Определение № 2515 от 08.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2515 гр. София, 07.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502412 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 248, ал.3, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ чрез гл. инспектор И. Ц. против определение от 09.07.2024г по гр.д. № 377/2022г на Монтански окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 782/20.02.2024г с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решение от 18.12.2023г, поправено с решение от 13.02.2024г по същото дело в частта, в която частният жалбоподател е осъден да заплати държавна такса в размер на 8416лв.

Поддържат се оплаквания за неправилност на определението в обжалваната му част с подробно изложени доводи и съображения, акцентиращи на разпоредбата на чл.154 ал.3 ЗОНПИ, приложима по силата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗПК, с която КОНПИ е освободен от заплащане на държавна такса в производства за отнемане на незаконно придобитото имущество. Наред с това жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 84, ал.1 ГПК, съгласно която държавата е освободена от заплащането на държавна такса, освен в изрично предвидените изключения, когато предмет на спора са частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост, а производството по ЗОНПИ не попада в тях. В тази връзка се цитира съдебна практика като пр. решение от 8.04.2022г по гр.д. № 1003/2020г. по описа на СГС, където е прието, че по правна същност тези искове представляват публични държавни вземания и ищецът се ползва от привилегията предвидена от законодателя в разпоредбата на чл.

84 от ГПК. Наред с посоченото се цитират и мотивите на определение № 328/26.06.2012 г. постановено по ч.гр. дело № 318/2012 г., I г.о. ВКС/, с което е прието, че по чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК, на публични задължения са приравнени вземанията за 1 равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискация и отнемане на парични средства в полза на държавата и това разрешение следвало да се приложи, независимо, че е постановен по отношение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, заради естеството и функциите на следващите го ЗОПДНПИ (отм.), ЗПКОНПИ (отм.) и ЗОНПИ (обн. ДВ, бр. 84/06.10.2023г. в сила от 06.10.2023г.), уреждащи т.нар. гражданска конфискация.

Иска се отмяна на определението в обжалваната му част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се допусне изменение по чл.248 ГПК и се отмени соченото решение в частта му, в която КОНПИ е осъден да заплати държавна такса в размер на 8416лв.

Ответниците по частната жалба Б. и П. П.и не са депозирали становище в срока за отговор.

САС в настоящият състав констатира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.

След преценка доводите на жалбоподателя и при съобразяване на данните по делото, приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на обжалване е определение от 09.07.2024г по гр.д. № 377/2022г на Монтански окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на КОНПИ с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решение от 18.12.2023г, поправено с решение от 13.02.2024г по същото дело в частта, в която частният жалбоподател е осъден да заплати държавна такса в размер на 8416лв.

За да отхвърли молбата първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 154, ал. 3 от ЗПКОППИ, при подаване на исковата молба ищецът не внася предварително държавна такса, но дължи такава на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОППИ, към момента на постановяване на решение, и когато искът е отхвърлен на осн. чл. 71, ал. 1, изр. първо ГПК вр. с чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 4% от цената на иска, но не по-малко от 50 лв, в подкрепа което становище е цитирано определение № 13/12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., ВКС.

Тези изводи от правно естество се споделят от настоящата инстанция, по следните съображения:

Между ЗОПДИППД (отм.) и следващите два закона - ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ съществуват разлики, една от които се отнася именно до дължимите такси и разноски - първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията да дължи държавна такса по предявен иск по чл. 28, вместо това по иск по чл. 74 ЗОПДНПИ 2

(отм.) и по иск по чл. 153 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото. По действащия закон е налице изрична разпоредба /чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ/, идентична на чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), от която следва, че при отхвърляне на искове на Комисията, в нейна тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото. С оглед на факта, че исковата претенция е отхвърлена изцяло, ищецът дължи държавна такса съобразно чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ така, както е изчислена и определена от съда.

Действително, в съдебната практика са поддържани различни становища, включително в част от цитираните в жалбата съдебни актове. Настоящият състав възприема изводите, застъпени в обжалваното определение относно приложението на чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ, от чието съдържание следва, че при завеждане на иска държавна такса не се внася, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай, че искът е неоснователен. Касае се за изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително и нейната дължимост с оглед изхода на делото е изрично предвидена в цитираната специална разпоредба, затова и общата разпоредба на чл. 84, ал.1 ГПК не намира приложение. В този смисъл има установена съдебна практика на ВКС /определение № 13 от 12.01.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., ГК; решение № 54 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4866/2016 г., IV г. о., ГК; решение № 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК; решение № 191 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о и др./ на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ /идентичен на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) при отхвърляне на исковете на Комисията, в нейна тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото.

В обобщение на казаното - в Зaĸoнa зa oтнeмaнe в пoлзa нa дъpжaвaтa нa нeзaĸoннo пpидoбитo имyщecтвo (oтм. 23.01.2018 г.), както и в дeйcтвaщия Зaĸoн зa oтнeмaнe нa нeзaĸoннo пpидoбитoтo имyщecтвo, ce cъдъpжaт paзпopeдби /чл. 78, aл. 2 ЗOΠДHΠИ /oтм./ и чл. 157, aл. 2 ЗOHΠИ/., ĸoитo ypeждaт изpичнo въпpoca зa дъpжaвнитe тaĸcи и paзнocĸитe, в зaвиcимocт oт изxoдa нa cпopa. Πpи дeйcтвиeтo нa тeзи пpaвни нopми e фopмиpaнa cъдeбнa пpaĸтиĸa нa BKC, cпopeд ĸoятo Koмиcиятa дължи зaплaщaнe нa дъpжaвнa тaĸca, ĸoгaтo иcĸът e oтxвъpлeн или пpoизвoдcтвoтo e пpeĸpaтeнo / peшeниe №147/16.09.2019 г. пo гp. д.№1998/2018 г., ІV г. o., oпpeдeлeниe №2366/03.08.2023 г. пo гp. д.№4777/2022 г. нa ІІІ г. o., oпpeдeлeниe №2510/23.05.2024 г. пo ч. гp. д.№1814/2024 г., ІV г. o., oпpeдeлeниe №2900/11.06.2024 г. пo ч. гp. д.

№1762/2024 г., ІV г. o. и дp./

Поради съвпадане в изводите на двете инстанции определението в обжалваната му част ще подлежи на потвърждаване.

Въз основа на изложеното, настоящият състав на САС

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.07.2024г по гр.д. № 377/2022г на Монтански окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 782/20.02.2024г с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решение от 18.12.2023г, поправено с решение от 13.02.2024г по същото дело в частта, в която Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати държавна такса в размер на 8416лв в полза на бюджета на съдебната власт.

Определението, подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4