Решение № 267 от 05.03.2019, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е

№.

267, 05.03.2019г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар: Елена

Ангелова като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева гражданско дело №2445 по описа за две хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.127,ал.2 от ЗЗД.

Ищецът Х.З.К., ЕГН **********,***, адв.А.Н., моли съда да осъди ответницата В.А.С., ЕГН **********,***, адв.С.и адв.Г., да му заплати сумата от 49 515.69лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, която сума съставлява онова, което е платил над припадащата му се ½ част от поетото солидарно с ответницата задължение, в качеството им на съдлъжници по договор за ипотечен кредит, сключен на 26.11.09г. с ***, гарант по който бил *** му З. К., средствата от който изцяло били използвани за закупуване при равни права на придобит от него и ответницата недвижим имот в ***, разпределен в неин дял след извършване на съдебна делба, след пълното погасяване на задължението по кредита на 17.07.18г., тъй като при припадаща му се за плащане ½ част, в размер на 30 448.51евро, той бил изплатил вноски, равняващи се на 59 552.11лв., а ответницата- вноски, равняващи се на 10 036.42лв., т.е той бил надплатил с 49 515.69лв. онова, което следвало да заплати.

Пледира по същество за уважаване на иска с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 19.02.19г.

/л.245/. Развива съображения с писмена защита вх.№6069/25.02.19г.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с вх.№35975/06.12.18г. /виж л.178-л.180/, с който е оспорила иска по основание и размер.

Не е оспорила твърденията на ищеца, че заедно с него и З.К. са солидарни длъжници по договор за банков ипотечен кредит от 26.11.09г., че сумата по този кредит е използвана за закупуване на недвижим имот в *** и че е била директно преведена на продавача по сделката, но оспорва твърденията на ищеца, че задължението следва да се разпредели само между нея и него, като твърди, че тъй като солидарните длъжници по договора са трима, нейната отговорност е до размер на 1/3 , а не на ½ от общото задължение, като се приспадне и заплатеното от нея по кредита, без да го сочи конкретно по размер.

Пледира по същество за отхвърляне на иска за сумата, за която е предявен, и за съобразяване на доводите, изложени с отговора и, както и за присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 19.02.19г. /л.247/. Развива съображения с писмена защита вх.№6360/26.02.19г.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен, воден от следните съображения:

І.По допустимостта.

Твърденията на ищеца, че като солидарен съдлъжник с ответницата е заплатил за погасяване на така поетото задължение по договор за кредит повече от следващата му се за плащане част, попадат в хипотезата на чл.127,ал.2 от ЗЗД, която дава право на всеки солидарен съдлъжник, който е изпълнил повече от своята част, да търси от останалите съдлъжници разликата.

ІІ.По основателността.

Съгласно приетия по делото в с.з. от

29.01.19г. доклад, с който съдът е изменил съобщения на страните с Определение №2474/07.12.18г. проект за доклад по делото, като безспорни между страните, за ненуждаещи се от доказване са счетени фактите, че ищецът, ответницата и З.К. са солидарни длъжници по договор за банков ипотечен кредит от 26.11.09г., че сумата по този кредит е използвана за закупуване на недвижим имот в *** и че е била директно преведена на продавача по сделката за закупуването на същия имот. Приета е за приложима в случая презумпцията по чл.127,ал.1 от ЗЗД, че доколкото друго не следва от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно и оборването и е поставено в тежест на ищеца, доколкото той твърди отклонение от нея- че платеното следва да се разпредели само между него и ответницата, а не между тримата солидарни длъжници, както тя пледира да стане разпределението.

Така, спорът на страните е на практика съсредоточен върху оборване на установената от закона презумпция, доколкото и до приключване на устните състезания, ответницата не е посочила конкретни твърдения за платената от нея по дълга сума, нито е оспорила изрично сумите, които ищецът твърди да са били заплатени от него и от нея за погашение на солидарно поетото задължение.

