Решение № 61 от 14.12.2021, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Раднево, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20215520100472 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу ИВ. АС. К.. Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител и доставчик от последна инстанция съгласно ЗЕ и нормативните актове, издадени от ДКЕВР, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че съгласно общите условия, влезли в сила на 27.06.2008 г., имал задължение да снабдява ответника с електрическа енергия и да му предоставя мрежови услуги за обект на потребление с ИТН 2114155, находящ се в с. Трънково, община Раднево, при открит на ответника клиентски номер 1010408566. Твърди, че в изпълнение на задълженията си е предоставил на ответника услуги в посочения обект за периода от 23.06.2019 г. до 22.02.2020 г. на обща стойност 157,30 лв. Твърди, че върху претендираната сума от 157,30 лв. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на 17,57 лв. за периода на забава от 13.08.2019 г. до 18.02.2021 г. Твърди, че за вземането била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 206/2021 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на известните адреси при процедурата по връчване 1 на книжата по заповедното производство, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК следвало да предяви установителен иск за вземането си.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по заповедта за изпълнение. Заявява претенция за разноски за исковото и заповедното производства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ИВ. АС. К., чрез особения представител адв. М., в който взема становище за допустим на иска, но поддържа неговата неоснователност. Твърди, че не са налице данни за наличие на договорни отношения между страните, а представените заявление и декларация за ползване на услуги не са договор. Твърди, че още 7 лица са наследници на Асен Иванов К., поради което не е ясно защо само ответникът е в договорни отношения с ищеца, а не и другите наследници.

Твърди, че при неплащане на фактура в срок от 10 дни следвало да се преустанови електроподаването и прекратят договорните отношения между страните, каквито данни нямало.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. № 206/2021 г. по описа на РС-Раднево е видно, че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, депозирано от ищеца на 19.02.2021 г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260097 от 19.03.2021 г. за сумата от 157.30 лв. главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 23.06.2019 г. до 22.02.2020 г. в обект на потребление, находящ се в с.

Трънково, община Раднево, ИТН: 2114155, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2021 г. до пълното й погасяване, и сумата от 17,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.08.2019 г. до 18.02.2021 г. С предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се претендират същите вземания, предмет на заповедното производство.

Същевременно е видно, че ищецът е предявил иска в 1-месечния срок по чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това установителният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

По делото са приети като писмени доказателства спогодба от 23.04.2019 г. /л.9/, която не е оспорена от страните и от която се установява, че 2 ответникът ИВ. АС. К. с посочен адрес с. Трънково, кл. № 1010408566, е сключил с ищцовото дружество спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и са уговорили, че ответникът е съсобственик на присъединения към разпределителната мрежа обект с ИТН 2114155, находящ се в с. Трънково, чиято съсобственост е придобита от ответника като идеална част като законен наследник съгласно удостоверение за наследници № 49 от 23.04.2019 г. /л.1011/. От въпросното удостоверение за наследници е видно, че лицето Асен Иванов К. е починал на 15.03.2006 г. и негови законни наследници са 7 деца, низходящи, един от които е ответникът ИВ. АС. К.. В спогодбата е посочено, че ответникът реално ще ползва и управлява обекта, респективно ще консумира доставяната електрическа енергия в обекта, независимо от обстоятелството, че ответникът не е представил документ за съгласие от другите съсобственици. От това е видно, че ответникът е поел задължение към ищеца да плаща цялата консумирана електрическа енергия в обекта на потребление, независимо от наличието на съсобственост от наследствено правоприемство. В същия смисъл са и подадените от ответника до ищеца заявление за услуга – смяна на клиен за обект на регулиран пазар /л.4/, в която ответникът е заявил смяна на клиент в качеството на ползвател/наемател съгласно въпросното удостоверение за наследници. От тук следва извод, че ответникът като съсобственик е волеизявил пред ищеца, че той ще е единствен ползвател на доставяните услуги в обекта на потребление и той ще заплаща цялата консумирана електроенергия, поради което възражението на особения представител адв. М., че са налице и други съсобственици, които са длъжници, е неоснователно. Законовата рамка дава възможност партидата/клиентския номер на целия обект на потребление да се води на един съсобственик или дори ползвател или наемател, който ще заплаща цялата консумирана електроенергия. Това е всъщност е и логична последица на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД. А тъй като се касае за договорни отношения за доставка на електроенергия на регулиран пазар, осъществяваща се на база публично известни общи условия, присъединяването към мрежата се осъществява и без наличие на писмен договор. В случая обаче е налице освен нужните по закон заявления за смяна на клиент, също и изричен писмен договор, какъвто е спогодбата по чл. 365 ЗЗД /л.9/. А с оглед на това е неоснователно и второто възражение на особения представител, че не било налице договорно отношение между 3 страните по доставката на ел.енергия за обекта на потребление.

