Определение № 3434 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3434 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г.ев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г.ев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502978 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е. Я. Я., ЕГН **********, чрез адв. И. Н. против Определение №9981 от 13.08.2024г., постановено в производство по чл. 248, ал.1 ГПК, по гр.д.№14833/2022г. на Районен съд- Пловдив, XVI гр. състав, с което съдът е допълнил Определение №8487 от 26.07.2023г., постановено в закрито заседание по гр.д.№14833/2022г., като е ОСЪДИЛ Т. З.

Б., ЕГН ********** да заплати на Е. Я. Я. разноските по делото, възлизащи в размер на 1829,31 лв., представляващо определено от съда адвокатско възнаграждение. Определението се атакува в частта, в която на жалбоподателя Е. Я. не са присъдени сторените от него разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за разликата от 1829,31 лв. до 3000 лв.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за незаконосъобразно. Излага, че с Определение №6/02.01.2024г., постановено по в.ч.гр.д.№2974/2023г., ОС-Пловдив се произнесъл по частна жалба на другия ответник по делото – Х. С. К. против Определение №11570/11.10.2023г., като Въззивният съд изложил подробни мотиви по отношение дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника К. по реда на чл. 38, ал.1 ЗА, а определеният размер на хонорара бил 2627,93 лв., като същите съображения били относими и в настоящия случай. Заплатеното от ответника Я. адвокатско възнаграждение възлизало на 3000 лв., което отговаряло на осъществените в производството действия. Така с отговора на исковата молба били изложени множество възражения по допустимостта на предявените искове, били анализирани всички обстоятелства и доказателства 1 по делото. Относно отрицателния установителен иск за собственост били развити подробни съображения за неговата недопустимост. По отношение на иска за нищожност било взето становище за нередовността на исковата молба, била изследвана и задължителната тълкувателна практика на ВКС. Районният съд разпоредил връчването на една нередовна искова молба, а ответникът въвел възражения досежно несъответствието между фактическите твърдения на ищцата в обстоятелствената част на исковата молба и заявените искания за прогласяване нищожността. В резултат на това и по повод частни жалби на ищцата били образувани и в.ч.гр.д. №1370/2023г. на ПОС и в.ч.гр.д.

№2974/2023г. на ПОС. Процесуалните въпроси били с висока степен на сложност, а крайният резултат по делото бил в съответствие с направените от ответника възражения. Искането към Въззивния съд е да измени атакувания съдебен акт, като допълнително бъде присъдена разликата между размера на уважената претенция за разноски от 1829,31 лв. и пълния размер на сторените от Е. Я. разноски, а именно сумата в размер на 3000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Постъпил е и отговор на частната жалба от Т. З. Б., ЕГН **********, чрез адв. Е. В., с която се излага становище за неоснователност и недоказаност на частната жалба по подробно изложени съображения. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, като също било направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Искането към съда е за оставяне частната жалба без уважение.

Постъпила е и частна жалба от Т. З. Б., ЕГН **********, чрез адв. Е. В. против Определение №9981 от 13.08.2024г., постановено в производство по чл. 248, ал.1 ГПК по гр.д.№14833/2022г. на Районен съд- Пловдив, XVI гр. състав, с което съдът е допълнил Определение №8487 от 26.07.2023г., постановено в закрито заседание по гр.д.№14833/2022г., като е ОСЪДИЛ Т. З.

Б., ЕГН ********** да заплати на Е. Я. Я. разноските по делото, възлизащи в размер на 1829,31 лв., представляващо определено от съда адвокатско възнаграждение. Определението се атакува в частта, в която на жалбоподателя Е. Я. са присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за разликата над 400 лв. до 1829.31 лв.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че неправилно първоинстанционният съд не приложил разпоредбата на чл. 9, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. Било направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, като с оглед на това адвокатското възнаграждение следвало да бъде определено в размер на 400 лв. По делото не били провеждани съдебни 2 заседания, не били назначавани експертизи, нито били разпитвани свидетели, а единственото действия от страна на пълномощника било изготвянето на ОИМ. При присъждане на адвокатско възнаграждение съдът следвало да се съобрази с Решение на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 г. Сочи се още, че националният съд бил длъжен да не прилага тази норма от националното законодателство, която противоречала на разпоредбите на ДФЕС. Съгласно практиката на Съда по правата на човека, разходите и разноските, сторени от жалбоподател, следвало да бъдат действителни и необходимо направени, разумни по размер, като съдът преценявал разумния размер на разноските във всеки конкретен случай с оглед сложността на делото. Разноските се присъждали не съобразно представените документи за понасянето им, а само с оглед техния разумен размер. Искането към съда е за отмяна на атакувания съдебен акт, както и да бъдат определени дължимите от жалбоподателката разноски в размер на 400 лв.

