Решение № 5085 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5085 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100509375 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 12305 от 21.06.2024г., постановено по гр.д. № 38198/2022 г. по описа на СРС, 70-ти състав, е отхвърлен предявения от В. М. Г. срещу Министерството на околната среда и водите осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от 1259,13 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2022г., представляваща разликата между полученото обезщетение от 2840,07 лева и евентуалното възнаграждение, което би получил при своя работодател от 4099,20 лева за 6 месеца за периода от 06.02.2021г. до 06.08.2021г. – времето през което ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение. С решението В. М. Г. е осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 180 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца В. М. Г., в която са развити съображения за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът бил счел иска за недоказан поради липса на доказателства за размера на получаваното от него трудово възнаграждение преди уволнението, тъй като не бил уважил направеното с исковата молба искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос и не бил указал на ищеца, че за това обстоятелство не сочи доказателства по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. Освен това в исковата молба било посочено, че се представя справка за получени суми от НОИ за оставане без работа, но доказателството липсвало по делото и на ищеца не били дадени указания да го приложи. Счита иска за доказан, доколкото уволнението било признато за незаконно и отменени с влязло в сила решение, през процесния период ищецът не бил страна по друго трудово и служебно правоотношение и била налице връзка между признатото за незаконно уволнение и оставането без работа. С оглед на това и въз основа на представените с въззивната жалба 1 писмени доказателства, моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Министерство на околната страна и водите е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Въззиваемият сочи, че действително между него и ищеца били сключени трудов договор № 935/28.06.2019г. и допълнително споразумение № 687/16.06.2020г., което правоотношение било прекратено със заповед № 263 от 05.02.2021г. и уволнението било признато за незаконно и отменено с влязло в сила съдебно решение. При тази фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд бил приел иска за недоказан поради липса на ангажирани от ищеца доказателства за размера на предявения иск. Оспорва изложените във въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения и счита за преклудирани доказателствените искания на ищеца. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно неговата правилност съдът намира следното.

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на трудово правоотношение между страните, неговото едностранно прекратяване от ответника-работодател, обявяването на уволнението за незаконно и неговата отмяна, размера на последното брутно трудово възнаграждение за месеца преди уволнението, както и размера на обезщетението за процесния период. В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е започнал работа през периода, респективно, заплащане на дължимото обезщетение.

Между страните не е налице спор, че между тях е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 28.06.2019г. и допълнително споразумение към него от 16.06.2020г., по което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността "главен специалист“ в Дирекция „Стопанска дейност и човешки ресурси“, отдел „Стопанска дейност“, сектор „Транспортно обслужване и материално-техническо осигуряване“. Това трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със заповед № 263/05.02.2021г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Прекратяването е настъпило на 05.02.2021г.

Също така няма спор и от приетото от СРС писмено доказателство се установява, че уволнението е обявено за незаконосъобразно и отменено с влязло в сила Решение № 20042113 от 14.06.2022г., постановено по гр.д. № 23842/2021г. по описа на СРС, 172-ти състав и ищецът е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.

От приетото в първоинстанционното производство удостоверение от НОИ № 104640-3286 1/20.11.2023г. се установява, че за ищеца има подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ от „Пластик София“ ООД за сключен на 02.09.2022г. трудов договор, който е действащ към датата на издаване на удостоверението. В информационната система няма данни за осигуряване на ищеца по служебни правоотношения след 06.02.2021г. и за него няма данни за направени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.

От приетото във въззивното производство писмено доказателство – извлечение от НОИ за платени парични обезщетения на ищеца се установява и не се оспорва между страните, че за периода от 05.03.2021г. /датата на регистриране на ищеца в бюрото по труда/ до 06.08.2021г. са изплатени обезщетения за безработица на основание чл. 54б, ал. 1 КСО в общ размер на 2840,07 лева.

От приетото във въззивното производство и неоспорено от насрещната страна писмено доказателство – фиш за трудово възнаграждение за ищеца през месец януари 2021г.

2 се установява, че основната заплата на ищеца за месеца предхождащ датата на уволнението е в размер на общо 734,50 лева /650 лева основна заплата и 84,50 лева клас прослужено време/.

При така събраната по делото доказателствена съвкупност, оплакването на въззивника за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че искът е недоказан, се явява основателно. Няма спор и от описаните по-горе доказателства се установява, че между страните е било налице трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя на 05.02.2021г. Уволнението е признато за незаконно и отменено с влязло в сила решение, а видно от удостоверението от НОИ за шестмесечния период от 06.02.2021г. до 06.08.2021г. ищецът не е започнал работа при друг работодател, не се е самоосигурявал и е бил регистриран в бюрото по труда.

Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не се е произнесъл по доказателствените искания на ищеца, ангажирани за установяване размера на последното брутно трудово възнаграждение, както и на платеното от НОИ обезщетение, поради което и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК тези доказателства са събрани във въззивното производство.

От тях се установява по категоричен начин, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния отработен месец преди уволнението е в размер на 734,50 лева, т.е. 4407 лева за целия период от 6 месеца. Тъй като тази сума надхвърля посочения от ищеца размер на обезщетението от 4099,20 лева и с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът приема, че посоченият е исковата молба размер на обезщетението за оставане без работа се явява изцяло доказан. На следващо място от справката за платени обезщетения от НОИ се установява, че за периода на оставане без работа на ищеца е изплатено обезщетение за безработица в общ размер от 2840,07 лева. След приспадане на платеното обезщетение за безработица от размера на възнаграждението за шестмесечния период, дължимият размер на обезщетението възлиза именно на 1259,13 лева, каквато е цената на предявения иск.

Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

При несъвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да бъде постановено друго, с което Министерството на околната среда и водите да бъде осъдено да заплати на В. М. Г. сумата от 1259,13 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 06.02.2021г. до 06.08.2021г.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски има единствено въззивникът-ищец В. М.

Г.. В първоинстанционното и въззивното производство производство същият не е сторил разноски, а е бил представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв от адв. М. И.

Я. съгласно представените в двете производства договори за правна защита и съдействие. С оглед цената на предявения иск и броя и характера на извършените от процесуалния представител действия, в полза на адв. Я. следва да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на по 425,91 лева за всяко от двете производства.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Министерство на околната среда и водите следва да бъде осъден да заплати в полза и по сметка на СРС сумата от 50,36 лева, представляваща държавна такса по предявения иск, а в полза и по сметка на СГС – сумата от 25,18 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 12305 от 21.06.2024г., постановено по гр.д. № 38198/2022 г. по описа на СРС, 70-ти състав, и вместо него постановява:

3

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, с адрес: гр. София, бул.

„Княгиня М. Луиза“ № 22, да заплати на В. М. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 1259,13 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от 06.02.2021г. до 06.08.2021г., след приспадане на получено от НОИ обезщетение за безработица, ведно със законната лихва считано от 14.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, с адрес: гр. София, бул.

„Княгиня М. Луиза“ № 22, да заплати на адв. М. И. Я. с рег. № 1600039044, с адрес: гр.

София, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 425,91 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство на В. М. Г. в първоинстанционното производство и сумата от 425,91 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство на В. М. Г. във въззивното производство.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, с адрес: гр. София, бул.

„Княгиня М. Луиза“ № 22, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза и по сметка на Софийски районен съд сумата от 50,36 лева, представляваща държавна такса по предявения иск, а в полза и по сметка на Софийски градски съд – сумата от 25,18 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4