Решение № 34 от 13.03.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр. Пазарджик, 13.03.2019 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на пети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Илиана Димитрова при секретаря С. П., като разгледа докладваното от съдия Илиана Димитрова т.д. N 74 по описа за

2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищец по делото е „Булгармин инженеринг“ АД - кредитор с неприето вземане в производството по несъстоятелност на ответника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА"АД (н) / по търг.дело № 66/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, което се установява от Определение № 264 от 21.04.2017 г. по т.д.66/2010г. на ПзОС, с което не е направена исканата чрез възражение промяна – да се включи в списъка на приетите вземания неприетото от синдика в размер на 820 800 лв.

Посоченото определение, с което съдът одобрява списък с приети вземания, след като е разгледал възражението срещу неприето на ищеца, е обявено в ТР на 21.04.2017 г., а на 02.05.2017 г. е предявен иска да установяване съществуването на неприетото вземане , предявено от ищеца.

При тези обстоятелства искът е допустим и правното му основание е чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ.

Ответник по иск за съществуване на неприето вземане е само несъстоятелния длъжник, в случая като такъв е конституиран „БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА"АД (н), на когото е назначен особен представител на осн.чл. 29, ал.4 от ГПК.

Синдикът на несъстоятелния длъжник участва в производството на осн. чл. 694, ал. 4, изр.

1-во от ТЗ.

По негово искане и позовавайки се на разпоредбата на чл. чл. 694, ал. 4, изр. 2-ро от ТЗ, съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност – „Минерали индустриали България“ ООД-гр.Севлиево.

По делото е осъществена двойна размяна на книжата по реда на чл. 367-373 ГПК.

Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за съществуване на неприето негово вземане в производството по несъстоятелност по д. № 66/2010 г., са следните:

Предявеното вземане в размер на 820 800 лв. представлявало цената, заплатена от ищеца на първия ответник за закупени машини – сушилен барабан, валцова мелница и вибро-сито, за извършването на която сделка била издадена фактура № 037/29.01.2010 г.

Твърденията за погасяване на задължението на купувача са всъщност, че цената не била платена, а прихваната изцяло срещу насрещни задължения на продавача /ответника/ към ищеца. Това било извършено с протокол за прихващане на разчети от 30.04.2010 г., като ищецът счита, че „валидността на извършеното прихващане е потвърдено с мотивите на решение по т. д. № 13/2013 г. на ПзОС“, където съдът бил приел за меродавно в отношенията между страните фактическото положение на задълженията помежду им, установено с протокола за прихващане, т. е. – извършено е „плащане чрез прихващане“ по фактура № 037/29.01.2010 г. В същия смисъл били и решенията на двете следващи инстанции, разгледали делото, поради което ищецът счита, че заплащането чрез прихващане на две насрещни вземания било несъмнено установено.

Ищецът твърди, че сделката, обективирана във фактура № 037/29.01.2010 г. била обявена по съдебен ред за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на ответника, в влязло в сила решение по т. д. № 63/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Във връзка с успешното провеждане на иска по чл. 647,ал.1,т.7 ТЗ се позовава на пряк правен резултат, предвиден в чл. 648 ТЗ, според който, ако при отменената или обявена за недействителна по чл. 646 или чл. 647 сделка се дължат пари, то другата страна по сделката става кредитор на масата на несъстоятелността.Такъв бил и настоящия случай, в който на ищеца се дължали пари – 820 800 лв.,представляващи „платената цена“ по закупените движими вещи. Именно за тази и на това основание било предявено неприетото вземане, поради което ищецът иска да се приеме за установено, че вземането съществува на основание изложените по-горе обстоятелства.

, Съдът обаче е счел, че тези обстоятелства са противоречиви и е дала указания с разпореждане от 15.05.2017 г. за отстраняване на тези противоречия, като се посочи ясно – платена ли е цената по обявената за недействителност сделка или вземането е прихването с друго насрещно такова на купувача- ищец в настоящото дело, като обоснове и правния си интерес от водене на иска, в съответствие с уточнените обстоятелства.

С молба от 15.06.2017 г. ищецът уточнява, че става дума не за плащане, а за погасяване на паричното задължение по сделката за продажба чрез прихващане.

Относно момента и начина на извършване на прихващане остават непроменени твърденията му от исковата молба.Продължава да твърди също, че след обявяване на сделката за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, възниквало парично притезание за него срещу ответника в размер на 820 800 лв. и това бил правния ефект на нормата на чл. 648 от ТЗ. И тъй като вземането било възникнало след датата на откриване на производство по несъстоятелност то било предявено по реда на чл. 688, ал.3 от ТЗ с негова молба от 15.07.2016 г.

Допълнително обосновава интереса си от предявяване на положителния установителен иск със следните обстоятелства:

Вземането, с което ищецът бил извършил прихващане на задължените си за заплащане на цената по обявената за относително недействителна сделка /цената на продадена стока по фактура № 106/31.01.2010 г./ било предявено в производството по несъстоятелност и прието от синдика, но по повод възражение на друг кредитор и успешно проведен от него отрицателен установителен иск било окончателно признато за несъществуващо с влязло в сила решение по т. д. № 13/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, като „погасено по цитирания протокол за прихващане на разчети от 30.04.2010 г.“Това водело до очевидния извод, че ищеца бил погасил, макар и не чрез плащане на пари, а чрез прихващане със свое действително съществувало вземане.

В заключение отново се повтаря първоначалното твърдение, че след обявяване за относително недействителна на сделката за продажба на сушилен барабан, вибро-сито и валцова мелница, за ищеца-купувач възниквало правото да поиска „връщане на заплатената цена от 820 800 лв.“ и именно това вземане било предмет на установяване в настоящото производство.

