Решение № 52 от 07.10.2022, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Омуртаг, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело № 20203510100392 по описа за 2020 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със законен представител Ю. Б. Ц., действащ чрез пълномощника си адв. В. Г. от САК, съдебен адрес: **** , твърди в исковата си молба, че между него и „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016, бил сключен Договор за цесия от 01.10.2019 г., по силата на който му било прехвърлено вземането от ответника. Сочи се в молбата, че с предходен Договор за цесия от 16.10.2018 г., вземането от ответника било прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016. Описано е в исковата молба, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: 831642181 и ответника бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 4920247 от 18.01.2013 г., с който на И. била предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM MegaCall L + за срок от 12 месеца. На 30.01.2014 г. с Допълнително споразумение бил удължен срока на ползване на мобилна услуга за номер ********** с 24 месеца - до 30.01.2016 г. С Допълнително споразумение от 25.03.2016 г., ответникът променил тарифния план, по който ползвал мобилна услуга за номер **********, като избрал нов тарифен план - VIVACOM Smart L, с месечен абонамент 29.99 лева. Срокът по споразумението бил 24 месеца. С Допълнително споразумение от 13.01.2017 г., бил удължен срокът за ползване на мобилна услуга за номер **********, като била добавена и нова мобилна услуга за номер ********** по тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент 19.99 лева с допълнителен пакет +Intemational S с абонамент 5.80 лева на месец. Срокът по последното споразумение бил 24 месеца - до 17.01.2019 г. Въз основа на сключените между ответника и „БТК“ ЕАД договор и допълнителни споразумения били издадени четири фактури за периода от 08.05.2017 г. до 07.09.2017 г., на стойност 355.99 лева за 1 незаплатени далекосъобщителни услуги, които И. не заплатил. Към всяка от фактурите било приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Поради неизпълнение на това задължение на абоната на 30.09.2017 г. договорите били прекратени едностранно от „БТК“ ЕАД, съгласно уговореното в ОУ към договорите, след което на 08.10.2017 г. мобилният оператор издал по клиентски номер № 4920247 крайна фактура № 1234274114, в която била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 154.06 лв., от които сумата в размер на 139.45 лева /неустойка начислена съгласно т.2 от договора/, представлявала сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както следва: 74.98 лв. за абонаментен план VIVACOM Smart L /3х 24.99 лв./; 49.97 лв. за абонаментен план VIVACOM i-Traffic L /3х 16.66 лв./; 14.50 лв. за допълнителен пакет +Intemational S /3х 4.83 лв./. Посочено е в молбата, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, по ЧГД №183/2020г., по описа на РС – Омуртаг за претендираната сума и че поради подадено възражение от длъжника, ищецът предявява настоящия установителен иск. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че съществува вземането му от ответника в размер на 139.45 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Претендират се разноски по заповедното производство и по настоящото исково производство. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалният представител на ищцовото дружество, в която е направено искане при наличие на законовите предпоставки да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът М. И. И., с адрес: ****, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В процесния случай ищцовата страна е направила искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответника. Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Видно от материалите по делото ответникът е получи съобщението по чл. 131 от ГПК и книжата чрез неговата съпруга, а призовката за съдебното заседание лично. Призовката съдържа съответните указания относно последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на ответника в съдебно заседание, включително е разяснена възможността при наличие на съответните предпоставки ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът е имал възможност както да подаде отговор в срока, така и да организира явяването си в съдебно заседание, респективно явяването на негов представител.

Ответникът не се е явил и не е изпратил представител в съдебно заседание, не е изразил становище по иска, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. При преценката на вероятната основателност на предявения иск съдът взе предвид 2 посочените в исковата молба обстоятелства и приетите писмени доказателства, представени от ищеца – Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. от 05.11.2020 г., уведомление за цесия, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № 4600008855/16.10.2018 г., пълномощно – приложение № 2, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., пълномощно нот. рег. № 27707/24.10.2018 г., Допълнително споразумение към договор за съобщителни услуги вх.№ 20130118180426-26881955 от 18.01.2013 г., декларация от М. И. И. от 13.01.2017 г., Допълнително споразумение към договор за съобщителни услуги вх.№ 20170113112546-39496605 от 13.01.2017 г., Декларация от М. И. И. от 25.03.2016 г., Допълнително споразумение към договор за съобщителни услуги вх.№ 201632516593936615991 от 25.03.2016 г. Допълнително споразумение към договор за съобщителни услуги вх.№ 20140130104035-29909526 от 30.01.2014 г., месечна сметка № **********/08.06.2017 г., ведно с приложение към месечна сметка – извлечение по услуги, детайлизирана справка, месечна сметка № 1230838136/08.08.2017 г., ведно с приложение към месечна сметка – извлечение по услуги, детайлизирана справка, месечна сметка № 1229116312/08.07.2017 г., ведно с приложение към месечна сметка – извлечение по услуги, детайлизирана справка, месечна сметка

№

1232561009/08.09.2017 г., ведно с приложение към месечна сметка –детайлизирана справка, месечна сметка № 1234274114/08.10.2017 г., ведно с приложение към месечна сметка, общи условия на договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, както и приетите и приложени като писмени доказателства по делото материали по ЧГД № 183/2020 г. по описа на РС - Омуртаг.

При преценка на посочените доказателства се стига до извод за вероятна основателност на иска, като иска с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде уважен и се признае за установено вземането на ищеца от ответника до претендирания размер от 139.45 лева.

С оглед гореизложеното съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе по дължимостта на разноските направени в заповедното производство, включително и когато не е налице изменение на същите. Предвид обстоятелството, че предявеният иск се уважава изцяло ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски в заповедното производство, а именно сумата от 25.00 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева. Предвид претенцията на ищеца в исковото производство за присъждане на деловодни разноски и с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по настоящото производство разноски сумата общо в размер на 205.00 лева, включваща сумата от 25.00 лева, представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева, по представен договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр.

София, 1404, район „Триадица“, бул.”България” №81, вх. В, ет.8, със законен представител Ю. Б. Ц., от ответника М. И. И., ЕГН **********, с адрес: ****, по Заповед за изпълнение №510/13.08.2020г., с правно основание чл. 410 от ГПК, постановена по ЧГД №183/2020г., по описа на РС – Омуртаг, за сумата в размер на 139.45 /сто тридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 4920247 от 18.01.2013 г., 30.01.2014 г., 25.03.2016 г. и 13.01.2017 г., за която е издадена фактура № 1234274114/08.10.2017 г., за периода от 08.09.2017 г. до 07.10.2017 г.

ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район „Триадица“, бул.”България” №81, вх. В, ет.8, със законен представител Ю. Б. Ц., направени разноски по заповедното производство за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лева по представен договор за правна защита и съдействие.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. И. И., ЕГН **********, с адрес:

****, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район „Триадица“, бул.”България” №81, вх. В, ет.8, със законен представител Ю. Б. Ц., сумата от 205.00 /двеста и пет/ лева, включваща сумата от 25.00 лева, представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса по настоящото производство и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лева, по представен договор за правна защита и съдействие.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

4