Акт от 14.07.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 2653/2022
- Подписан
- 14.07.2023
Цитирани разпоредби
- чл.114 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал.1, т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.17, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.66, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.69, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.70, ал.1, т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.79 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.79, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.79, ал.3, т.2, б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.80 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.80, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.28 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.29а, ал.3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.26, т.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.54, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.59, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.70, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
РЕШЕНИЕ
№1367/14.7.2023г.
Град Пловдив, 14.07.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, IV състав, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Анелия Харитева при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2653 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на С.Д.М. *** срещу ревизионен акт № Р-16001621005105-091-001 от 16.05.2022 г. и ревизионен акт № П-16001622110770-003-001 от 21.06.2022 г. за поправка, издаден от С.Г., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и П.К., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 396 от
01.09.2022 г. на директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 1 965,40 лв. и 1 205,03 лв. лихви, за 2016 г. в размер на 6 789,61 лв. и 3 474,29 лв. лихви, за 2017 г. в размер на 636,78 лв. и 261,28 лв. лихви, за 2018 г. в размер на 15 108,54 лв. и 4 667.23 лв. лихви; вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 64,05 лв. и 8,20 лв. лихви; вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 28 лв. и 3,59 лв. лихви; вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 17,50 лв. и 2,24 лв. лихви и задължения за ДДС в размер на 37 376,60 лв. и 26 778.62 лв. лихви.
Според жалбоподателката оспорения ревизионен акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно установяване на всички факти, относими към ревизирания период, и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли по доводите, изложени в представената на 12.06.2023 г. писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба до съда в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Ревизията е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621005105-020-001 от 08.09.2021 г., изменена със заповеди № Р- Р-16001621005105-020-002 от 22.12.2021 г. и № Р-16001621005105-030-003 от 21.01.2022 г., и обхваща установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г., данък върху добавената стойност за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., ДОО за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г., здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г. и УПФ за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г. Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001621005105--092-001 от 09.03.2022 г., дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001621005105-091-001 от 16.05.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от надлежно упълномощено длъжностно лице, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са надлежно съобщени на представляващия дружеството, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
Ревизията е повторна и е във връзка с решение № 475 от 02.09.2021 г. на директора на ДОДОП Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № Р-16001620001867-091-001 от 19.05.2021 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия.
Органите по приходите са установили, че жалбоподателката е регистрирана в ОДЗ Пловдив като земеделски производител, считано от 26.03.2012 г. Декларираната с ГДД дейност през ревизирания период е с код 0113 – отглеждане на зеленчуци, дини, пъпеши, кореноплодни и грудкови. Съгласно постъпили данни от ОДЗ Пловдив С.М. извършва дейност в землището на град Стамболийски с наета земя и отглежда мека пшеница, ечемик, сливи, ябълки и други култури. Установено е, че през ревизирания период жалбоподателката е получила доходи по трудови и извънтрудови правоотношения и доходи от дейност като регистриран земеделски производител, както и са й изплатени субсидии от ДФЗ през 2015 г. общо в размер на 36 075,33 лв., през 2016 г. в размер на 95 017,70 лв. и през 2018 г. в размер на 138 436,47 лв.
Установено е също, че през 2015 г. жалбоподателката в качеството на земеделски производител е избрала да се облага с данък върху годишна данъчна основа по чл.28 ЗДДФЛ като ЕТ, съответно от ревизиращия екип е прието, че тя следва да прилага този ред за срок не по-малък от 5 последователни данъчни години съгласно чл.29а, ал.3 ЗДДФЛ.
На жалбоподателката са връчени ИПДПОЗЛ, с които е изискано представянето на първични счетоводни документи за покупки и продажби, счетоводни регистри, банкови и касови документи, оборотните ведомости, главни книги, ДАП и САП, обяснения, данни и документи относно получените доходи за ревизираните данъчни периоди, доказателства за реално извършвана земеделска дейност, но такива не са представени. Органите по приходите са установили наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, на жалбоподателката са връчени уведомление по чл.17, ал.1, т.2 ДОПК (л.408-409) и уведомление № Р-16001621005105-113-001 от 11.02.2022 г. по чл.124, ал.1 ДОПК (л.413), но въпреки това ревизията е извършена по общия ред.
Установено е, че като регистриран земеделски производител С.М. е сключила с ДФЗ договор за подпомагане № 16/121/05908 от 20.03.20213 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР за периода 2007-2013 (л.607-614), по който договор на жалбоподателката са били изплатени 160 797,83 лева от ДФЗ на 27.03.2015 г. След извършени проверки от ДФЗ е издадено уведомително писмо № 1626 за отхвърляне на плащанията с изх.№ 01-6500/1533 от 25.01.2016 г. (л.640-642), след влизането в сила на което е издаден акт за установяване на публично държавно вземане № 16/121/05908/3/01/22/1, изх.№ 01-6500/5000 от 02.08.2017 г. (л.643-646), с който на С.М. е определено задължение в размер на 160 797,83 лева и лихви.
