Решение № 451 от 29.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Плевен, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500465 по описа за 2024 година С решение №245 от 05.03.2024 г. по гр.д. №4748/2023 г. Плевенски Районен съд е:

ОСЪДИЛ на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, бул.Витоша №2 и

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ-гр.Плевен, с БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр.П., ул.Сан Стефано №3, представлявана от Ж. Л., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М.

Я. Я., с ЕГН **********, от гр.П., ул.Ген.В. В. № *, вх. *, ап. *, сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди - постоянен стрес и психично неразположение, безсъние, тревожност, нарушение на социалните контакти, затвореност, изпитван срам, огорчение и неудобство пред колеги и работодател; невъзможност да ползва личен автомобил за задоволяване на обичайни транспортни ежедневни нужди на семейството, в резултат от издадена заповед за задържане от *** г., иззето свидетелство за правоуправление на МПС, образувано ДП №ЗМ 18/2022 г., пр.пр. №442/2022 г. на РП Плевен, прекратено с постановление на РП Плевен от *** г. поради липса на престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на нак.производство – *** г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 7 000 лева и в частта досежно искането за присъждане на законна лихва 1 върху обезщетението за периода от *** г. до 14.09.2022 г. е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛИЛ предявения от М. Я. Я., с ЕГН **********, от гр.П., ул.Ген.В. В. № *, вх. *, ап. *, чрез адв.М.К. от ПАК против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, бул.Витоша №2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ-гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3, представлявана от Ж. Л., иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 593.65 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /такса за платена химикотоксикологична експретиза/ от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪДИЛ на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, бул.Витоша №2, и

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ-гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3, представлявана от Ж. Л., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА М. Я. Я., с ЕГН **********, от гр.П., ул.Ген.В. В. № *, вх. *, ап. *, сторените деловодни разноски - сумата от 10 лева за платена държавна такса и сумата от 364 лева, представляваща направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

Производството по делото е разгледано с участието на прокурор от РП Плевен на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.

С определение №1945 от 16.05.2024 г. по гр.д. №4748/2023 г. Плевенски Районен съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на проц. представител на ищеца М. Я. Я. - адв.М. К. с вх.

№8463/25.03.2024 г. по чл.248 от ГПК - за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Недоволен от решението в отхвърлителната му част и в частта му относно разноските е останал ищецът М. Я. Я. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде съответно отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което двамата ответници да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 3 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 593.65 лв. като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете обезщетения и разноските за двете инстанции. Към жалбата е приложена и се моли да бъде приета разписка №0200016703558605 извлечение от 23.09.2022 г. за сумата от 598.41 лв., платени от М. Я. Я. по сметка на ОД на МВР-Плевен на основание чл.172а от ЗДП.

М. Я. Я. счита, че обективните обстоятелства, за които са събрани доказателства, предполагат справедливо обезщетение в претендирания, а не в 2 присъдения размер. Моли въззивния съд като съобрази тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическото здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му с близки и приятели и пр., да присъди още 3 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди.

М. Я. Я. сочи, че в първоинстанционното производство се е опитал да д о к а ж е наличието на имуществени вреди по презумптивен път – с представянето на резултатите от медицинските изследвания и на доказателства за връщането на СУМПС. Пред въззивната инстанция представя разписка №0200016703558605 извлечение от 23.09.2022 г. за сумата от 598.41 лв., платени по сметка на ОД на МВР-Плевен на основание чл.172а от ЗДП и моли за тази сума да бъде уважена претенцията му за обезщетение за имуществени вреди.

М. Я. Я. намира за несправедливо редуцирането на адв. възнаграждение и моли разноските да му бъдат присъдени в пълния им размер.

Препис от въззивната жалба на М. Я. Я. е връчен на ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ на 03.04.2024 г. и на 10.04.2024 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без уважение. Според въззиваемия, обезщетението за неимуществени вреди е справедливо определено, а обезщетение за имуществени вреди не се дължи, тъй като М. Я.

Я. е могъл в първоинстанционното производство да посочи и представи приложената към въззивната жалба разписка. Прокуратурата прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, като сочи, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност.

ОД на МВР-гр.Плевен не е подавала отговор на въззивната жалба на М.

Я. Я..

М. Я. Я. е останал недоволен и от определението по чл.248 от ГПК и е подал жалба, в която моли след отмяната му, решението в частта за разноските да бъде изменено, като се присъдят разноски по компенсация без да се намалява адвокатското възнаграждение от 1 000 лв. на 700 лв.

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОД на МВР-гр.Плевен са подали отговори, в които молят да бъде потвърдено определението по чл.248 от ГПК.