Съдът намира за неоснователно и следващото възражение на особения представител, че ищецът следвало да спре електроподаването 10 дни след неплащане на потребената ел.енергия и да се прекратят договорните условия.

Наличието на такава опция е право на ищеца като доставчик и дали той се упражни своето субективно право зависи изцяло от неговата воля, като автоматично упражняване на това право не е предвидено в общите условия.

По делото са приети като писмени доказателства препис-извлечение от сметка /л.12/ и 4 броя фактури /л.13-16/, от които е видно, че за периода на доставка от 23.06.2019 г. до 22.02.2020 г. ищецът е доставил до обекта на потребление електрическа енергия на стойност 157,30 лв., който факт не се оспорва от ответника. Доколкото няма възражения и съмнения за уреда за измерване на премината електроенергия, то съдът намира, че правилно и точно ищецът е отчел чрез монтирания уред на точката за измерване преминалата и доставена до обекта на потребление електрическа енергия, чиято стойност за периода на доставка е в размер на 157,30 лв.

Няма данни по делото ответникът да е погасил задължението за доставената електроенергия, поради което искът се е явява основателен и ще се уважи.

За основателността на иска за мораторно обезщетение се иска доказване на главен дълг, който факт се доказа, както и изпадане на ответника в забава.

За претендирания период ищцовото дружество е издало 4 броя фактури за доставки на ел.енергия в процесния имот в с. Трънково, както следва:

1. фактура № ********** от 31.07.2019 г. на стойност 40,96 лв. с ДДС, с падеж 12.08.2019 г.

2. фактура № 1216977679 от 31.08.2019 г. на стойност 13,88 лв. с ДДС, с падеж 10.09.2019 г.

3. фактура № 1225183849 от 31.01.2020 г. на стойност 72,00 лв. с ДДС, с падеж 10.02.2020 г.

4. фактура № 1227001007 от 29.02.2020 г. на стойност 30,46 лв. с ДДС, с падеж 10.03.2020 г.

Обезщетението за забава съдът намира, че е основателно в претендирания размер, тъй като изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с 4 калкулатор за законна лихва за всяка главница от датата на падежа до до датата 18.02.2021 г., същата е в размер на 17,57 лв. за периода общо от 13.08.2019 г. /датата след падежа на първата фактура/ до 18.02.2021 г., денят преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Затова и установителният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за мораторното обезщетение се явява основателен и ще се уважи в цялост.

По разноските:

Поради уважаването на исковете на ищеца, същият има право на разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25 лв. държана такса за заповедното производство и 25 лв. държавна такса за исковото производство, дължима съгласно чл. 72 ГПК върху материалния интерес от 174,87 лв., които следва да му се присъдят, а надвнесената част подлежи на връщане по искане на страната съгласно чл. 4б ЗДТ. С оглед изключително ниската правна и фактическа сложност на делото следва на ищцовото дружество да се присъди съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150 лв. за заповедното и исковото производство. Следва да се присъдят като разноски и платеното възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИВ. АС. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Трънково, община Раднево, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК 123526430, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 157,30 лв. (сто петдесет и седем лева и 30 ст.) , представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 23.06.2019 г. до 22.02.2020 г. в обект на потребление, находящ се в с. Трънково, община Раднево, ИТН 2114155, ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, и сумата от 17,57 лв. (седемнадесет лева и 57 ст.), представляваща обезщетение за забава 5 върху главницата от 157,30 лв. за периода на забава от 13.08.2019 г. до 18.02.2021 г., за което вземане е издадена заповед № 260097 от 19.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 206/2021 г. по описа на РС-Раднево.

ОСЪЖДА ИВ. АС. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Трънково, община Раднево, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК 123526430, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 6