По този основен спорен въпрос съдът намери, че съвкупността на събраните по делото писмени и гласни доказателства е в подкрепа на тезата на ищеца, че платеното от страните на кредитора следва да се разпредели само между него и ответницата, а не между тримата солидарни съдлъжници, както и че в случая е успешно оборена презумпцията по чл.127,ал.1 от ЗЗД, воден от следните конкретните съображения:

Основният мотив на съда за горния извод е признатото между страните за безспорно в процеса обстоятелство, щото средствата от изтегления при поето солидарно от тримата съдлъжници задължение по сключен договор за банков кредит са били изразходвани изцяло за нуждите на само двама от тях, ищецът и ответницата по делото, за закупуване на къща в ***, за задоволяване на техните нужди по време, докато са живели на семейни начала.

В подкрепа на този извод е признатото за безспорно между страните по делото обстоятелство, щото сумата на изтегления кредит е била директно преведена на продавача по договора за покупко- продажба на този недвижим имот, което, като признато от ответницата, е подкрепено от дадените от свидетелите и на двете страни безпротиворечиви в това отношение гласни доказателства, с които се е разкрило, че макар сключеният между ***, от една страна, като кредитор, и от друга страна Х.К., като кредитополучател и длъжник, и В.С. и З.К., и двамата като съдлъжници, на 26.11.09г. договор за предоставяне на ипотечен кредит в размер на 37600евро да е бил отпуснат съгласно р.І, чл.2 за ремонт/реконструкция на самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище, находящ се в ***, а в н.а.

№188/08.12.09г., по силата на който В.С. и Х.К. са придобили ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради с идентификатор ***, с предназначение „***“, и с идентификатор ***, с предназначение „***“, за сумата от 4 922лв., получена изцяло от купувачите, изтегленият по договора кредит не е бил използван за целта, посочена в договора, а за покупка на *** в ***, която страните били харесали и за придобиване на която заплатили със средствата от кредита.

Показанията на двамата свидетели- П.К.,

*** на ищеца, и св.Р., *** на ответницата, се ценят от съда при съобразяване на чл.172 от ГПК, въпреки близкото им родство със страните по спора и се намират от съда за взаимно допълващи се, поради което съдът не споделя тезата в писмената защита на ищеца, че св.Р. не е установила никакви обстоятелства, касаещи вътрешните отношения между съдлъжниците по кредита, нито тезата в писмената защита на ответницата, че показанията на св.К. не са надеждни, тъй като са откъслечни и непреки, както и че към датата на събитията, за които е дал такива, е бил едва на *год., тъй като и двете страни вземат предвид гласните доказателства изолирано, а не в съвкупността им.

При съвкупния прочит на гласните доказателства става ясно, че до задължаване на описаните в договора за кредит като съдлъжници лица се стигнало, тъй като В. и Х. искали да купят *** в ***, но от банката им били казали, че техният доход и обезпечението, което предлагат- ипотека на жилището на ***, което било на В. и на Х., не са достатъчни, и затова те помолили *** на Х. да им стане съдлъжник по кредита, а той се съгласил, но без да има задължения по кредита /св.П.К., *** на ищеца/, тъй като политиката на банката не позволявала на В. да изтегли заем- водела се с ***, със *** от предходен брак, и не и достигали доходите, тъй че Х. трябвало да подаде молба за кредит и на него му разрешават, но му искат нещо да ипотекира, тъй че, за да има имот, тя му приписва половината от ***на ***, и като *** на Х. лично заявил на *** на ответницата, че ще помогне /ще помага и за този кредит, с каквото може, казал и „заем не знаем, ще помагам“ /св.Р./.

