Присъда № 46 от 24.09.2025, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 46/24.09.2025 г. по н.ч.х.д. № 460 по описа на Добричкия районен съд за 2024 г.

Производството по делото е образувано по частна тъжба, подадена от Г.

С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, срещу С. С.

К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, ап. ***, ет. ***, с която тъжба срещу С. С. К. е повдигнато обвинение за това, че:

В периода от 16 юли 2023 г. до 06 януари 2024 г., в град Добрич, в условията на продължавано престъпление, като родител - майка на детето В. Г.

Г., ЕГН **********, извършила следните деяния: на 16.07.2023 г., в гр. Добрич, не изпълнила съдебно решение - решение № 260381 от 25.05.2021 г. по гр. дело № 1444/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, влязло в сила на 29.11.2021 г., относно личните контакти на бащата Г. С. Г., ЕГН ********** с детето В. Г. Г., ЕГН **********; на 18.09.2023 г., в гр. Добрич, не изпълнила съдебно решение - решение № 260381 от 25.05.2021 г. по гр. дело № 1444/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, влязло в сила на 29.11.2021 г., относно личните контакти на бащата Г. С. Г., ЕГН ********** с детето В. Г. Г., ЕГН **********; на 06.12.2023 г., в гр. Добрич, не изпълнила съдебно решение - решение № 260381 от 25.05.2021 г. по гр. дело № 1444/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, влязло в сила на 29.11.2021 г., относно личните контакти на бащата Г. С. Г., ЕГН ********** с детето В. Г. Г., ЕГН **********; на 06.01.2024 г., в гр. Добрич, не изпълнила съдебно решение - решение № 260381 от 25.05.2021 г. по гр. дело № 1444/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, влязло в сила на 29.11.2021 г., относно личните контакти на бащата Г. С. Г., ЕГН ********** с детето В. Г. Г., ЕГН ********** – престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Срещу подсъдимата С. С. К. е предявен от частния тъжител Г. С. Г. граждански иск за сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието, предмет на тъжбата неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на тъжбата, до окончателното погасяване на задължението.

Съдът, за да се произнесе по предявения граждански иск взе предвид следното:

Съвместното разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е отклонение от общото правило, че наказателната отговорност се реализира и осъществява по НПК, а гражданската - по ГПК. Правото на участие като страна по граждански иск обаче не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от сВ.еменно и ефективно наказателно правосъдие.

В настоящия случай е предявен граждански иск за неимуществени вреди, които подлежат на доказване в съдебното производство.

С оглед изложеното, съдът е намерил, че разглеждането на гражданския иск в наказателното производство ще затрудни процеса, поради което не е 1 приел за съвместно разглеждане същия, като е отказал да конституира частния тъжител Г. С. Г. в качеството на граждански ищец в процеса.

Такова решение не противоречи на практиката на институциите на Съвета на Европа по приложение на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. В контекста на достъпа до правосъдие, на пострадалия е признато правото да участва (да обжалва отказа) в процеса като частен обвинител и да изисква присъда, благоприятна за интересите му. Последното значително улеснява реализирането на гражданската претенция, с оглед задължителната сила на присъдата по смисъла на чл. 413, ал. 2 от НПК и чл.

300 от ГПК.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа повдигнатото обвинение.

Подсъдимата С. С. К. се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото й с тъжбата обвинение.

По пренията повереникът на частния тъжител пледира, че от събраните по делото доказателства се е установило по безспорен начин извършването на инкриминираното деяние. Пледира се подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като й бъдат наложени наказания лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца и глоба в максимален размер.

Претендира се и за присъждане на сторените по делото разноски.

По пренията защитникът на подсъдимата С. С. К. пледира за признаването й за невинна в извършването на инкриминираното деяние и оправдаването й по повдигнатото с тъжбата обвинение. Иска се да бъдат възложени в тежест на частния тъжител сторените от подсъдимата разноски.

По пренията, на даденото й право на лична защита, подсъдимата К. моли да бъде оправдана.

В последната си дума подсъдимата заявява: „Моля да бъда оправдана” (цитат).

Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност доводите и становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства, приема за безспорно установена от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следната обстановка:

Подсъдимата С. С. К. и частният тъжител Г. С. Г. живеели на съпружески начала, като от това съжителство, на 12.04.2012 г. се родил синът им В. Г. Г..

Впоследствие отношенията между двамата родители се влошили, като същите се разделили.

С влязло в сила на 29.11.2021 г. решение № 260381 от 25.05.2021 г. по гр. дело № 1444/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето В. Г. Г. на майката С. С. К., като постановил местоживеенето на детето да бъде при майката С. С. К. на адрес в гр. ***, ул. „***“ № ***, ап. ***, ет. ***.

С решението съдът определил режим на лични отношения на бащата Г. С.

