Решение № 2433 от 01.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2433 гр. Пловдив, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330115465 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от Е.Е. Ш. против „Файненшъл България“ ЕООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Договор за предоставяне на поръчителство № *****/14.10.2019 г. е недействителен, поради сключването му в противоречие с добрите нрави, в противоречие със закона – в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 213, 36 лв. (след прието с Определение от 03.05.2022 г. изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство № *****/14.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че между нея и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № *****/14.10.2019 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 1 100 лв. срещу насрещното й задължение 1 да върне сумата от 1 352, 64 лв. за срок от 12 месеца, с установен годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 49, 03 %. Твърди, че на основание чл. 4 от договор за заем ищцата е сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № *****/14.10.2019 г., по силата на който е поела задължение да заплати сумата от 555, 36 лв. , разсрочено на вноски, всяка от които в размер от 46, 28 лв., като по този начин общото задължение по двата договора е от 1 908 лв.

Поддържа, че е заплатила цялата начислена сума по двата договора. Счита договорът за предоставяне на поръчителство за установен в противоречие с добрите нрави, тъй като основен принцип на гражданските и търговските взаимоотношения е да се предотврати несправедливо обогатяване на една от страните. Счита, че със сключване на договора се достига до значителна нееквивалентност на престациите и до злепоставяне интересите на потребителя с цел облагодетелстване на кредитора. Сочи, че договорът е неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗПК, доколкото е сключен във вреда на потребителя. Счита, че по договора за поръчителство се претендира – в разрез с нормите на добросъвестността, сума, която надвишава половината от предоставените заемни средства. Счита, че със сключване на договора за поръчителство се установява допълнително възнаграждение, което не е включено в годишния процент на разходите, при което би се достигнало до нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че поради невключването възнаграждението по договора за поръчителство в годишния процент на разходите, последният не отговаря на действително приложения. В този смисъл се позовава на съдебна практика. Твърди, че „Изи Асет Мемиджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД са свързани дружества, като с договора за предоставяне на поръчителство се цели установяване на допълнително възнаграждение в полза на кредитора по договора за паричен заем. Сочи, че е заплатила цялата сума по двата договора в размер от 1 908 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Твърди, че ищецът, с цел да избегне неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, установени в клаузата на чл. 4 от Договора, е потърсило неговите 2 услуги. Сочи, че причината за сключване на договора от страна на ответника е именно възможността за получаване на възнаграждение. По така изложението съображения счита за неоснователни твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е лишен от правно основание. Твърди, че договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната от ищцата явна нееквивалентност на престациите, тъй като срещу възнаграждение е поел задължение да отговаря с цялото си имущество – солидарно с длъжника, за изпълнение на неговите задължения. Сочи, че е сключил договора за поръчителство само и единствено поради възлагане от страна на ищеца и именно предвид установеното възнаграждение за предоставената услуга. Сочи, че договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави, тъй като приложение следва да намери принципа за свободата на договарянето между страните, установен в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Твърди, че дори да се приеме, че договорът за заем е недействителен, което не е предмет на производството, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство остава дължимо. Поддържа, че твърденията на ищеца за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, са неподкрепени с аргументи, респ. доказателства. Твърди, че посочените разпоредби са неотносими в процесния казус, доколкото последните намират приложение единствено по отношение на договорите за потребителски кредит, какъвто характер процесният договор няма, като обръща внимание, че ответникът не е страна по договора за паричен заем. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договора за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, поради сключването му в противоречие с добрите нрави, в противоречие със закона – в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата Е.Е. Ш. и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № *****/14.10.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 100 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на дванадесет месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 112, 72 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или 3 сумата в общ размер от 1 352, 64 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 49, 03 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство № *****/14.10.2019 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и Е.Е. Ш. – потребител. По силата на така сключения договор по възложение на потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем № *****, а именно – задължение за връщане на заемната сума от 1 100 лв. Установено е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, ал. 2 от Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 555, 36 лв., платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.

В производството по делото е представена справка за осъществените плащания по договора за предоставяне на поръчителство, от която се установява, че ищцата е заплатила сумата от 213, 36 лв.

В договора за гаранция е установено, че задължението на поръчителя – в качеството му на трето лице по обезпечаваното задължение, е възмездно, 4 доколкото последното се поема срещу насрещното задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение, платимо на вноски. При тълкуване клаузите на договора и действителната обща воля на страните на основание чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че обезпечението от страна на ответника е поето срещу възнаграждение – т.е. възмездно, но заплащането му е установено разсрочено, в е д н о с месечните погасителни вноски по заема. Установено е, че заемодателят е овластен от поръчителя да приема заплащане на задълженията по договора за предоставяне на поръчителство.

Съдът намира, че договорът за поръчителство е недействителен, поради установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел, поради която е сключен е установяване на допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за кредитодателя.

Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни последици.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

На първо място следва да се посочи, че съгласно уговорките, установени в договора за кредит, условие за отпускане на финансовият ресурс, представлява обезпечаване на вземането на кредитодателя с поръчителство от трето лице, одобрено от страна на кредитора – заемодател – арг. чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора за паричен заем.

На следващо място, съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния договор, последното постъпва в неговия патримониум. Това е така, тъй като кредитодателят “Изи Асет Мениджмънт” АД и поръчителят “Файненшъл 5