Възражения на ответника, представляван от назначения за особен представител адвокат Л.С.:

Не било доказано нито сключването на сделката за продажба на сушилен барабан, вибро-сито и валцова мелница, нито плащане на цена по нея, нито извършено прихващане, като относно представения протокол за прихващане се прави възражение, че лицето, подписало протокола от името на ответника, не било от кръга на тези по чл. 235 ТЗ, имащо права да ангажира дружеството имуществено и да го представляват самостоятелно. Нямало и твърдения, нито доказателства за изрично упълномощаване за тези му действия. За това сделката /прихващането/ поради липса на съгласие или поради противоречие със закона се оспорва като недействителна.

Отделно от това,дори да се приемела за действителна сделката, обективирана в протокола от 30.04.2010 г., в съдържанието му не бил посочен ясно предмета на прихващане и не се установявало това да е именно вземането по процесната фактура.

Същевременно от последвалата тристранна сделка за заместване в дълг от 01.04.2011 г. се установявало, че ищецът не бил извършвал до тогава плащане по процесната фактура, тъй като с този договор било изразено съгласие именно задължеението за заплащане на цената по нея да се поеме от едно трето за сделката да продажбата лице.

Особения представител прави възражение и за липса на задължение за възстановяване на цената по обявената за недействителна сделка, доколкото нямало твърдения и доказателства ищецът да е върнал в масата на несъстоятелността предметната престация по същата /или пък тази престация да не е била осъществена/. Счита, че не може да бъде уважена претенция, която необосновано и в нарушение на закона нарушава /редуцира/ попълнената маса на несъстоятелността във вреда на останалите кредитори.

В допълнителна искова от 14.11.2017 г. по повод отговора на ответника, ищеца уточнява:

Че прихващане се прави с едностранно изявление, поради което подписването на протокола от законен представител на ищеца било достатъчно, за да настъпи погасителния ефект, при наличие на обективните предпоставки, посочени в чл. 103 ЗЗД.

По повод възражението, че не се доказвало сключването на сделката, ищецът уточнява, че съдебното решение за признаването на една сделка за недействителна съдържало в себе си „като минимум признание, че тази сделка е била сключена“.

Отново се позовава на чл. 648 от ТЗ, като твърди, че даденото от ищеца по тази сделка са пари, поради което то придобивало качеството на кредитор с вземане, което съответства на платената от него цена по обявената за относително недействителна сделка.

В отговора на допълнитенлната искова молба, депозиран от особения представител на ответника, се възразява, че макар изявлението за прихващане да е едностранно, се изисква неговото до да е възприето от другата страна, т. е. да е достигнало до нея, както и да има за предмет конкретни вземания.

Що се отнася до позоваването на автоматично и пряко възникващата последица по чл.

648 от ТЗ, особения представител възразява, че в случая, че за да настъпи тази последица следва да е имало от една страна реално плащане, а също така – да е върнат в масата на несъстоятелността предмета на обявената за относително недействителна сделка.След като нито едно от тези условия не било налице, хипотезата на чл. 648 ТЗ била неприложима за ищеца.

Становището на синдика, в качеството му задължително участващ в процеса по силата на закона е следното:

1.Не били налице предпоставките за извършване на прихващане съгласно чл. 64 ТЗ във вр. с чл. 103 ЗЗД, във връзка с което излага обстоятелства за това, че не е изискуемо и ликвидно самото процесно вземане /а не вземанията на ищеца, които твърди че са съществували към момента на прихващането/, поради това, че той не бил върнал в масата на несъстоятелността машините, предмет на сделката 2.Липсвала представителна власт за ищеца, при подписване на протокола за прихващане, който се определя като „двустранен споразумителен протокол“, т.е. съдържащ изявления и на двете страни, а не едностранно изявление за прихващане, отправено от едната до другата.И след като тази двустранна сделка била сключена при липса на представителна власт за ответника, то тя не можела да го ангажира.

Ако пък било направено едностранно изявление за прихващане, лицето което го било направило – Г.С., не можело и да е адресат на същото, като представител на другата страна, поради забраната на закона за договаряне сам със себе си.

3.

Синдикът, чрез изготвилия отговора процесуален представител, изразява съмнение в истинността на протокола за прихващане, като твърди, че такъв документ липсва в търговската и счетоводна документация на несъстоятелния длъжник. Оспорва датата, на която документът е съставен, като твърди, че е антидатиран.

Становище на третото лице-помагач „Минерали индустриали България“ ООД – гр. Севлиево:

Третото лице - помагач оспорва основателността на иска, като водещото му възражение за неприложимост на нормата на чл.648 от ТЗ по отношение на ищеца, тъй като сам посочвал в молбата си да предявяване на неприетото вземане и признавал в исковата молба, че не е дал нищо по обявената за относително недействителна сделка.Плащане на цената не било извършено и нищо не било постъпвало в масата на несъстоятелността в изпълнение на тази сделка, за да бъде върнато на купувача-ищец. Плащане „чрез прихващане“, на каквото се позовавал ищеца не съществувало като форма на плащане. Прихващането като погасителен способ погасявало две насрещни вземания до размер на по-малкото и при извършването му нищо не било постъпило в имуществото на несъстоятелния длъжник и нямало какво да подлежи на връщане след обявяване на сделката за относително недействителна.

Оспорва и самия факт да е извършено прихващане с посочения протокол, като се позовала на последващия договор за заместване в дълг, от който прави извод, че ищецът нито е платил, нито е извършил прихващане на задължението си за заплащане на цената, а след като и се е освободил от отговорност той няма и задължени към ответника. Следователно не можело да бъде приет като кредитор, защото твърдяното от него вземане не съществува.