Решение № 9614 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9614 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110108085 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Постъпила е искова молба от „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С........, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез пълномощника юрк. Д. Р., срещу К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С....., чрез пълномощника адв. Д. Г., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 1910.47 евро, от които 1465.57 евро (хиляда четиристотин шестдесет и пет евро и петдесет и седем евроцента) – главница по Договор за потребителски кредит № 4053902087 от 22.06.2023 г., сключен с „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с Договор за продажба на вземания (цесия) от 30.04.2025 г.; 49.45 евро (четиридесет и девет евро и четиридесет и пет евроцента) – договорна възнаградителна лихва за периода от 22.06.2023 г. до 25.06.2025 г.; 395.45 евро (триста деветдесет и пет евро и четиридесет и пет евроцента) – законна лихва за забава (мораторна лихва) върху главницата за периода от 26.06.2025 г. до 04.02.2026 г.; Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда (04.02.2026 г.) до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 226/2026 г. по описа на Районен съд - Смолян.

Ищецът твърди, че на 22.06.2023 г. между ответника К. А. и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 4053902087 за сумата от 3542.41 лева.

Уговорено е погасяване на 12 месечни вноски съгласно инкорпориран Погасителен план, при фиксиран лихвен процент от 10.9% и ГПР 11.33%. Ищецът се позовава на конкретни договорни клаузи, като посочва, че съгласно чл. 9.4. от Договора при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на забавата. Допълва се, че по силата на чл. 2, раздел Х. „Забава.

Предсрочна изискуемост" от Общите условия (ОУ), неразделна част от договора, при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си в срок до изтичане на крайния срок за погасяване.

На 30.04.2025 г. вземането е прехвърлено на ищеца чрез договор за продажба на вземания (цесия). Поддържа се, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето съгласно чл. 99 ЗЗД, като се изтъква клаузата на чл. 25.8. от Договора, съгласно която цялата кореспонденция се изпраща единствено на посочените от потребителя адреси и контакти.

Ищецът твърди, че уведомяването е извършено валидно чрез обратна разписка на настоящия адрес и със СМС съобщение. Прави се и евентуално позоваване на уведомяване чрез връчването на самата искова молба. Поради подадено възражение срещу издадена заповед за 1 изпълнение, се претендира установяване на дължимостта на сумите. Представя писмени доказателства: договор за кредит, СЕФ, договор за цесия, извлечение, доказателства за уведомяване.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника К. А.. Същата оспорва предявените искове като частично неоснователни. Излага подробни възражения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неправилно изчисляване и посочване на ГПР. Ответникът основава възраженията си на конкретни клаузи от договора, посочвайки чл. 7.2.2. от Договора, според който частта от средствата за застраховка се превежда директно на застрахователя от кредитора. Позовава се и на чл. 10 от Договора, където е посочен ГПР от 11.33%, но без яснота дали застраховката е включена в него. Въз основа на чл. 11.2 от Договора (инкорпориран погасителен план), ответникът извлича довод, че още при първата вноска остатъкът от главницата е 3409.64 лв., от което прави извод, че застрахователната премия в размер на 543.41 лв. е скрита в олихвяемата главница (основа от 2999.00 лв. плюс 543.41 лв. премия).

Сочи се, че реално усвоената от потребителя сума е 2999.00 лв., а остатъкът представлява премия по задължителна застраховка, преведена чрез посредничеството на банката (видно от приложения Сертификат). Цитира се практика на СЕС (дело С-714/22) и ВКС, съгласно която застрахователните премии са част от общите разходи по кредита и следва да се включат в ГПР, а прикриването им води до недействителност на договора. При признаване на недействителността, ответникът счита, че дължи само чистата главница без лихви и такси (чл. 23 ЗПК). Твърди се, че е заплатена сума в общ размер на 1289.00 лв.

(659.06 евро), като са представени платежни документи. Прави се и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/; цедирането на вземанията на ищеца и уведомяването на ответника за извършената цесия, както и размера на претендираните суми за главница и лихва.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил задължението.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 22 юни 2023 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 4053902087 със страни по договора кредиторът „Т. Б. А. Б." ЕАД и потребителят К. А. . По силата на чл. 7.1 от договора, кредиторът се задължил да предостави на потребителя целеви потребителски кредит в общ размер на 3542.41 лева . Договорено било средствата да бъдат преведени по разплащателна сметка на потребителя, открита в същата банка, като по негово изрично нареждане кредиторът превежда съответната част по сметка на продавача на стоката за заплащане на нейната продажна цена, съгласно чл. 7.2.1 . От приложените договор за кредит и приложения към него е видно, че сумата от 2999.00 лв. е усвоена за заплащане цената на закупения мобилен телефон APPLE, а остатъкът в размер на 543.41 лв. представлява общият размер на застрахователните премии по два допълнително договорени застрахователни продукта (525.42 лв. за Застраховка Пакет BANK Пакет 1 Кредит и 17.99 лв. за Застраховка Пакет BANK Пакет 1 Уред), преведени от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател . Уговореният срок на договора за кредит бил до 25.06.2025 г., видно от чл. 6 от същия. Потребителят се задължил да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски (23 в размер на 164.94 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 164.86 лв.), съгласно Погасителен план, инкорпориран в чл. 11.2 от договора .

Договорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 10.90%, изчисляван ежемесечно по метода на простата лихва на база 30/360 дни, съгласно чл. 9.1 и чл. 9.2 . Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е изчислен на 11.33%. Общата сума, дължима от потребителя и включваща главница и възнаградителна лихва за срока на кредита (в размер на 416.07 лв.), възлиза на 3958.48 лв., видно от чл. 10 от договора . При сключването на 2 договора потребителят не е бил длъжен да предоставя обезпечения или да сключва задължителни застраховки съгласно чл. 18 и чл. 19 от същия . Договорът предвижда и последици при забава на плащанията. Съгласно чл. 9.4 и чл. 15.1, при допуснато просрочие потребителят дължи законната лихва за забава върху цялата просрочена сума от датата на падежа до ефективното изплащане. Допълнително, разпоредбата на чл. 16.2 уговаря клауза за автоматична предсрочна изискуемост, според която при допуснато пълно или частично просрочие при изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото непогасено задължение по договора става предсрочно и незабавно изискуемо, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления, покани или предизвестия.

Не се спори, а и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита е усвоена от ответника по посочения в договора начин. Според констатациите на вещото лице, на 22.06.2023 г. процесният кредит с реф. 3555129 е усвоен в пълен размер от 3542.41 лв. (равняващи се на 1811.21 евро) по разплащателна сметка *********************** при „Т. Б. А. Б." ЕАД с титуляр К. А., като за целта в банковата система е генериран обслужващ код от СмартИнфо: 4053902087 . Съгласно чл. 7.2.1 от договора, предвиждащ изрично съгласие и нареждане-разписка от страна на потребителя, кредиторът е превел сумата от 2999.00 лв. директно по сметката на продавача („Т. Б." ЕАД) за заплащане на продажната цена на избраната стока – 1 бр. мобилен телефон APPLE .

Останалата част от кредита в размер на 543.41 лв. (277.84 евро) е била преведена по сметка на застрахователя за покриване на застрахователните премии по двете допълнително договорени застрахователни програми, съответно 525.42 лв. за „Застраховка Пакет BANK Пакет 1 Кредит“ и 17.99 лв. за „Застраховка Пакет BANK Пакет 1 Уред“, съгласно механизма по чл. 7.2.2 от потребителския договор.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че във връзка с процесния договор за потребителски кредит са постъпили плащания в общ размер на 523.53 евро (равняващи се на 1023.94 лева) . От тях сума в общ размер на 510.75 евро е била осчетоводена за погасяване на задължения по кредита, разпределена по следния начин: частично погасена главница по договора – 345.63 евро; частично погасена договорна възнаградителна лихва – 163.29 евро; и погасени наказателни лихви съгласно чл. 9.4 от договора – 1.83 евро. По отношение на оставащата разлика в размер на 12.78 евро (представляваща остатък от последното плащане от 06.03.2026 г. в размер на 50.00 евро след извършеното частично погасяване на възнаградителна лихва от 37.22 евро), вещото лице констатира, че от предоставената информация и счетоводна документация липсват данни същата да е била отнесена към обслужване на кредитните задължения по процесния договор.

От приложените писмени доказателства се установява, че с Договор за продажба на вземания (цесия) от 30.04.2025 г. и подписано към него Приложение № 1, първоначалният кредитор „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е прехвърлил вземанията си по процеса на договора за потребителски кредит, сключен с ответника, на ищеца „А. Б. Б.“ ЕООД заедно с всички привилегии, акцесорни права и обезпечения. В Приложение № 1 към договора за цесия, под пореден № 5048, вземането срещу ответника К. А. по Договор за потребителски кредит № 4053902087 от 22.06.2023 г. е индивидуализирано по размер, като към датата на прехвърлянето (26.03.2025 г.) е посочен остатък на дължимата сума в общ размер на 3480.33 лв.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира, че предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител - лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.