Решение № 76 от 14.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000354 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от ЗАД Д.Б.:Ж.З., чрез пълномощника му юрисконсулт

К.И. против постановеното решение

№260205 от 22.12.2020 г. по т.д.№941/2018 г. по описа на Окръжен съд П. в осъдителната му част за разликата над 40 000 лв. до присъдените 141 180 лв. на АН. М. АС. и за същата сума на Т. М. АС. .

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила по подробно изложени съображения. Моли да се приеме най-малко 70% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия А.Т. А. и от страна на неговия работодател ОП Ч. – П., като оплакванията му са свързани с необезопасяване на мястото, на което се извършвали дейностите, с неносене на предпазна светлоотразителна жилетка от пострадалия, с нарушение на инструкцията за работа - мястото около работната площадка да бъде обезопА.о със спомагателен персонал от двама души. Моли да бъде отменено 1 и се отхвърлят претенциите в обжалваната им част, а при условие на евентуалност - да се намалят. Претендира направените разноски.

Ответниците АН. М. АС. и Т. М. АС., чрез пълномощника им адвокат Р.М., са подали отговор, в който считат въззивната жалба за неоснователна по подробни съображения. Молят да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение. Направена е претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Решението е връчено на жалбоподателя на 03.02.2021 г., а в ъззивната жалба срещу него е подадена на 17.02.2021 г. в двуседмичния срок по чл.259 от ГПК. От надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледа по същество съобразно оплакванията, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД и на чл.51,ал.2 от ЗЗД.

Видно от данните по делото, ищците твърдят, че са родителите на загиналия А.Т. А. при ПТП на 21.08.2018 г. Синът им , заедно с колеги от ОП Ч. - П., извършвал дейност по подмяна на осветителни тела на уличното осветление. Мястото на работа било обозначено и сигнализирано с пътни знаци и отделено от платното за движение с пътни конуси. В същото време по бул.Ц.ш. Т.И.Х. управлявал лек автомобил Ф.П. с рег. № **********, застрахован със застраховка Гражданска отговорност при ответника, и приближавайки групата работници не реагирал или реагирал със закъснение, при което преминал през пътните конуси и ударил с предната част на автомобила А. А.. При станалото ПТП последният получил тежки, несъвместими с живота, травми и починал. По случая било образувано ДП № 582/2018 г., пр.пр. № 8417/2018 г. по описа на ОП-П., които не са приключили.

Твърдят, че са предявили претенция застрахователя на 29.10.2018 г., но получили отказ. за обезщетение пред

Твърдят, че вследствие неочакваната загуба на най-малкото им дете едва навършило пълнолетие са претърпели изключителни болки и страдания.

2

Понастоящем все още не са се отърсили от шока, който са преживели, не могат да приемат, че синът им е загинал по толкова нелеп начин, неочаквано и безвъзвратно.

Поради тези причини са предявили претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – по 180 000 лв. на всеки един от тях.

Ответното застрахователно дружество оспорва заявените претенции в подадения отговор.

Оспорва механизма на ПТП. Счита, че водачът Х. не е виновен за ПТП и неговите действия не са в причинна връзка с вредоносния резултат. Касае се за случайно деяние, което е било технически непредотвратимо за същия.

Счита, че мястото, на което са извършвани дейностите по смяна на осветителните тела, не е било обезопасено по надлежния начин с предупредителни табели и конуси и/или съответните пътни знаци, поставени на достатъчно разстояние, така че да бъдат видими и да предупреждават своевременно водачите на ППС.

Счита, че загиналият не е бил оборудван с лични предпазни средствашапка/каска и светлоотразителна жилетка, с което е ограничил възможността на водачите на МПС, приближаващи към мястото на извършване на гореописаните дейности, да го забележат своевременно и да реагират на опасността. В тази връзка се твърди, че ОП Ч.-П. не е осигурило, макар да е било длъжно да осигури, лични предпазни средства на загиналия, а в случай че такива са били осигурени - А. А. не ги е използвал.

Съгласно Инструкция за здравословни и безопасни условия на труд при работа на подвижна площадка /автовишка/, утвърдена от директор на ОП Ч. - П., е било необходимо да се осигури втори работник на подвижната работна площадка, който заедно с общия работник да се грижи за поставянето на обезопасителни знаци и конуси и тяхното преместване, но такъв не е имало. В процесния случай подвижната работна площадка не е била обезопА.а по надлежния ред, с което водачът на лекия автомобил Ф.П. е бил поставен в невъзможност да реагира своевременно на възникналата опасност на пътя. Счита, че единствена причина за увреждането са действията от 3 страна на работници на ОП Ч.-П. в нарушение на ЗДвП и на инструкциите за безопасност.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. и ОП Ч. – П., изразяващо се в неподсигуряване на лични предпазни средства от страна на ОП Ч.-П., неносене на лични предпазни средства от пострадалия, необезопасяване на подвижната работна площадка чрез поставяне на табели, конуси, сигнализация, а ако се установи поставянето им - не са поставени на изискуемото се от закона разстояние и не са отговаряли на изискванията за жълт флуоресцентен светлоотразителен фон, неосигуряване на втори работник-поддръжка, който да се грижи за поставяне на обезопасителните конуси и знаци и тяхното преместване, неосигуряване от ОП Ч. – П. на необходимия контрол по спазване посочената инструкция, както и на изискването за носене от работниците на лични предпазни средства, издаване на заповед №94 от 03.08.2018 г. за възлагане на дейност по поставяне на знамена в нарушение на инструкцията чрез определяне на спомагателен персонал само един човек.

