Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 733 от 24.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1024/2026
Вид
Определение № 733
Подписан
24.07.2026
В сила
24.07.2026
Състав
Александър Желязков, Камен Иванов, Атанас Стоилов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.70 · Наказателен кодекс
  • чл.341 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.416 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.418 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.437 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.438 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 733 гр. София, 24.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Камен Иванов

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20261000601024 по описа за 2026 година

Производството е образувано по чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК въз основа на подадена частна жалба вх.№19805/06.07.2026 година на осъдения К. И. Ж.,с установена самоличност,ЕГН**********,чрез защитник адв.В. И. от САК,с посочен съдебен адрес,вж.пълномощно,л.17 от делото,против Разпореждане №2349/01.07.2026 година на Софийски градски съд,постановено в закрито съдебно заседание по н.ч.д.№3986/2026 година по описа на съда.

С атакуваното Разпореждане съдия-докладчик е прекратил производството по нчд№3986/2026 година на Софийски градски съд и е изпратил молба вх.№266129/21.05.2026 година на СГС подадена от осъдения К. И. Ж., ЕГН**********,чрез защитник адв.В. И. от САК,ведно с приложени документи на началник на Софийски централен затвор.Посочената молба е свързана с искане да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останал срок на изпълнение на наказание „лишаване от свобода” от ДВЕ години,наложено на осъденото лице К.Ж..

В частната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен.

Твърди се,че са налице условията на чл.70 НК за прилагане института на „УПО“,а съдът е органа,който в конкретния случай е сезиран редовно,макар молбата да не е подадена чрез началник на съответния затвор,където следва да се намира осъденото лице.

Твърди,че факта,че осъдения Ж. не е приведен в пенитенциарно заведение,а е обявен за общодържавно издирване по надлежен ред,не е пречка за разглеждане на делото от съответния Софийски градски съд,доколкото осъдения Ж. е с адресна регистрация в гр.София и така се определя местната подсъдност.

Твърди,че осъдения Ж. е изтърпял фактически над 2/3 от наложеното му наказание,а данните за неговото поправяне ще следва да се оценят в съдебно производство,дори 1 осъдения да не е задържан и да не се намира в пенитенциарно заведение.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт.

Съдът,като прецени оплакването в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за процесуално недопустима,а съображенията са следните:

Коректно първия съд е изяснил фактите,преди да се произнесе с Разпореждане,с което да прекрати производството по нчд№3986/2026 година на Софийски градски съд и да изпратил подадената молба вх.№266129/21.05.2026 година от осъдения К. И. Ж., ЕГН**********,чрез защитник адв.В. И. от САК,ведно с приложените документи на началник на Софийски централен затвор.

Видно е,че с Определение по нчд №1870/2026 година на СРС е приета за изпълнение присъда № Б806-22 на Апелативен областен съд за Йовре Норланд,Кралство Швеция от 04.04.2023 година,с която К. И. Ж. е признат за виновен в извършване на 12.03.2022 година на престъпление „изнасилване“ по гл.„6“, чл.1,ал.1 от Наказателния кодекс на Кралство Швеция,с която му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и правна квалификация на деянието като престъпление по чл.150 ал.1 от Наказателния кодекс на Република България. Постановено е осъдения Ж. да изтърпи в Република България наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален „общ“ режим.Приспаднато е времето,през което осъденият Ж. е бил задържан в Кралство Швеция от 12.03.2022г. до 13.07.2022г.,времето,в което е бил задържан в Република България от 20.12.2023г. до 21.12.2023г. и времето,в което е изтърпявал мярка за неотклонение„Домашен арест“ от 21.12.2023г. до 12.05.2026 година.

С Определение по внчд № 501/2026 година на Апелативен съд - София горното Определение е потвърдено на 12.05.2026 година.

В хода на образуваното пред първия съд производство и след запитване от съдаРазпореждане № 2140/16.06.2026 година,е постъпило писмо от СГП,вх.№ 85407/23.06.2026г.,в което се сочи,че с Постановление от 15.06.2026г. на и.ф. административния ръководител на СГП,пр.пр.№ П-104/2026г. на СГП,молбата на К. Ж. за отлагане изпълнението на наказанието е оставена без уважение.

С постановление от 15.06.2026г. по пр.пр.№ П-104/26г. на СГП,на 21.05.2026г. по реда на чл.416 ал.2 вр.чл.418 НПК прокурор от СГП е разпоредил привеждане на съдебният акт в изпълнение.К. И. Ж. не е установен и е обявен за общодържавно издирване/ОДИ/ с телеграма № 11923/04.06.2026г. на ГСНП и с бюлетин № 155/05.06.2026 година в категория „осъден“.

До момента К. Ж. не е установен и задържан.

Не е приведен в пенитенциарно заведение.

Първият съд коректно е посочил,че по силата на чл.437 ал.2 НПК осъденият,каквото е правното положение на Ж.,може и сам да подаде молба за предсрочно освобождаване по 2 чл.70 НК,но съгласно чл.437 ал.2,изр.2 НПК молбата за УПО се подава чрез началника на затвора,който задължително дава становище по нея,окомплектова съответна преписка /лично досие на осъдения/, други писмени материали от значение за правилното решаване на делото и списъка на лицата,които следва да бъдат призовани,защото това са съществена част от доказателствата по чл.439а от НПК, които съдът следва да разгледа и оцени в производството по чл.439 НПК.Те са източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

В конкретния случай осъдения К.Ж. е обявен за общодържавно издирване,не е задържан и не е приведен в Затвор за изтърпяване на наказанието.

Поради всички тези обстоятелства,свързани с изискванията на процесуалния и материалния закон,законосъобразно първия съд е намерил,че към настоящия момент делото не може да се разгледа от съд.

Първият съд е приел,че молбата на осъдения К. И. Ж.,подадена чрез упълномощения му защитник,следва да се изпрати на Началника на затвора София,който следва да изготви становище,да приложи лично досие на лицето и списък на лицата, които следва да бъдат призовани като се изготвят и съответно необходимите документи съгласно ЗИНЗС,които впоследствие да бъдат оценени от съд в производство по чл.439 НПК.

Обсъжданите въпроси за това кой съд,при условията на чл.438 НПК е компетентен да разгледа молбата за УПО и дали това е Софийски градски съд към настоящия момент се основава на предположения.Осъденият К. И. Ж. е обявен за издирване и едва след установяването му този въпрос ще бъде изяснен окончателно /при съществуваща правна възможност да бъде настанен СЦЗ и преведен впоследствие и в друго пенитенциарно заведение/.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№19805/06.07.2026 година на осъдения К. И. Ж.,с установена самоличност,ЕГН**********,чрез защитник адв.В. И. от САК,с посочен съдебен адрес,против Разпореждане №2349/01.07.2026 година на Софийски градски съд,постановено в закрито съдебно заседание по н.ч.д.№3986/2026 година по описа на съда.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по вчнд№1024/2026 година на Апелативен съд-София.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4