Решение № 6727 от 30.10.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 30.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Светлин Михайлов

Членове: Пепа Тонева мл.съдия: Марина Гюрова при секретаря Антоанета Луканова.………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 16 483... по описа за 2017 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение № 118 641 от 15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 77 173/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, както и в частта за разноските. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приел, че следва да се присъди по заключението на СТЕ. Твърди, че съгласно закона сметките се начисляват по прогнозни цени и в тази връзка следва да се кредитира заключението на ССЕ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените искове изцяло, като претендира и разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответника такива.

Ответникът по тази въззивната жалба М. К.Ц. редовно уведомена оспорва жалбата. Твърди, че постановеното решение в тази част е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира разноски.

С въззивна жалба ответникът в първоинстанционното производство М. К.Ц. оспорва решение № 118 641 от 15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 77 173/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е игнорирал обстоятелството, че фактурите отразяват прогнозни сметки, а не отразяват действителното количество енергия. Твърди, че съдът не е обсъдил направеното възражение, че претендираните суми за дялово разпределение се дължат на „Т.с.“ ЕООД, а не на ищеца. Навежда твърдения за неправилност на заключението на ССЕ. По отношение на заключението на СТЕ твърди, че вещото лице е отговорило на въпросите без да осъществи оглед на място, поради което същото не представлява годно доказателство. Моли съда да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да отхвърли исковете изцяло, като претендира и разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба „Т.С.“ ЕАД оспорва същата. Твърди, че решението е законосъобразно.

Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уводемоне не взима становище по жалбите.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 118 641 от 15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 77 173/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, че съдът е признал за установено по отношение на ответника М. К.Ц., че в полза на „Т.С.” ЕАД, съществува част от вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.09.2015 г. издадена гр. д. №56 657/2015 г., съгласно описа на Софийския районен съд, в общ размер на 1 681.74 лв., от които 1 427.98 лв. -продажна цена на потребена, но незаплатена топлинна енергия в периода от м.12.2012 г. до м.04.2014 г., относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Лозенец” ,пл. ******, вход единствен, ет.9-осми жилищен етаж, an. 16, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.09.2015 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.01.2013 г. до 06.08.2015 г. в размер на 253.76 лв.; отхвърлил е предявените от „Т.С.” ЕАД срещу ответника М. К.Ц., обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал1 ГПК, във вр. с чл 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.09.2015 г., издадена по ч.гр. д. №56 657/2015 г. съгласно описа на СРС, 90 състав, в частта им, относно вземането за разликата от над 1 427.98 до 1 665.43 лв. -продажна цена на потребена, но незаплатена топлинна енергия в периода от м.12.2012 г. до м.04.2014 г., относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Лозенец” ,пл. ******, вход единствен, ет.9-осми жилищен етаж, ап.16, ведно със законна лихва върху за разликата от над 1 427.98 до 1 665.43 лв., считано от 18.09.2015 г. до изплащане на задължението, и за мораторна лихва за периода от 31.01.2013 г. до 06.08.2015 г. в размера от над 253.76 лв. до 300.93лв.; осъдил е М. К.Ц. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 664.78 лв., представляваща разноски по делото, от които 66.10 лв. за довнесена държавна такса, 85.53 лв. -юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК /редакция от 24.01.2017г./, във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 513.15 лв. за внесени депозити за вещите лица, изчислени съразмерно с уважената част от исковете; осъдил е М. К.Ц. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 76.40 лв., представляваща разноски по делото в заповедното производство по ч.гр.д№56 657/2015 г., съгласно описа на СРС, от които 33.64 лв. за внесена държавна такса и 42.76 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК /редакция от 24.01.2017 г./, във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и е осъдил „Т.С.” ЕАД да заплати на М. К.Ц. сумата от 101.32 лв., представляваща разноски по делото в исковото производство, от които 28.95 лв. за внесен депозит за вещо лице и 72.37 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с отхвърлените части от исковете.

Не се спори, а съдът е обявил за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса, че ответникът е собственик на процесния имот и че към него е доставяна топлинна енергия в процесния период.

От приетите писмени доказателства, (протокол от Общо събрание на собствениците на Етажната собственост на пл. ******, Договор от 26.11.2001 г., сключен между Етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД и Договор от 01.11.2007 г. сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД), се установи, че процесният топлоснабден имот-собственост на ответника се намира в сграда Етажна собственост, която е сключила договор за осъществяване на топлинно счетоводство с „Т.С.“ ЕООД, а ищцовото дружество е възложило на последното да извършва дялово разпределение на отдадената в сградата топлинна енергия.

