Решение № 55 от 20.07.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Ямбол, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Петранка П. Кирова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова в присъствието на прокурора Ж. П. Ил. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600103 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда №32 от 14.03.2022 г. по НОХД № 769/2021г. на РС-Ямбол въззивникът подсъдим Й. В. П. ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр.чл.129, ал.1 вр.ал.2 НК, тъй като на **.**.**** г., около 01:00 ч. в гр.**.****, общ.*******, обл.******, в жилище, находящо се на ул. "**.**.***** * *******" №**, в условията на домашно насилие, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост в средната й трета с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване движението на крайник- лявата ръка на М. Д. И.. При условията на чл.55, ал.1, т.1 НК първата инстанция е индивидуализирала наказателната санкция на подсъдимия - 1 година и 6 месеца "лишаване от свобода", изпълнението на която е отложено при условията на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда РС-Ямбол е осъдил въззивника подсъдим Й. В. П. да заплати на гражданския ищец М. Д. И. сума в размер на 12 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане. Исковата претенция над присъдения размер до пълния претендиран размер от 25 000 лв., както и искът за причинени имуществени вреди от престъплението в размер на 1950, 65 лв. са отхвърлени.

С посочения съдебен акт първостепенният съд е осъдил въззивникът подсъдим да заплати в полза на гражданския ищец М.И. разноски за съдебното производство в размер на 2010 лв.

В тежест на въззивника подсъдим са възложени държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на по 480 лв., направените по делото разноски в размер на по 152,78 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР-Ямбол, сума в размер на 312 лв., вносима в полза на съдебната власт по сметка на РС-Ямбол.

В сезиращия настоящата инстанция документ, депозиран от защитника на подсъдимия П. , адв.

1

А.Х. от АК-****** е заявена позиция за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с непредоставяне на възможност за запознаване със съдържанието на повторната СМЕ, депозирана непосредствено в съдебно заседание на 14.03.2022 г., което е рефлектирало негативно върху правото на подсъдимия да организира защитата си, и е препятствало възможността защитника да формулира въпроси към вещото лице. По същество се атакува суверенната съдебна оценка на доказателствения материал, като се изтъкват в защитна перспектива "фрапиращи противоречия " в показанията на свидетелите А., С.,С. и Б.. Оспорен е подходът на районния съд в прочита му на гласните доказателствени източници, чрез конкретно маркиране на противоречие между показанията на пострадалата М.И. и противостоящите им показания на св.Б. Т.. С тези съображения е формулиран упрек към достатъчността и процесуалната стойност на събраните доказателства в полза на обвинението.Изложена е позицията, че не са събрани безспорни доказателства, на база на които да се установява, че на **.**.**** г. Й.П. е причинил на М. П.а инкриминираната средна телесна повреда, както и относно осъществяването на един от съществените обективни признаци на квалифицираното престъпление- в условия на домашно насилие,свързващ се с три деяния на насилие над И. преди **.**.**** г.

Поднесена е различна интерпретация на относимите факти и обстоятелства, чрез косвени доказателствени референции, извлечени от цитирани фрагменти в показанията на св. М., свидетеля д-р Б. и СМЕ, чиято крайна смислова насоченост цели преосмисляне на връзката между подсъдимия и авторството на инкриминираното счупване на лява лакътна кост на пострадалата. В полза на опровергаващите стабилитета на обвинителната версия доказателствени аргументи е откроен закрепеният в СМЕ вероятностен извод на вещото лице относно механизма на възникване на процесното телесно увреждане на св.И., а именно възможността счупване на лакътна кост да се получи и при падане от собствен ръст. В заключение се лансира тезата за липса на доказана причинно-следствена връзка между конкретно неправомерно поведение, осъществено от подсъдимия и претърпените вреди от пострадалата М.И.. В жалбата е кодирано очакване към въззивната инстанция да отхвърли фактическите констатации на РС-Ямбол като недоказани по несъмнен и категоричен начин, както и да ревизира присъдата в гражданско-осъдителната й част с оглед недоказаността и прекомерната завишеност на размера на гражданския иск за неимуществени вреди и претенцията за разноски.

В алтернативност са формулирани множество искания взависимост от решаващия подход на ЯОС - за връщане на делото на първата инстанция при условията на чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 НПК, или за отмяна на атакувана осъдителна присъда и постановяване на нова оправдателна, с произтичащите от това благоприятни последици за подсъдимия, свързани с отхвърляне гражданския иск за неимуществени вреди, както и претенцията за разноски на гражданския ищец.

В евентуалност е въведена последваща група алтернативни искания, а именно - за изменение на присъдата чрез преквалифициране на деянието по чл.129, ал.1, вр.ал.2 НК, и смекчаване на приложената наказателно-правна принуда чрез редуциране срока на определеното наказание "лишаване от свобода" на 3 месеца при съотв. приложение на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години, съпътствано с искане за намаляване на уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди и размера на присъдените разноски. В алтернативност е заявено искане в рамките на опредЕ.та от първата инстанция материалноправна квалификация въззивният съд да коригира наложеното наказание "лишаване от свобода" , като редуцира неговия размер за срок от 3 месеца с определяне на изпитателен срок от 3 години в хипотезата на чл.66, ал.1 НК, придуржено с искане за намаляване по справедливост размера на гражданския иск /12 000 лв./ и присъдените разноски /2010 лв./

В срока по чл.319, ал.2 НПК е постъпила и въззивна жалба срещу присъдата на РС-Ямбол от адв.

