Определение № 824 от 03.07.2025, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. Горна Оряховица, 03.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120101769 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 3 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на К. Г. Т. с постоянен адрес: гр. Е., ул. *** срещу Окръжен съд – гр. Велико Търново и Районен съд – гр. Велико Търново. Иска ответниците солидарно да му заплатят сумата от 8 000 лв., без да е изложено за какво. Прекопирани и съединени са несвързани абзаци от текстове свързани с правото, както и общо се говори за отрицателни емоции, хроничен стрес и „закъсняла справедливост“. Като цяло се сочат законови разпоредби без позоваване на конкретни факти и обстоятелства.

При изложените в исковата молба факти искът е недопустим – налице е несъответствие между обстоятелствена част и петитум, като не се поддържат надлежни на петитума твърдения. Надлежни са тези твърдения, които при доказването им, могат да доведат до възникване на претендираното право. И обратно – ако ищецът твърди факти, които не са от естество да доведат до възникване на твърдяното право, то твърденията му не са надлежни. Това е така, защото целта на развитието на процеса е да се проведе доказателствена дейност. Ако тя е ненужна – защото доказването на ненадлежния факт няма да доведе до възникване на правото, то ненужен /недопустим/ е и процесът. Този извод особено ясно личи при изготвянето на доклад на делото – основна цел на доклада е да разпредели доказателствена тежест съобразно твърдените факти, при изпълнение на която страната да получи благоприятно решение.

Ако се твърдят факти, неводещи до твърдяното право, то съдът не би могъл и да разпредели доказателствена тежест. В същия смисъл са и мотивите, 1 изложени по т. 16 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК, които макар и да касаят друг иск, са принципно приложими за процесуалния институт на допустимостта – „Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са „от съществено значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти.“.

В случая основната цел на предявената искова молба е да се получи имотна облага в размер на 8 000 лв., като нито едно от твърденията в исковата молба не обосновава, защо се дължи тази сума, а общо се пише за някакво забавяне. Ищецът не обоснова, защо искова молба, която е предявил, е била нередовна през целия период на разглеждане на гр. д. № 757/2024 г. на ОС-гр.

В. Търново и гр. д. № 63/2025 г. на РС- гр. В. Търново и не е отстранил в срок, въпреки дадените му указания, нередовностите й.

На следващо място молбата наименувана „искова молба“ е сто тридесет и третата поред жалба в периода 10.11.2022 г. до 02.07.2025 г. с идентично и/или подобно съдържание, подадена от името на К. Г. Т., само в Районен съд гр. Горна Оряховица, като всичките до момента са били прекратени или отхвърлени, потвърдени и недопуснати до въззивен или касационен контрол.

На съда е служебно известно, че ищецът образува такива дела във всички съдебни райони на Република България.

Съдът намира, че задължението на съда да разгледа всяка подадена молба за защита на права е неразривно свързано с добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните, а при очевидното им превратно упражняване в нарушение на чл. 3 ГПК, съдът следва да откаже защитата им. За да е ефективна защитата, процесуалните права следва да се упражняват добросъвестно и в съответствие с процесуалните изисквания като гаранция за спазване правата и законните интереси и на останалите правни субекти и разглеждане на делата в разумен срок – чл. 13 ГПК. В практиката си ВКС нееднократно е посочвал /например в определения № 761 от 30.11.12 г. по ч. т. д. № 497/12 г. на І т. о. на ВКС и № 376 от 10.05.10 г. по ч. т. д. № 350/10 г. на І т. о. на ВКС, решение № 257/14.07.2011 г. по гр. д.№1149/2009 г. на ВКС/, че последователно създаваната верига от жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

Съгласно чл. 5 ГПК съдът следва да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни – според общия им разум.

2

При липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Законодателят не е въвел ограничение на броя жалби, искови молби или молби, които могат да бъдат подадени по решения, които са влезли в сила и необжалваеми, каквото е и посоченото от ищеца гр. д.

№ 63/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Велико Търново. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай.

Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен брой жалби, молби или искови молби, в които са въведени несериозни, несвързани и изначално необосновани фактически и правни аргументи, с единствената цел да се получи имотна облага от съдилищата в Република България. Получава се парадоксът, че странната кауза (обсесия или форма на компесаторна активност, предприета от ищецът К. Г. Т.), е насочена срещу институцията и съдиите, които работят в нея, която възприема като източник на несправедливост, а не на търсене на правосъдие по конкретен казус. Всичко това дава основанието на съда да заключи, че исковата молба е предявена от лице злоупотребяващо с процесуални права и заливащо съда с множество жалби/дела с несъстоятелни, а дори и липсващи твърдения. Съдът не дължи разглеждането на така подадената поредна искова молба, с която не се търси автентично съдействие за защита на права, а се цели образуване на поредното дело.

Горепосоченото обуславя недопустимост на иска и налага връщане на исковата молба.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на К. Г. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Е., ул. *** срещу Окръжен съд – гр. Велико Търново и Районен съд – гр. Велико Търново за осъждането им солидарно да заплатят сумата от 8 000 лв. и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

3

Делото да се докладва при постъпване на частна жалба или изтичане на срока за подаване на такава.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4