Г. с детето В. Г. Г., като бил определен осем месечен адаптивен период на контакти на детето с бащата, след изтичането на който, личните контакти на бащата Г. С. Г. с детето В. Г. Г., следвало да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, който да взема детето от дома на майката и да го връща пак там. Бащата също така следвало да взема детето от дома на майката и да го връща отново там: за 20 дни през лятото, когато 2 майката не ползва платен годишен отпуск и по предварителна уговорка между родителите, постигната най-късно до първи юни на съответната година; през четните години по време на Коледните празници (Бъдни вечер и Рождество Христово) за времето от 10:00 часа на 24.12. и до 18:00 часа на последния официално определен почивен ден за съответната година; през нечетните години по време на Новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 31.12. и до 18:00 часа на 01.01.; през нечетните години по време на Великденските празници за времето от 10:00 часа на Разпети петък и до 18:00 часа на последния официално определен почивен ден за съответната година; рождения си ден детето да прекарва при родителя, при когото съгласно режима на контакти се намира, като другият родител може да присъства на празника на детето.

На 18.01.2022 г. в полза на частния тъжител Г. С. Г., въз основа на влязлото в сила на 29.11.2021 г. решение № 260381 от 25.05.2021 г. по гр. дело № 1444/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, бил издаден изпълнителен лист.

По молба на Г. С. Г. за образуване на изпълнително производство по чл.

528 от ГПК за осъществяване на режим на лични отношения, определен с решение № 260381 от 25.05.2021 г. по гр. дело № 1444/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, въз основа на издадения изпълнителен лист от 18.01.2022 г. по гр. дело № 1444/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Добрич е било образувано изпълнително дело № 20223230402061.

Въпреки проведените от страна на държавния съдебния изпълнител действия по изпълнителното производство, режимът на лични контакти между бащата Г. С. Г. и неговото малолетно дете В. Г. Г., определен с решение № 260381 от 25.05.2021 г. по гр. дело № 1444/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, не е бил осъществен.

На 06.01.2024 г., около 10:00 часа, частният тъжител Г. Г. посетил адреса, на който живеела подсъдимата С. К. заедно с детето В. Г., с намерение да осъществи предоставения му от Добричкия районен съд по гр. дело № 1444/2020 г. режим на лични отношения с детето му. Тъжителят Г. бил със свидетеля В. П. В. Преди да влязат във входа, тъжителят Г. се обадил по домофонната уредба на сина си – свидетелят С. Г. Г., който живеел в същия вход, но на петият етаж, за да му отвори и да му каже да държи вратата на апартамента си отворена, понеже има намерение да вземе сина си. Влизайки във входа, свидетелят В.останал на междинната площадка между третия и четвъртия етаж.

След като частният тъжител Г. позвънил, подсъдимата К. отворила входната врата на апартамента и на заявеното от Г. желание да види сина си, К. отговорила, че В. не е в добро здравословно състояние, поради което не е възможно, а и детето не желае да се среща с баща си. Неприемайки заявеното за вярно, заявявайки, че е лъган, както и че В., подтикван от майка си, симулира заболяване, а всъщност не е болен, Г. настоявал да види сина си. В този момент В. излязъл до входната врата на жилището и лично заявил на баща си, че е болен и не желае да го вижда.

Проведеният разговор бил чут от свидетелите В. П. В.и С. Г. Г..

В резултат на развилата се ситуация, В. Г. изпаднал в стресова криза и започнал да изпитва коремни болки, придружени от дефекация, смесена с 3 кръв. За кратък период от време детето колабирало, което състояние наложило намесата на екип от Центъра за спешна медицинска помощ при „МБАЛ Добрич“ АД град Добрич. Малолетният В. Г. бил отведен в Спешното отделение на „МБАЛ - Добрич“ АД град Добрич, където постъпил в 11:00 часа, видно от приложения по делото лист за преглед на пациент № 000125 от 06.01.2024 г. Съгласно амбулаторен лист № 11/06.01.2024 г., издаден от д-р М.

Н. на 06.01.2024 г. в 11:21 часа, В. се е оплакал от коликообразна болка, примес на кръв в изпражненията, поради преживяна стресова ситуация (поредна от биологичния си родител-баща), което е довело до рязко влошаване на състоянието му.

Видно от приложената по делото медицинска документация (многобройни епикризи и амбулаторни листи), В. Г. страда от „Болест на Crohn на тънкото черво“ с придружаващи заболявания и усложнения.

Анализ на доказателствения материал:

Така установената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите Т. А. И., С. Г. Г. и В. П.

В.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. А. И., С. Г. Г. и В.

П. В. тъй като показанията им са обективни, еднопосочни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, предвид факта, че посочените свидетели описват една и съща фактическа обстановка. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви, тъй като същите възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления относно развилите се отношения между частния тъжител Г. С. Г. и подсъдимата С. С. К..

Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на обвиняемия (подсъдимия) са не само доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по свое усмотрение. Както вече бе посочено, подсъдимата К. се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото й с тъжбата обвинение.

От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая показанията на разпитаните по делото свидетели С. Г. Г. и В. П. В. доколкото са били необходими специални научни знания от областта на техниката, са проверени посредством назначената и изготвена в хода на съдебното следствие комплексна видео-аудиотехническа и лицево-идентификационна експертиза № 66/29.04.2025 г.

В посочената експертиза подробно са описани действията и разговорите между частния тъжител Г. С. Г., подсъдимата С. С. К. и тяхното дете В. Г. Г..

Видно от заключението на вещото лице, установената фактическа обстановка съответства на гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по делото свидетели, което е допълнително основание за тяхното кредитиране.