Решение № 174 от 04.10.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Разлог, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200216 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С НП №*/30.01.2024 г., издадено от Н-к Група при ОДМВР-Б., РУ-Р., на А.С.М., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.“Ч.р.“№145, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „Глоба” от 200.00 лв. (пункт 1) и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.„б” от ЗДвП, са наложени адм. наказания „Глоба” от 50.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец (пункт 2).

Недоволен от НП е останал жалбоподателят А.М., който го атакува с искане за отмяната му.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и нарушение на материалния закон.

В проведеното СЗ жалбоподателят А.М. - редовно призован, не се явява, за него се явява упълномощен представител адв. С., който поддържа депозираната жалба като излага основно доводи по отмяна на нарушението само в частта по чл.123, ал.1, т.2, б.„б” от ЗДвП.

Претендира разноски.

НО - Н-к Група при ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител.

Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, НП е връчено на жалбоподателя на 22.02.2024 г., а жалбата е депозирана на 26.02.2024 г.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.01.2024 г., в 12:30 ч., в г.Р., по у.“И.“, с посока на движение от Централна градска част към изхода на града, жалбоподателят управлявал л. а. марка „Б..“ с рег.№Е*, собственост на „В.71А..“ЕООД, поднася и блъска паркирано в дясната част на пътното платно МПС марка „Т.А.“, с рег. №*, собственост на Р.Г.Т. от г.С., като напуска ПТП с материални щети. Във вр. със случилото се ПТП, жалбоподателят и родителите на същия пристигат в РУ-Р., тъй като на място нарушителят не е успял да открие собственика на ударения автомобил. Предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, Ш.А.А. – Мл. автоконтрольор, при 1

ОДМВР-Б., РУ-Р., съставя против жалбоподателя М. АУАН с бланков №*, серия*.

Последното процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Н.Т.К.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическите нарушения, свързани с управление на МПС с несъобразена скорост съобразно атмосферните условия, състоянието на пътя (заснежена асфалтова настилка) и загуба на контрол на управляваното МПС, поради което предизвиква ПТП и неоставане на мястото на ПТП.

А досежно квалификациите, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.„б” от ЗДвП, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя А.М., като не са отразени възражения от същия против констатациите. С/у Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение. Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на образуваната с него преписка, Н-.к Група при ОДМВР-Б., РУ-Р-, издава процесното НП №*/30.01.2024 г. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правните квалификации на нарушенията, дадена от контролния орган - чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.„б” от ЗДвП, и налага на жалбоподателя М. съответно адм. наказание „Глоба” от 200.00 лв. и адм. наказания „Глоба” от 50.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 22.02.2024 г., видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана лично от нарушителя.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Н-к Група при ОДМВР-Б., РУ-Р., да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед №*/02.12.2021 г. на Министъра на МВР.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във вр. със становищата на страните, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.189, ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.1, б.„а”, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.189, ал.12 от ЗДвП. Актовете с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В процесния казус е установено, а и не е спорно м/у страните, че към 30.01.2024 г. актосъставителят е заемал длъжността „Мл. автоконтрольор“ при ОДМВР-Б., РУ-Р. Предвид изложеното, актосъставителят А. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

Към момента на извършване на процесните деяния, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В §6, т.25 от ДР, на ЗДвП, е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.

Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол в/у същото, а не само привеждането му в движение. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, не е подал възражение в тази насока, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в СЗ, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на адм. нак. отговорност.

Съдът кредитира събраните писмени и гласни доказателства, които също оцени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.

Преценена по същество Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:

Тъй като процесното НП се обжалва само в частта по пункт 2, съдът следва да даде правен 2 извод само в тази част, а именно по отношение нарушението по пункт 2 – чл.123, ал.1, т.2, б.

„б” от ЗДвП:

С разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.„б” от ЗДвП, е въведено задължение за водачите на ППС, които са участници в ПТП с пострадали хора да останат на място и да изчакат пристигането на компетентните органи на МВР. Видно от данните в АУАН и в НП, представляващи описание на фактическата обстановка, става ясно, че жалбоподателят, като водач на л. а. марка „Б..“ с рег.№*, собственост на „В.71А...“ЕООД, поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия, състоянието на пътя (заснежена асфалтова настилка), поднася и блъска паркирано в дясната част на ПП, МПС марка „Т.А.“ с рег. №*, собственост на Р.Г.Т., с ЕГН*, от г.С., като реализира ПТП. В резултат на ПТП са причинени материални щети на друг автомобил т.е. в конкретния случай съдът констатира противоречие м/у изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и дадената правна квалификация по чл.123, ал.1, т.2, б.„б” от ЗДвП, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Неясно на базата на какви доказателства, АНО е изложил други факти и е дал друга правна оценка на установеното, като е заключил, че е извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б."б" от ЗДВП, който изисква от фактическа страна от произшествието да има пострадали хора. Относима към установените факти е разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б."а" ЗДвП, която вменява задължение на водачът на ППС, който е участник в ПТП с причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от него. Касае се за пълно несъответствие м/у установени факти и правна квалификация, което е неостранимо във възивното производство, поради което НП следва да бъде отменено в тази част.

Посоченото очевидно разминаване м/у фактите, изложени в АУАН и в НП и дадената правна квалификация на нарушението по пункт 2 съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на НП в частта му по пункт 2, като незаконосъобразно.

Съгласно чл.189з от ЗДвП, за нарушения по този закон не се прилага чл.28 от ЗАНН.

При този изход на производството, право на разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в СЗ. Жалбоподателят доказва извършването на разноски от 300, 0 0 лева за заплатено адв. възнаграждение.

Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на АНО, съдът счита че в случая платеното от А.С.М., ЕГН*, адв. възнаграждение е под минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 и т.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения и същият не следва да се редуцира.

Предвид гореизложеното, ОДМВР-Б. следва да заплати на А.С.М., ЕГН*, разноски от 300,00 лв. за осъществено процесуално представителство в производството по а. н. дело №216/2024 г. пред Рг.РС.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.1, вр. ал.3, т. 2 от ЗАНН, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/30.01.2024 г., издадено от Н-к Група при ОДМВР-Б., РУ-Р., в частта с която на А.С.М., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.“Ч.р.“№145, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.„б” от ЗДвП, са наложени адм. наказания „Глоба” от 50.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ОДМВР- Б., ДА ЗАПЛАТИ на А.С.М., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.“Ч.р.“№145, сумата от 300,00 лева - разноски в производството за заплатено адв. възнаграждение.

3

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4