При тези техни показания, съдът намира, че възрастта на св.К., няма как да се сметне за факт, който да повлия на надеждността или годността на показанията му, доколкото законът е признал *год. възраст, с която ***, като възраст на достатъчна зрелост на индивида, правеща го изцяло дееспособен, тъй че няма как при тези обстоятелства да се смята, че той не е в състояние на същата възраст да възприема обикновени факти от действителността и да ги възпроизведе след време, какъвто е в случая факта на проведения в негово присъствие между *** му и страните по делото разговор, при който те отправили към него молба да им съдейства за изтегляне на кредита, като се задължи заедно с тях, тъй че да стане възможно изтеглянето му. Инцидентността на тази среща, също не е в състояние според съда да опорочи надеждността на неговите показания, защото те ясно и пълно разкриват възприетите от него факти- причината да се иска съдействието на З.К. от страните по спора, за теглене на кредита, за които факти не е необходима повторяемост във времето, за да станат по- годни като доказателствено средство. Вярно е, че св.К. не е възприел съобщеното от него, относно условията, при които *** му е приел да стане съдлъжник по кредита- без да има никакви задължения по него, а свидетелят е научил за това условие от *** си и като не знае дали то е станало известно и на ответницата, но макар и непряко възприето, в контекста на всички останали обстоятелства относно тегленето на кредита, който е следвало да обслужи нужди и желание единствено на Х.К. и В.С., наученото по този начин и казано от св.К.при депозиране на показанията му пред съда, е изцяло житейски правдоподобно, заради което се цени.

Отделно от горното, всичко казано от св.К., макар и не дословно и буквално, а по смисъл, се допълва от показанията на св.Р., която на неколкократно зададените и въпроси как по-точно З.К. е помогнал за кредита, е избегнала да даде преки отговори, но и в дадения от нея твърде уклончив отговор, че ще помага с каквото може и както може за този кредит, попада изцяло помощта, дадена чрез формалното му съзадължаване, тъй че да стане възможно за страните по спора изтеглянето и използването му за само тяхна нужда, за каквато е бил и на практика потребен- за закупуване на имота в ***, придобит от тях по силата на договора за продажба от декември 2009г. и поделен пак помежду им в производство по съдебна делба, за провеждане на което свидетелстват приложените към исковата молба съдебни актове. В подкрепа на този житейски обоснован извод са и фактите относно извършваните по кредита погашения, разкрити с приетото по делото заключение на ССЕ, съгласно който погашения по кредита са правени преимуществено от Х.К. и В.С., а пет от вноските, направени от трети за спора лица, са от лица, различни от З.К..

Доводът, развит с писмената защита на ищеца, щото в мотивите на решенията на първоинстанционния и въззивния съд, постановени в производството по частичен иск, предявен на същото основание от Х. К.срещу В.С., по гр.дело №5642/2016г. на ПРС и в.гр.дело №1847/2017г. на ПАС, било прието, щото единствено ищецът и ответницата отговарят за погасяване на поетото кредитно задължение и отговарят до размер на ½ от дълга, не се цени от съда в това производство, тъй като мотивите на съдилищата по посочените две производства не го ангажират, а по правния въпрос оборена ли е надлежно в случая установената от закона презумпция по чл.127,ал.1 от ЗЗД, той дължи самостоятелна преценка и отговор, въз основа на доказателствата, събрани по разгледаното от него дело.

Като намери въз основа горе изложените мотиви, че са изцяло в подкрепа на твърденията на ищеца, щото платеното на кредитора по поетото солидарно задължение от тримата съдлъжници следва да се разпредели само между ищеца и ответницата, тъй като поемането на задължението е било предназначено изцяло за обслужване на интереса на само двама от тримата солидарни съдлъжници и реално е послужило за тази цел, тъй че презумпцията на чл.127,ал.1 от ЗЗД е надлежно оборена в производството, съдът пристъпи към изследване на другата релевантна както за основателността, така и за размера на предявения иск предпоставка-изпълнил ли е ищецът на кредитора повече от своята част, в случая – платил ли е Х.К. част от задължението, по-голяма от половината от сумата, отишла за погашение на изтегления кредит.

Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4edf7a1b-8976-4f99-b28f-644636f42756