Твърди, че е заплатено от страна на дружеството на обезщетение в размер на 17 640 лв. или по 8 820 лв. на ищец по застраховка - Трудова злополука, сключена между работодателя на загиналия А.Т. А. - ОП Ч. - П. и ЗАД Д.Б.Ж.З. АД с полица №***********/06.08.2018 г., което е достатъчно да компенсира претенди ралите вреди.

При условията на евентуалност и при доказана основателност на исковите претенции, се иска приетото от съда за справедливо по размер обезщетение да бъде намалено и със сумата от 17 640 лв. или по 8 820 лв. за всеки от ищците.

В допълнителната искова молба и допълнителния отговор се поддържат наведените становище и възражения.

По делото е конституирано като трето лице помагач на ответника ОП Ч.- П., което оспорва твърдяното наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на общинското предприятие. Сочи се, че са спазени всички нормативни изисквания по чл.19, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Проведен е изпит на пострадалия А. за проверка на знанията 4 по безопасност, като резултатите от него са отразени в протокол от 09.08.2018г. В деня на инцидента е направен ежедневен инструктаж от водача на автовишката В.В., притежаващ правоспособност за провеждане на обучение по Наредба №07-2/16.12.2009г. Инструктаж на служителя А. е направен и на 15.08.2018г. относно изпълнение на задачата за поставяне на знамена. Твърди се още, че според личния картон на пострадалия, същият е получил работно облекло и лични предпазни средства, за което се е подписал.

Страните са ангажирани доказателства. От писмените доказателства се установява, че лекият автомобил Ф.П. е бил застрахован със застраховка Гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на събитието, както и че ищците са предявили на 29.10.2018 г. претенция за обезщетяване пред застрахователя, която не е уважена. Така също на ищците е изплатено от ответника застрахователно обезщетение в общ размер на 17 640 лв. или по 8 820 лв. на всеки от тях по застраховка Трудова злополука, сключена с полица №***********/ 06.08.2018г. между ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД и ОП Ч. – П., което е станало с преводни нареждания от 11.12.2018 г.

Третото лице помагач е представило доказателства за провеждане на писмени инструктажи на пострадалия А. А. съобразно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. От служебна бележка №182/07.08.2018г. се установява, че му е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, от протокол №182/09.08.2018 г. - изпит за проверка знанията по безопасност, от страницата в книгата за инструктаж на работно място – проведен инструктаж за поставяне на знамена, от страницата в книгата за ежедневен инструктаж- положен подпис за инструктаж.

Приложени са и декларация за запознаване с плана за бедствия и аварии в ОП Ч. и личния картон на пострадалия, от който е видно, че същият е получил работно облекло и лични предпазни средства.

По делото са назначени експертизи. От съдебно медицинската експертиза се установяват уврежданията, които са настъпили при ПТП и пряката им причинна връзка с настъпилата смърт. На А.Т. А. е причинено 5 пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък на ниво 1-ви шиен прешлен, с размекчаване на гръбначния мозък на нивото; отделяне на първи шиен прешлен от черепа; счупване на базата на черепа; дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по основата на мозъка вдясно теменнослепоочно; кръвонасядане по меките черепни покривки вляво теменно-тилно; аспирация на кръв в белите дробове; охлузване по дясната скула; разкъсноконтузна рана по брадата; охлузване по шията; охлузване на лява лакътна става и по долни крайници. Установява се, че носенето на предпазна каска не би предотвратило смъртоносните травматични увреждания, които се намират в шийната област, само би намалило уврежданията в областта на главата.

Изготвена и приета по делото е и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза за механизма на ПТП- водачът Т. Х. е управлявал лек автомобил Ф.П. по лявата лента на платното за движение на бул.Ц.ш. в гр. П., в посока от запад на изток; по същото време пешеходецът А. е бил на платното за движение пред автомобила, като се е придвижвал в посока от изток на запад към поставената на платното стойка с временни пътни знаци; водачът на лекия автомобил не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца, а е реагирал на около 33 - 34 м, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 1,81 сек. е настъпил удар, който е бил неизбежен. Посочено е, че скоростта на лекия автомобил Ф.П. непосредствено преди удара с пешеходеца е била около 68 км/ч, а при удара с него - 57,50 км/ч. Основна причина за ПТП е, че водачът Х. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца. Отразено е в заключението къде е настъпило ПТП, видимостта, поставената количка с пътни знаци, при което е възможно водачът Х. да не е могъл да забележи пътните знаци и пешеходеца, но при спускане на сенника /който не е бил спуснат/ и елиминиране въздействието на заслепяване от слънчевата светлина върху водача, той би имал техническа възможност да възприеме количката с пътните знаци и пешеходеца от дистанция по-голяма от опасната зона на автомобила, следователно, същият е имал техническа възможност да намали скоростта, да заобиколи или при необходимост да спре преди да настъпи сблъсък. Според заключението, изследваното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието при условия на заслепяване на водача Х. от слънцето, предвид което носенето на светлоотразителна жилетка и шапка от страна на 6 пострадалия не биха допринесли да се увеличи видимостта за водача към препятствието на платното за движение.