М.А., повереник на гражданския ищец и частен обвинител М.И., в която е заявено оплакване за необоснованост на присъдата и несправедливост на наложеното с нея наказание, като при индивидуализацията му съдът неправилно е приложил законодателната техника на чл.55 НК.

Отправен е и упрек към съдебната преценка относима към определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и относно неправилното отхвърляне на иска за имуществени вреди. По същество се апелира за изменение на първоинстанционния съдебен акт чрез увеличаване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода над средния предвиден в закона размер, придружено с искане за уважаване на исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди до пълния им предявен размер.

В о.с.з. прокурорът изразява оценка за законосъобразност на обжалваната присъда като постановена след надлежен анализ на събраните доказателства, предвид което настоява за потвърждаването й.

2

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец - адв.М.А. заявява становище, че поддържа депозираната въззивна жалба, като счита че първоинстанционният съд е направил неправилен правен и фактически анализ при определяне размера на наказанието на подсъдимия и при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че в конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 НК, както е приел първоинстанционният съд.В този контекст настоява въззивният съд да постанови решение, с което да увеличи размера на наложеното наказание на подсъдимия, да увеличи размера на присъденото обезщетение на частния обвинител, както и да й бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство.

Адв.Х., защитникът на подсъдимия извършва обстоен доказателствен анализ на приобщените пред първата инстанция гласни доказателствени източници, чийто фокус пресъздава пространно развитите в жалбата оплаквания в подхода на първата инстанция относно това, на коя група доказателствени източници да даде доверие,относно установяващи се според защитата противоречия в показанията на св.А., С., С. и Б., с акцент върху правната позиция за недоказаност на обуславящите обективния признак "в условията на домашно насилие" три деяния на насилие над И. преди **.**.**** г. Преповтарят се защитните възражения относно допуснато от ЯРС съществено процесуално нарушение с връчването на служебно назначената от съда повторна СМЕ на защитата "няколко минути" преди последното с.з. В алтернативност се заявяват и множеството формулирани във въззивната жалба искания - за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от др. състав на РС-Ямбол, алтернативно за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда или за преквалифициране на деянието в такова по чл.129, ал.1 вр.ал.1 НК. В евентуалност, ако въззивният съд не измени възприетата материаноправна квалификация на деянието, се настоява ЯОС да намали размера на наложеното на подс. наказание, както и размера на гражданския иск за неимуществени вреди и присъдените разноски.

При предоставеното му право на лична защита подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от адвоката си и моли да бъде оправдан.

В предоставената му последна дума подсъдимият Й.П. моли съда да го оправдае.

Ямболският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, изложени във въззивната жалба и техните позиции в о.с.з., след съвкупен анализ на доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните, в пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК установи следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения 15дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При суверенна оценка на доказателствената съвкупност, ЯОС не констатира несъответствия и детайлни разминавания с изводите по фактите, възприети от районния съд, предвид които ще обсъди същите в систематизиран вид:

През зимата на 20**/20** г., когато частният обвинител М.И. и подсъдимият Й.П. работили в гр.****** се запознали и създадали отношения на близост и емоционална връзка помежду си.

Впоследствие двамата заживели заедно в гр.*****. " . На **.**.**** г., след като отпразнували именния на подсъдимия и останали сами в квартирата на подс. П. в гр.*****, ж.к."*******, П. ударил в лицето И., докато пиела от чаша, която се счупила и й причинила няколко прорезни рани, от които й останал белег над горната устна. Тогава св.И. и подс.П. се разделили. И. не е подавала сигнал в полицията. Подсъдимият непрекъснато търсел И., извинявал й се, молел я да се съберат отново с обещанието, че никога повече не би се позволил изява на поведение, с което да я нарани. Под влияние на чувствата, които изпитвала към подсъдимия, св.И. му се доверила и решила отново да се съберат, като заживели в кварирата му в гр.***** жк "****** *****" , ул.

"*****". Малко след нанасянето в тази квартира, св.И. отново станала обект на физическо насилие от подсъдимия, като въпреки нежеланието й подсъдимият осъществил полово сношение с нея. На следващия ден, св.И. събрала багажа си и се изнесла, а скоро след това заминала извън страната.

През 20** г. св.И. се завърнала в България и срещайки случайно подс. П., провели разговор и взели решение да възстановят съвместния си живот. На **.**.**** г. двамата били на рожден ден на приятел на подсъдимия в гр. *****, местността ******, където вечерта след употребата на алкохол подсъдимипят започнал вербално да атакува И., адресирайки реплики с обидно съдържание спрямо нея и роднините й, примесени с обвинения, че И. не иска да има дете от него.