Решение № 3061 от 24.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3061 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110140145 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. 1 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено между страните, че ответникът М. Л. Б. дължи на ищеца .......... сумата 1444,68 лева, неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №3038308114 от 23.11.2018 г., ведно със законна лихва от 31.10.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата 477,22 лева, договорно възнаграждение за периода 25.03.2020 г. до 03.03.2021 г., сумата 1478,61 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 107,50 лева обезщетение за забава за периода 26.12.2018 г. до 03.03.2021 г., сумата 948,45 лева законна лихва за периода 03.03.2021 г. до 30.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60015/2023 г. на СРС, 71 състав, Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен с ответника Договор за потребителски кредит №3038308114 от 23.11.2018 г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 2000 лв. за срок от 36 месеца, при месечна вноска от 97,59 лв., ГПР 49,89 %, като общото задължението по кредита е в размер на 3513,24 лв. Твърди, че по избран и закупен пакет от допълнителна услуги, ответникът дължи възнаграждение от 2534,76 лв., като размерът на месечната вноска по закупения пакет е 70,41 лв. Посочва, че сключването на споразумение за предоставянето на допълнителни услуги не е условие за отпускането на кредита, а е по избор на потребителя и дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най – кратки срокове, да има възможността да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя датата на падеж, както и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Поддържа, че общият размер на месечната вноска за изплащане на главницата по кредита и сумата по пакета от допълнителни услуги е била на стойност 168,00 лв., платима на 25-то число на месеца. Твърди, че ответникът се е запознал с Общите условия на договора преди подписването му. Посочва, че е изпълнил задълженията си по договора, като на 23.11.2018 г. е превел на ответника сумата в размер на 2000 лв., представляваща отпуснатата сума по процесния договор. Поддържа, че ответникът е заплатил по кредита сума в общ размер 2563,51 лева като плащанията са направени на дата 01.04.2019 г., 08.05.2019 г., 28.06.2019 г. и 24.07.2019 г. Крайният срок на договора е изтекъл на 25.11.2021 г., поради което е настъпила и изискуемостта на всички задължения по кредита. При тези твърдения претендира установяване дължимостта на процесните вземания. Претендира присъждането на разноски.

1

В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита да е изтекла предвидената в закона погасителна давност за претендираните вземания. Не оспорва наличието на сключен с ищеца договор за кредит, но твърди същият да е сключен при крайна нужда, поради наличието на финансови затруднения. Заявява, че с ищеца са сключили споразумение от 23.05.2019 г., за разсрочване на дълга по договора. Поддържа, че сключеният договор е нищожен поради липса на съгласие от страна на ответника за сключването му. Счита, че договора противоречи на закона, заобикаля го и накърнява добрите нрави. Позовава се на наличието на неравноправна клауза в договора сочейки, че уговорката за дължимост на възнаграждението по закупен пакет допълнителни услуги е недействителна на основание чл. 10, ал. 2 ЗПК и на основание чл. 146 ЗЗП. Оспорва кредитът да е предсрочно изискуем. При тези твърдения, счита че договорът не е породил предвидените правни последици. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД Основателността на предявения иск предпоставя установяването на следните обстоятелства: реалното предоставяне на договорената кредитна сума, уговорения падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/; сключването на споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, наличието в договора на валидни клаузи за възнаградителна лихва, ГПР и такси, настъпването на условията за начисления по тези клаузи, , размер на претендираните вземания, изискуемостта на претендираните вземания. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на вземанията.

По наведените основания за нищожност и унищожаемост на договора в тежест на ответника е да установи, че липсва съгласие, че клаузите на договора противоречат на закона, заобикалят го или нарушават критерии и норми за поведение, приети от значителна част от обществото, както и да установи онези факти, които обуславят извод за състояние на крайна нужда. В тежест на ищеца е да опровергае твърденията на ответника за наличие на основания за нищожност, респ. унищожаемост на процесния договор.

Ответникът не оспорва, че на основание представения договор за потребителски кредит №3038308114 от 23.11.2018 г., с .......... са се намирали в облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставил заемна сума в размер на 2000,00 лева. Усвояването на сумата се установява и от приобщеното банково извлечение от 23.11.2018 г. Видно от договора заемателят е поел задължение да върне сумата ведно с договорна лихва в размер на 1513,24 лева при срок на договора 36 месеца и при погасяване на равни месечни вноски като падежа на първата вноска е 25.12.2018 г., а на последната – 25.11.2021 г. Договорен е годишен лихвен процент в размер на 41,17 % и ГПР 49,89 %. При подписване на договора ответникът се е съгласил и е закупил пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване а допълнителни парични средства, за който дължи възнаграждение в размер на 70,41 лева месечно, платимо заедно с погасителната вноска, чиито размер възлиза на общо на 168,00 лева. Общият размер на задължението на М. Л. Б. по договора е 6048,00 лева.

Страните са договорили, че изплащането на кредита ще се извършва чрез банкови преводи.

Установява се по делото, че посредством плащания на 01.04.2019 г., 08.05.2019 г., 28.06.2009 г. и 24.07.2019 г. ответникът е заплатил по договора сума в общ размер 2563,51 лева, което се признава и от ищеца. Договорът е с настъпил на 25.11.2021 г. краен падеж, поради което и всички вземания по него са станали изискуеми.

Ответникът навежда възражения за недължимост на сумите поради нищожност 2 евентуално унищожаемост на сключения между страните договор. По така наведените възражения следва да се посочи, че съдът разглежда въведените от ответника пороци на сделката започвайки от най- тежкия, обуславящ нищожност на договора, и следва да премине към по – лекия, евентуално твърдените основания за унищожаемост на договора.

Правоотношението между страните по спора се урежда от норми от императивен порядък, които са установени в публичен (обществен) интерес, поради което съдът следва служебно да следи валидността на включените в договора клаузи, независимо от наведените от страна на ответника възражения. Представеният по делото договор за кредит, сключен между .......... и ответника е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на закона. Предвид това е необходимо съдът да извърши самостоятелна преценка за валидност на потребителския договор в съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотеза, каквато несъмнено е настоящата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма. Установената съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.). приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като на още по – силно основание служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно както за противоречие с добрите нрави на договорните клаузи, така и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП – (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.).

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.

В случая при преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,89%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава 3 максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, предоствени от ищеца, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.