Въз основа на тези констатации органите по приходите са извършили корекция в намаление на счетоводния финансов резултат за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. на основание чл.54, ал.1 и чл.59, ал.1 ЗКПО съответно в размер на 21 948,37 лв., 44 767,09 лв. и 57 270,84 лв. и не са признали данъчна загуба за 2016 г. в размер на 1 551,78 лв.
Сумите, с които е намален счетоводния финансов резултат за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., представляват начислени амортизации за притежавани от земеделския производител С.М. ДМА, закупени по договор за подпомагане 16/121/05908 от 20.03.2013 г., сключен с ДФЗ, и други активи. Отчетените разходи за амортизации са осчетоводени по сметка 602. Органите по приходите са извършили намалението на счетоводния финансов резултат, защото ревизираното лице не е доказало, че част от притежаваните активи са донесли икономическа изгода и са били използвани за стопанската дейност, защото при ревизията е установено, че жалбоподателката е отдала през 2015 г. и през 2016 г. част от активите – два трактора „Кубота 1085“, челен товарач и две дискови брани „Мадара“ – под наем на „Доминус“ ЕООД (договор от 02.02.2015 г. – л.552, гръб, и фактура № 1 от 02.02.2015 г. – л.483, гръб). За останалите активи на ревизиращия екип не са представени доказателства, че са използвани за дейността, защото жалбоподателката не е разполагала с трудови ресурси, не е купувала горива, препарати за растителна защита и торове, не е ползвала вода за поливане и други консумативи, пряко свързани с производството на земеделска продукция. За 2016 г. ревизиращият екип е установил, че са фактурирани доходи от отдаване под наем на активи, а през 2017 г. няма декларирани никакви приходи от продадена земеделска продукция. Органите по приходите са признали данъчни амортизации за 2015 г. и 2016 г. само за активите, които са отдадени под наем на „Доминус“ ЕООД. За 2017 г. не са признати данъчни амортизации. Не са признати данъчни амортизации и по отношение на системата за капково напояване с оглед констатираните нередовности от ДФЗ при извършените проверки на място, при които е констатирано, че агротехническото състояние на овощните градини е лошо, както и че хидромелиоративната система работи само в поле 4.
Директорът на ДОДОП Пловдив е обсъдили допълнително представените на 12.07.2022 г. от жалбоподателката протоколи за проби на системата за капково напояване (л.76-78) и е приел, че правилно органите по приходите са извършили корекция на счетоводния финансов резултат в намаление за процесните три години, тъй като не са представени доказателства, че ДМА са донесли икономическа изгода.
Въз основа на извършената корекция на финансовия резултат за 2015 г. органите по приходите не са признали декларираната от жалбоподателката данъчната загуба за 2016 г. в размер на 1 551,78 лева от източник в страната и са я коригирали в данъчна печалба, за която е определен дължим корпоративен данък.
Относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2018 г. по реда на чл.26, т.1 ЗКПО в размер на 110 049,55 лева. Органите по приходите не са признали за данъчните цели стойността по фактура № 7 от 05.12.2018 г., издадена от „Доминус“ ЕООД, с предмет на доставка: наем на земеделска земя 2016 и 2017 г., отразена по сметка 605 – Разходи за външни услуги и сметка 611 – Разходи за основна дейност. Осчетоводените разходи са намерили отражения в увеличение на преките разходи за финансовата година и с тях намален финансовия резултат за годината, което според органите по приходите е неправилно, защото през 2018 г. жалбоподателката няма произведена и заприходена продукция като земеделски производител по материалните сметки, не е отчела приходи от преотдаване на земята под наем на други данъчно задължителни лица, не са получени доставки на вода, ел. енергия, гориво, нужни за селскостопанската дейност; няма покупки на торове и препарати за растителна защита, няма отчетени разходи за труд, за заплати, а по данни от СУП на НАП е установено, че няма сключени трудови договори и декларирани изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Затова и на основание чл.26, т.1 ЗКПО ревизиращият екип е приел, че разходите, несвързани с осъществяваната дейност, не се признават за данъчни цели и се отнасят в увеличение на счетоводния финансов резултат, поради което след извършено преобразуване счетоводният финансов резултат за 2018 г. е увеличен със сумата от 110 049,60 лв.
По ЗДДС. При ревизията е извършена корекция на упражненото право на данъчен кредит в общ размер на 37 376,60 лева.
За данъчен период м.06.2015 г. на основание чл.79, ал.3 и чл.66, ал.1, т.1 ЗДДС органите по приходите са извършили корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 12 656,16 лева, защото при покупката на 24 120 бр. овошки (посадъчен материал) с фактура № 1129 от 30.12.2014 г. и фактура № 1131 от 30.12.2014 г. жалбоподателката е упражнила право на данъчен кредит, но при извършената проверка на място от ДФЗ на 26.06.2015 г. са установени само 11 712 бр. овошки.