oт главницата по кредита. Тези обстоятелства не били взети предвид при калкулациите на ГПР, а според чл. 19, ал.1 от ЗПК трябвало да бъдат включени, тъй като ГПР изразявал общите други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. В процесния случай в посочения ГПР не били включени всички действителни разходи, поради което било налице противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът за потребителски кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Това влечало след себе си последицата на чл. 23 ЗПК и съответно кредиторът имал право да получи само чистата стойност на кредита.

В настоящия случай чистата сума по кредита не съответствала на уговорената главница в размер на 20 000.00 лева, защото от същата била приспадната такса ангажимент в размер на 400 лева. Така чистата сума, която кредитополучателят получил 19 600 лева, което отново водело до изменение в ГПР изначално. Сочи съдебна практика - определение № 50685 от 30.09.2022г. по гр. д. № 578/2022г. на ВКС, 3-то гр. о.

Счита, че застрахователната премия и такса ангажимент представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР бил в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не можел да изисква 3 заплащането на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси - то те трябвало да бъдат конкретно и точно посочени в договора. В настоящият случай застраховката по застрахователна програма „Защита на плащанията“ била сключена между „К. Общо застраховане, клон България“ и кредитодателя, като последният бил застрахователен посредник и ползващо се лице, но кредиторът не договарял за себе си, а от името и за сметката на застрахователя (арг. чл. 313 КЗ).

Кредитодателят бил трето правоимащо се и ползващо се лице по договорите за застраховки. Същият имал право да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Неясно оставало в случай, че застрахователната премия се заплаща директно на застрахователя, как този разход бил включен в сумата за връщане към кредитодателя, но не бил отразен в ГПР.

Същевременно като начин за усвояване на предоставената главница било уговорено превеждането на сума по банковата сметка на заемателя. А само в случай на договорена в хода на преддоговорните отношения допълнителна сделка за Застраховка, заемателят следвало да преведе на заемодателя като застраховател или посредник и сумата по застраховката.

Счита, че така уговореното съдържание само формално съответствало на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 7 и 8 ЗПК, тъй като при този начин на обявяване на съществената престация за потребителя, определяща не само търсеното от него благо като непосредствена цел на финансовата услуга (кредитиране), но и допълнително завишената финансовата тежест, която следва да понесе за това придобиване, съществувала голяма вероятност потребителят да не е в състояние да възприеме в цялост последиците от множеството изявления, които е направил в хода на преговорите, довършени с този документ.

Счита, че за всяка сделка, при която тече договаряне между естествено неравнопоставени субекти, добросъвестността изисква от доставчика, специализиран както на пазара на кредитирането, така и в застрахователната услуга, като посредник на конкретен застраховател да разясни и предложи съдържание на клаузи разбираеми за потребител, встъпващ в договора без предварителна подготовка за сделка, различна от текущата му нужда от конкретния заем. Затова при „добавяне“ към главницата на допълнителни суми, които не били договорени като цена на допълнителни услуги, а именно като част от основна усвоена по кредита главница, законосъобразното договаряне изисква и промяна на целта на кредита, но и на покупка на други самостоятелно договорени от потребителя услуги. Смята, че само тогава клиентът ще е в състояние да възприеме, че незадължителните застраховки, които кредиторът му е предложил без да изисква от него пряко плащане, не са му предоставени безвъзмездно, а на определена цена, която не само оскъпява закупуваната стока с размера на лихвения процент върху тази цена, но и с „добавена“ и също олихвяема стойност. Това било така, тъй като сумата по застрахователната премия се включвала във вноската по кредита, въз основа на която се формирала договорната лихва и мораторната лихва при евентуално забавяне. При такова договаряне на застраховката се пораждало съмнение дали потребителят може ясно да разграничи различните по предмет договори, с които се обвързва и действително да възприеме застраховането 4 като допълнение, което макар и да не е било непосредствено търсено, несъмнено било извън търсеният от него кредит — главна цел на сделката.

Съмнение се пораждало както от вида на застраховката (обезпечение в полза на кредитор), така и от предлагането й в пакет от предварително комбинирани от ползващия се кредитор като застраховащ и посредник на застрахователя продукти за покритие на рискове, които се дублирали в частите, уреждащи плащания на застрахователни суми на застрахован потребител с частите, предвиждащи плащане на дълга по кредита пряко на застрахователя. Твърди, че в настоящия случай предлаганата застрахователна програма е насочена преимуществено към интереса на застраховащия кредитор и поставя под обосновано съмнение и възможностите на неподготвения за застраховане потребител да осъзнае конкретния си личен интерес от задължаването си с цената на премията.