Определение № 7522 от 28.05.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7522 гр. Варна, 28.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110110495 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ищеца Д. Т. З., чрез адв. А. А. – АК - Пазарджик, с искане за изменение на решение №1262/31.03.2026 г., в частта за разноските. В молбата се сочи, че съдът е отказал да присъди адвокатско възнаграждение, за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Навеждат се твърдения, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие не е бил съобразен.

Съдът е съобщил на насрещната страна за исканото изменение, с указание за възможността да представи отговор, в едноседмичен срок, на осн. чл.248, ал.2 ГПК. В законоустановения срок не е представен отговор.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Процесуалният ред за изменение или допълване на съдебно решение, в частта за разноските, е регламентиран в разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Подадената в срока за обжалване по чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирано лице – ищец по делото, молбата за изменение на решението, в частта за разноските, е допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.

С исковата молба, ищецът е представил доказателство за представителната власт на адв. А. А. А. – АК- Пазарджик, като на гърба на 1 пълномощното (л.5 от делото), е обективиран сключеният между ищеца и неговия процесуален представител, договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл.2 от договора, ищецът е материално затруднено лице, поради което е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ, при заплащане на адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

Съгласно чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно правно съдействие и защита на материално затруднени лица, като съгласно чл.38, ал.2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението, при прилагане разпоредбите на чл.36, ал.3 и 4 ЗА, като осъжда другата страна да го заплати.

С молбата по чл.248, ал.1 ГПК, пълномощникът на ищеца е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение, в размер на 250 евро. Когато е предоставена безплатна правна помощ, размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, а не от страната или от нейния процесуален представител. При определяне размера на дължимото възнаграграждение следва да бъде съобразено, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

2

Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024 г., минимални размери на адвокатското възнаграждение. Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата, нито от заявеното искане на процесуалния представител.

При изложените съображения, съдът намира, че е налице основание за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като в полза адв. А. А. А. – АК – ++, бъде определено адвокатско възнаграждение, в размер на 200 евро.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМ ЕН Я решение №1262/31.03.2026 г., постановено по гр.д. № 10495/2025 г., по описа на Районен съд – Варна, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх. В, да заплати на адв. А. А. А. – АК – ++, адвокатско възнаграждение, в размер на 200 евро, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3