Определение № 46800 от 11.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46800 гр. София, 11.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110148003 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 11.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 48003/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 1 ГПК.

Подадена е искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, като се твърди, че на 14.12.2021 г., около 18:00 ч. на пътя от с. Мирово към гр. Момин проход, ........... бил управлявал л. а. „Мерцедес Бенц“, рег. № ..............., като навлязъл в необезопасена и несигнализирана дупка и настъпило ПТП. Поддържа, че в следствие на инцидента по автомобила били нанесени вреди. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за автомобила имало валидно сключена застраховка „Каско“, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 241,28 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Излага съображения, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираното регресно вземане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват, като е направен отвод за местна подсъдност.

Съдът, като взе предвид становището на страните и доказателствата по делото намира следното:

По силата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Доколкото ответника е държавно учреждение за него е приложима разпоредбата на чл. 108, ал.2 ГПК (изм.ДВ бр.86/2017г.), 1 съгласно която исковете срещу държавата и държавни учреждения, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. В случая правоотношението, от което произтича спорът, е извъндоговорно. Касае се за непозволено увреждане, като ПТП от което са произлезли вредите е възникнало на територията на община Ихтиман – което се твърди от ищеца и се установява от ангажирани по делото писмени доказателствени средства.

За да бъде определена подсъдността по чл.108, ал. 2 ГПК е необходимо да се посочи къде е възникнало правоотношението между страните, тъй като тя следва него.

По претенции, произтичащи от договорно основание, възникването на правоотношението би следвало да е на мястото, където е съвпаднала волята на двете страни и е сключен договора между тях. А по претенции, произтичащи от извъндоговорно основание би следвало правоотношението между страните да възникне, там където са настъпили твърдените от ищеца правопораждащи факти и правни последици.

Действително в случая освен наличието на фактическият състав на непозволеното увреждане, трябва да е налице и факта на застрахователния договор и плащането по него, но тук следва да се съобрази, че е налице особена хипотеза на суброгация без регресно право, защото застрахователят не заплаща чуждо задължение, а свое такова. При това положение той встъпва в правата на увредения срещу възложителя на работата – арг. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД. Тоест, в случая доколкото се касае за претенция основана на особена суброгация, то водещ е фактическият състав на деликта, като именно на мястото където е настъпило процесното ПТП настъпват и противоправните последици – изразяващи се в имуществени вреди. В изложени смисъл – вж. Определение № 1971 от 5.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1997/2023 г., Определение № 1971 от 5.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1997/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 620 от 22.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2699/2021 г., III г. о., ГК „Съгласно трайната практика на ВКС местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения е мястото където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК. Това е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, тъй като съдът следи служебно за подсъдността съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална и императивна, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, установена в чл. 115 и чл. 105 ГПК (в този смисъл за опр. № 544/19 г. на ІІІ ГО, опр. № 48/21 г. на ІV ГО, опр. № 52/19 г. на 5 чл. състав на ВКС и ВАС)“.

За липсата на местна подсъдност съгласно правилото на чл. 119, ал. 3, пр. 2 съдът следи служебно. Съгласно правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК – искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 ГПК. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.

С оглед на горното настоящия съдебен състав счита, че с оглед правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК производството пред Софийски районен съд следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде изпратено по местна подсъдност на Районен съд – гр. Ихтиман.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 48003/2025 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав.

2

ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 108, ал. 2 ГПК, по местна подсъдност на Районен съд – гр. Ихтиман.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването на ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3