Недоволна от решението в частта му, с която иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 4 000 лв., е останала ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде съответно отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което иска да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. Алтернативно се моли, ако съдът приеме иска за доказан по основание, да бъде намален размера на присъденото обезщетение.

3

ПРОКУРАТУРАТА твърди, че досъдебното производство е било образувано при условията на чл.212, ал.2 във вр. с чл.211 от НПК – със съставянето на протокол за разпит на свидетел, но не е било насочено срещу М. Я. Я.. Твърди, че в хода на разследването срещу него не е повдигано обвинение и не са взимани мерки за неотклонение или процесуална принуда.

Поради това счита, че наказателно преследване спрямо М. Я. Я. не е имало.

Намира, че наказателното производство е приключило в разумен срок.

ПРОКУРАТУРАТА твърди, че показанията на техническото средство са послужили за законосъобразно образуване на досъдебно производство и че само в рамките на такова производство данните за извършено престъпление могат да бъдат проверени чрез допускането на токсикологична експертиза.

ПРОКУРАТУРАТА намира, че нейната отговорност по ЗОДОВ не може да бъде ангажирана за извършването на личен обиск, за задържането по ЗМВР, за отнемането на СУМПС, тъй като това са действия на органите на МВР.

Препис от въззивната жалба на ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е връчен на М. Я. Я. на 20.03.2024 г. и на 25.03.2024 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без уважение. Според въззиваемия, обезщетението за неимуществени вреди не е завишено, а занижено.

Недоволна от решението в частта му, с която иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 4 000 лв., е останала ОД на МВР-Плевен и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде съответно отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което иска да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. В жалбата не се съдържат доказателствени искания. Претендират се разноски за юриск. възнаграждение за двете инстанции.

ОД на МВР-Плевен сочи, че заповедта за задържане /което е продължило 1 час и 30 минути/ и заповедта за налагане на ПАМ не са били обжалвани от М. Я. Я.. Твърди, че образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство е продължило около 8 месеца, като забавянето е свързано с изготвянето на заключение от НИКК по допуснатата експертиза.

Твърди, че разследването е било за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, т.е. не за тежко умишлено престъпление и че М. Я. Я. не е имало от какво да се притеснява, защото по своя инициатива си е направил проба в частна лаборатория, която проба е излязла отрицателна.

ОД на МВР-Плевен сочи, че няма доказателства да е пострадало конкретно физическото и психическото здраве на М. Я. Я., да е накърнено доброто му име, да е имал проблеми в семейството, да са страняли от него приятелите му, да е бил преместен на друга длъжност.

Препис от въззивната жалба на ОД на МВР-Плевен е връчен на М. Я. Я. на 26.03.2024 г. и на 27.03.2024 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде 4 оставена без уважение. Според въззиваемия, обезщетението за неимуществени вреди не е завишено, а занижено.

Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на 26.06.2024 г.

С определение №1074 от 12.07.2024 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането .

В о.с.з. на 25.09.2024 г. всяка от страните е пледирала за уважаване на въззивната жалба. Процесуалният представител на М. Я. Я. – адв. М. К. е представила списък по чл.80 от ГПК с искане за присъждане на посочените в него разноски.

ПРОКУРАТУРАТА е представила и писмени бележки, в които се сочи, че исковете за вреди, произтичащи от индивидуални административни актове, каквито са заповедта за задържане за срок от 24 часа и заповедта за налагане на ПАМ, се разглеждат съгласно чл.1 от ЗОДОВ от административните съдилища. По тази причина обжалваното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от невъзможността да се ползва личния автомобил и от стреса при задържането, се явява нищожно.

ПРОКУРАТУРАТА сочи, че горепосочените индивидуални административни актове не са издадени при условията на обвързана компетентност с решенията на прокуратурата и във вр. с образуваното досъдебно производство. Счита, че фактическият състав на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ изисква наличието на обвинение в извършване на престъпление и че Плевенски Районен съд недопустимо е тълкувал разширително тази норма. Позовава се на решение №50047/10.03.2023 г. по гр.д. №3092/2022 г. на ВКС, IV гр.о.

ПРОКУРАТУРАТА е направила възражение по чл.78, ал.5 от ГПК и моли да бъде присъдено по-ниско възнаграждение, поради това, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно е и е видно от талон за изследване №0064858/*** г., че служители на РПУ-Гулянци са спрели на *** г. в гр. Г. товарен автомобил Фолксваген Кади с рег. № *** и са направили проверка на водача М. Я. Я. с техническо средство дрегер Дръг Чек 3000, като средството е отчело положителен резултат за употреба на амфетамин.