Решение № 81 от 30.12.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. гр.Велинград, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20215210200451 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АХМ. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с.

Грашево, общ. Велинград, ул. ******* № 5, чрез адв. В.Д. – АК - Пазарджик, против Наказателно постановление № 36-0000812/29.10.2021 г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на жалбоподателя АХМ. С. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), на основание чл. 105, ал.

1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), за нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ.

В жалбата се излагат бланкетни възражения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Формулирано е искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят АХМ. С. Д. , чрез пълномощника 1 си адв. В.Д., излага становище по същество и моли да се отмени наказателното постановление, като навежда конкретни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не прави искане за присъждане на разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.10.2021 г., на път III-843, на разклона за с. Грашево, в посока на движение за гр. Велинград, жалбоподателят С. А.Д. управлявал товарен автомобил „Шкода МТС-24” с рег. № ******, от категория N3G, негова лична собственост, като извършвал обществен превоз на товари – дърва (бял бор) от землището на с. Бозьова до гр. Велинград с превозен билет № 5261/00369/2HD8B20/13.10.2021 г. и превозен билет

№

5261/00370/С303В30/13.10.2021 г., без да притежава карта за квалификация на водача с пътно превозно средство, за което се изисква свидетелство за управление от категория „С“. В превозните билети като получатели на дървесината били вписани трети лица, а не жалбоподателят. Около 17:00 часа на 13.10.2021 г., на път III-843, на разклона за с. Грашево, в посока на движение за гр. Велинград, управляваният от жалбоподателя товарен автомобил „Шкода МТС-24”, с рег. № ******, бил спрян за проверка от служители на РУ-Велинград, които извършвали специализирана полицейска операция (СПО) на територията на Община Велинград. В СПО участвали и свидетелите Т. В. Г. и ИВ. ЛЮБ. П. – служители в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Пловдив. В хода на проверката свид. Т.Г. поискала от водача - жалбоподателя да представи СУМПС, контролен талон за автомобила, карта за квалификация на водача и удостоверение за психологическа годност. Жалбоподателят заявил, че не притежава карта за 2 квалификация на водача. В изпълнение на служебните си задължения свид.

Т.Г. направила справка в единната информационна система на ИА „Автомобилна администрация“ – София, при която установила, че водачът С.

А.Д. действително не притежава карта за квалификация на водача за съответната категория „С“.

Установеното поведение на водача С. А.Д. било квалифицирано от проверяващите органи към Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Пловдив като такова, нарушаващо разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.

За констатираното нарушение свид. Т. В. Г. съставила срещу жалбоподателя С. А.Д. АУАН с бл. № 293232/13.10.2021 г. Актът бил надлежно предявен на жалбоподателя, който го подписал с изявлението, че няма възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на С. А.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) , на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвПр, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 18.11.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото, както и показанията на свидетелите Т. В. Г. и ИВ. ЛЮБ. П..

Разпитана в съдебно заседание като свидетел актосъставителят Т.Г. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, като допълнително сочи, че при разговор с водача на мястото на проверката, последният потвърдил, че не притежава карта за квалификация на водача.

Свидетелят И.П., присъствал при установяване на нарушението, разказва подробно за случая, като изложеното от него кореспондира с показанията на актосъставителя и събраните по делото писмени доказателства. Двамата свидетели акцентират, че преди да състави процесния АУАН актосъставителят е направил справка в единната информационна система на 3

ИА „Автомобилна администрация“ – София, в резултат на което установил, че жалбоподателят не притежава карта за квалификация на водача.

Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително показанията на свидетелите Т.Г. и И.П., тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви помежду си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Георги Димитров Палагачев - и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Пловдив, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. Т. В. Г., заемаща длъжността „старши инспектор“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Пловдив.

Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от представената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в 4 какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. Неоснователно е бланкетното възражение на жалбоподателя във въззивната жалба, че вмененото му нарушение е неясно формулирано.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от Министъра на транспорта (Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ), в редакцията, действаща към момента на извършване на нарушението (изм. – ДВ, бр. 57 от 2021 г., в сила от 09.07.2021 г.), водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС) от категории С1, С1Е, С, СЕ, D1, D1Е, D или DЕ, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.

Във връзка с горното и предвид изрично наведеното от жалбоподателя възражение, че в случая деянието е несъставомерно, тъй като не е извършван обществен превоз на товари, доколкото по делото не е доказано по безспорен начин заплащането на парична сума за превоза на товара, следва да се подчертае, че съгласно легалната дефиниция на понятието „обществен превоз“, дадена в § 1, т. 1 от ЗАвПр (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., бр. 108 от 2020 г.), действаща към момента на извършване на нарушението, „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

В процесния случай не се спори по делото, а и от събраните гласни доказателства, чрез разпита на свид. И.П., по несъмнен начин се установява, че в превозните билети като получател на дървесината, транспортирана от жалбоподателя, не е вписан жалбоподателя, а други трети лица, т.е. осъществявания от жалбоподателя превоз е бил за чужда сметка. Това обстоятелство е достатъчно да се квалифицира превоза като обществен.

Съгласно актуалната редакция на § 1, т. 1 от ЗАвПр, действаща към момента 5 на извършване на нарушението, за да се определи превоза като „обществен“ не е задължително извършването му да е срещу заплащане и икономическа облага. Ето защо не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че след като не е доказано заплащането на парична сума за превоза на товара, то не може да се направи извод, че извършваният превоз на товари е бил обществен.

Няма спор по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят към датата на процесното нарушение не е притежавал валидна карта за квалификация на водача. Не се твърди и не са ангажирани доказателства по делото жалбоподателят да е притежавал сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе към датата на вмененото му административно нарушение.

Следователно правилно поведението на жалбоподателя е било квалифицирано, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган като нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ. Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение, че правната квалификация на вмененото му административно нарушение е неправилна. Съдът споделя изцяло дадената правна квалификация от административнонаказващия орган, доколкото в случая непритежаването от санкционираното лице на валидна карта за квалификация на водача субсумира административния състав на нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ.

На следващо място, правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр. Неоснователно е инвокираното от жалбоподателя възражение, че правилната санкционна норма е тази по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, а не приложената по чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр.