Решение № 417 от 22.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Пловдив , 22.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай Д. Голчев при участието на секретаря Катя И. Янева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330100715 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от С. С. С. срещу ОД на МВР- Пловдив, за заплащане на сумата в размер на 1985, 12 лева, представляваща възнаграждения за положен извънреден труд за периода 01.01.2018 г. – 07.07.2020г. получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.01.2021 г., до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер от 321, 44 лева, дължимо за периода 01.04.2018 г. – 14.01.2021 г. (отразените по –горе суми са претендираните от ищеца след заявено на основание чл. 214 ГПК увеличение досежно претенциите за главница и за мораторна лихва, сторено в открито съдебно заседание, проведено на 02.04.2021г.- л.

48- 49).

Ищецът С. твърди, че за периода от месец януари 2018 г. до м. юли 2020г. е полагал труд на длъжността „******“ в група „********“ на с-р „******“ при ОД на МВР- Пловдив. Излага твърдения че същият е полагал 12-часови дежурства съобразно утвърдени графици, както следва: 1680 часа нощен труд, който според същия следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143. Посочва, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за положен извънреден труд от ищеца възлизащ на 240, 24 часа, който към настоящия момент не му е заплатен. Излага доводи, че в настоящия случай следва да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Навежда съображения, че съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 ЗМВР и на база основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му заплати възнаграждение за положения труд. Предвид изложеното, предявяват се горепосочените претенции за главница и мораторна лихва. Претендират се и разноски.

1

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се признава, че ищецът е работил по служебно проавоотношение при ответника в процесния период. В отговора на исковата молба се излагат съображения, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се явява неприложима в случая, доколкото касае служители по трудово правоотношение. Ищецът е ******* и сключеното с него правоотношение се явява служебно, което е уредено в ЗМВР.

Съобразно Наредба № 8121з-776/2016 г., работещите на смени служители не могат да полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Сочи се, че това не води до неравно третиране на правните субекти при едни и същи условия, доколкото е изрично уредено в закон. Възразява се срещу основателността на акцесорната претенция за лихва. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Между страните не е спорно обстоятелството, че за процесния период от 01.01.2018 г. – 07.07.2020г. ищецът С. е полагал труд при ОД на МВР Пловдив, като е заемал длъжност „**********“ в група „***********“ на с-р „*******“.

От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза / л. 44- 45/ се установява, че за периода от 01.01.2018 г. – 07.07.2020 г. ищецът е положил 1753 часа нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час, а считано от 01.02.2020г. по 1 лв. на час. Вещото лице е установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на 250 часа преобразуван нощен труд към дневен ( тоест, извънредният труд положен от ищеца е 250 ч.). Неговата равностойност е 1985, 12 лв., като обезщетението за забава възлиза на 321, 44 лв. за периода 01.04.2018г. – 14.01.2021 г.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено.

По правните аспекти на спора:

Спорен в производството по делото е въпросът дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на 2 държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата на ал. 3 е установено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187 от ЗМВР / ред. към ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г./ работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на ал. 9 на същия член, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал.

9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00ч. и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № ******* от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № ***** г., влязло в сила от датата на постановяването и обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592 и № 8121з-776) липсва норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1. 143.

Последното изречение на чл. 187, ал. 3 ЗМВР / Редакция към ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г./, а именно че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период, не определя нито продължителността на работната смяна, която може да е по-голяма или равна на осем часа, като съчетава нощен и дневен труд, нито пък е свързано с отчитането на нощния труд. Посочената разпоредба 3 фиксира каква е нормалната продължителност на работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, а именно - осем часа, с тази специфика, че въпросните служители работят при сумарно отчитане на работно време. Цитираната разпоредба няма характеристиките на специален закон, тъй като диспозицията не припокрива диспозицията на чл. 140, ал. 1 КТ.

При сравнителен анализ, според чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Посочената разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и работен ден за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В случая, под нормална работна седмица и нормален работен ден следва да се разбират, визираните в чл. 136, ал. 1- 3 КТ правни понятия, а именно най-широко прилаганото работно време, което за работната седмица, която е 5-дневна, е 40 часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие.

Ето защо, смисловото съдържание на чл. 140, ал. 1 КТ е, че работник, който полага нощен труд, при нормални работен ден и седмица, ще работи по-малко часове, така че след отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се зачитат за 40 часа, а положените седем часа в рамките на денонощието, за осем. Няма законова пречка обаче, установеното за работника нормално работно време от осем часа да бъде разпределено при сумарно отчитане на работното време, като в конкретен работен ден изцяло се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00 часа. При сумарното работно време, както бе вече изтъкнато, от значение за продължителността на нормалния работния ден са средно аритметично отработените часове за ден в рамките на съответния период. Последното е от значение за това дали е налице извънреден труд.

Така, ако са отработени осем астрономически часа нощен труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем часа, според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а това ще се отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода. Няма законова забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и 06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно работно време, няма да е налице извънреден труд, ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е превишена средната продължителност на нормалния работен ден.

В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициентът за отчитане на нощния труд, тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника. Следва да изтъкне, че посоченият в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, представлява числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип, а именно, че нощният труд като 4 продължителност не съвпада с астрономически отработеното време. Този принцип е характерен за всеки вид трудова ангажираност ( без оглед дали се касае за трудово или служебно правоотношение ), тъй като съставлява най- съществената правна последица от полагането на нощен труд. Престирането на нощен труд е свързано и с настъпване на определени благоприятни за работника компесаторни правни последици ( което разбиране е в пълно съответствие и с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ). Ако се приеме, че правните последици или част от тях липсват, то и не би имало разлика между нощен и дневен труд. Следва да се посочи и че неблагоприятните за човешкия организъм характеристики на нощния труд остават неизменни, без значение дали съответният работник/ служител полага труд по силата на трудово или служебно правоотношение.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при отчитане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за соътветното работно място.