В срок е постъпил и отговор на частната жалба от Е. Я. Я., чрез адв. И. Н., с който се взема становище за неоснователната на частната жалба, като е направено е искане за оставянето и без уважение.

За да постанови обжалваното определение Районният съд е приел, че в производството първият ответник подал само отговор на исковата молба, като с оглед обема на осъществената защита, пълномощникът му не следвало да получи в пълен размер заплатената сума по договора за правна защита.

Пълният размер на адвокатско възнаграждение бил предназначен за окончателното приключване на делото, а в настоящия случай производството било прекратено в закрито заседание, като не се стигнало да призоваването на страните, като от ответниците или техните пълномощници не се изисквало осъществяването на процесуални действия. В конкретния случай била приложима разпоредбата на чл. 9, ал.1 от Наредбата, тъй като бил изготвен само отговор на исковата молба. Цената на иска била в размер на 22 656, 50 лева, колкото била данъчната оценка на имота, а адвокатското възнаграждение следвало да се изчисли съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1 и то възлизало на сумата от 2 439,08 лв., като ¾ от тази сума се равнявали на 1 829,31 лева.

Целта на законодателя не била да възстанови на страната направените от нея разходи в пълен размер за заплатено адвокатско възнаграждение, а да бъде присъден такъв размер, който да бъде съобразен с размера, предвиден в Наредбата, а също и с особеностите на конкретния случай.

По отношение частната жалба, депозирана от Е. Я. Я., ЕГН **********, чрез адв. И. Н..

Съдът, след като разгледа така подадената от частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за този извод са следните:

При присъждане на адвокатско възнаграждение съдът определя същото в 3 зависимост от правната и фактическата сложност на делото. Основният ориентир при преценка за фактическата сложност на едно производство е наличието на множество факти, които следва да се установят по делото.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и процесуалното поведение на процесуалния представител на страната. Изхождайки от горното следва да бъде прието, че в случая делото се отличава с висока фактическа сложност, налице са множество факти, изложени в исковата молба, подлежащи на изследване, които фактически твърдения са били преценени от пълномощника на ответната страна, вследствие на което били направени и съответните възражения, наведени в отговора на исковата молба. На следващо място производството се отличава и с висока правна сложност. Същото е образувано по повод искова молба, предявена срещу двама ответници, а искането е за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и за признаване за установено, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот.

Налице е обективно и субективно съединяване на искове, което предопределя и правната сложност на делото. Отделно от това, по въпросите за нищожността, както и за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск съществува обилна съдебна практика, с която пълномощникът на ответника е следвало да се запознае, което е още един аргумент за сложността на делото.

На следващо място следва да бъде отчетено, че процесуалният представител на ответника е положил усилия за изследване приложимата и задължителна съдебна практика по отношение правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, с оглед на което е въвел своевременно и своите възражения в тази насока с отговора на исковата молба. Дал е становище и за претенцията за редовността на исковата молба за прогласяване на нищожност. След изложените подробни съображения, в ОИМ е направено искане за оставянето на исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовностите. С оглед на това съдът с Разпореждане е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да мотивира правен интерес от предявените искове, с оглед твърденията в отговорите на ответниците за недопустимост на производството.

От друга страна процесуалното поведение на процесуалния представител на ответната страна се отличава и с активност. Действително в първоинстанционното производство не са провеждани открити съдебни заседания, не са събирани доказателства, като делото е прекратено в закрито заседание без призоваване на страните. Следва да бъде отчетено обаче, че пълномощникът не е преустановил активното си поведение единствено и само с депозирането на отговор на исковата молба. Така например, след депозиране 4 от ищцовата страна на уточнителната молба, адв. Н. е депозирал становище, с което е посочил, че нередовностите и по двата предявени иска не били отстранени, поради което отново е изложил аргументи за връщане на исковата молба.

Не на последно място, при пръсъждането на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази и обстоятелството, че по повод прекратяване на първоинстанционното производство с определение №2626/02.03.2023г., постановено по гр.д.№14833/2022г., е образувано и в.ч.гр.д.№1370/2023г. По въззивното дело пълномощникът на ответната страна е подал отговор на частната жалба, депозирана от Т. Б., като е взел становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения, като е направил искане за потвърждаване на обжалваното определение.

С оглед всичко изложено, предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетото от процесуалния представител поведение, така определеното от Районния съд минимално адвокатско възнаграждение в размер на 1 829,31 лева, следва да бъде увеличено до действително заплатеното възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, а именно до сумата от 3000 лв.