От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и допълнително такова се установява, че за процесният период, по отношение на сградата, в която се намира имота на ответника, е начислена топлинна енергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, която съвпада с данните, отразени в извлечението от сметки и съобщенията към фактури. Вещото лице твърди, че за имота на ответника, за процесния период е начислявана съгласно нормативната уредба топлинна енергия за сградна инсталация, за отопление от четири отоплителни тела и за битова гореща вода, на обща стойност 1 637.64 лв., като след извършено изравняване със сума за връщане в размер на 209.66 лв., размерът на задължението е 1 427.98 лв. Общият топломер в абонатната станция е отчитан по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество. Отчетените стойности за технологични разходи фигурират и в данъчните фактури. Същите се изчисляват по реда на чл.58 ал.2 от Наредба №16-334 съгласно методика и формули, посочени в приложение към чл.61 ал.1 т.4.1 от Наредбата, а количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 и 6.1.2 от Наредба №16-334. Вещото лице е посочило, че топломера с електронния блок в абонатната станция тип Multicall 66С съответства на одобрения тип, което се установява от свидетелства за проверка. Подаваната топла вода в процесния период е била с температура не по-ниска от 65 градуса по Целзии. Поради липсата на пломба и изтекла метрологична проверка на водомерите на ответника, разхода за топла вода е изчисляван на базата на един потребител при норма от 140 литра на денонощие, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Съгласно Общите условия и констатацията на вещото лице, предоставяната от ищцовото дружество услуга е отговаряла на необходимото качество.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за процесният период, ищцовото дружество освен за начислената и дължима консумирана топлинна енергия от ответника е фактурирало и задължения възникнали преди процесният период в размер на 258.83 лв., и сумата от 44.88 лв., представлява цена на услугата „Дялово разпределение“ за същия период. Размерът на законната лихва върху сумите на месечните главници, считано от 1-во число на втория месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия, т.е. от 01.02.2013 г. до 06.08.2015 г. е в размер на 283.64 лв.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени, при условията на кумулативното съединяване искове с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86. ал. 1 ЗЗД.

С атакуваното решение № 118 641 от 15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 77 173/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, че съдът е признал за установено по отношение на ответника М. К.Ц., че в полза на „Т.С.” ЕАД, съществува част от вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.09.2015 г. издадена гр. д.

№56 657/2015 г., съгласно описа на Софийския районен съд, в общ размер на 1 681.74 лв., от които 1 427.98 лв. -продажна цена на потребена, но незаплатена топлинна енергия в периода от м.12.2012 г. до м.04.2014 г., относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Лозенец” ,пл. ******, вход единствен, ет.9-осми жилищен етаж, an. 16, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.09.2015 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.01.2013 г. до 06.08.2015 г. в размер на 253.76 лв.; отхвърлил е предявените от „Т.С.” ЕАД срещу ответника М. К.Ц., обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал1 ГПК, във вр. с чл 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.09.2015 г., издадена по ч.гр. д. №56 657/2015 г. съгласно описа на СРС, 90 състав, в частта им, относно вземането за разликата от над 1 427.98 до 1 665.43 лв. -продажна цена на потребена, но незаплатена топлинна енергия в периода от м.12.2012 г. до м.04.2014 г., относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Лозенец” ,пл. ******, вход единствен, ет.9-осми жилищен етаж, ап.16, ведно със законна лихва върху за разликата от над 1 427.98 до 1 665.43 лв., считано от 18.09.2015 г. до изплащане на задължението, и за мораторна лихва за периода от 31.01.2013 г. до 06.08.2015 г. в размера от над 253.76 лв. до 300.93лв.; осъдил е М. К.Ц. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 664.78 лв., представляваща разноски по делото, от които 66.10 лв. за довнесена държавна такса, 85.53 лв.

-юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК /редакция от 24.01.2017г./, във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 513.15 лв. за внесени депозити за вещите лица, изчислени съразмерно с уважената част от исковете; осъдил е М. К.Ц. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 76.40 лв., представляваща разноски по делото в заповедното производство по ч.гр.д№56 657/2015 г., съгласно описа на СРС, от които 33.64 лв. за внесена държавна такса и 42.76 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК /редакция от 24.01.2017 г./, във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и е осъдил „Т.С.” ЕАД да заплати на М. К.Ц. сумата от 101.32 лв., представляваща разноски по делото в исковото производство, от които 28.95 лв. за внесен депозит за вещо лице и 72.37 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с отхвърлените части от исковете.

Разпечатката съдържа 28 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4edccae8-6fe3-4917-bbb0-44c9de592064