Решение № 4436 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4436 гр. С., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110160177 по описа за 2022 година

Производството е по реда на 124, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Е. П.“ ЕАД срещу И. Ц. А., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 3277,93 лева - главница по фактура № **********/09.11.2017 г. и за сумата от 1596,37 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.11.2017 г. до 03.11.2022 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните действа договор за продажба на ел. енергия по кл. № ************ за обект в гр. С., кв. К. п. ****част, бл. *, вх. *, ап. ***. Съгласно действащите ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „Е. П.“ ЕАД, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ59/07.11.2007 г. изм. и доп. Решение № ОУ03/26.04.2010 г., договорът обвързва страните без изричното му писмено приемане. Твърди се, че на 06.11.2017 г. служители на отдел „Нетехнически загуби“ към „Е. м. з.“ АД извършили проверка на мястото на измерване на ел. енергия, доставяна в посочения обект, и на основание чл. 58, ал. 2 ОУ на „Е. м. з.“ АД съставили констативен протокол /КП/ № *******/06.11.2017 г. в присъствието на двама независими свидетели и представител на полицията. Проверяващите установили, че липсва пломба на щита на ел. таблото; липсва пломба на капачката на клемния блок на електромера, че е поставен допълнителен 1 проводник/шнут/ между входяща и изходяща фазови клетки на клемния блок на електромера; отчетена е грешка -89,96% при отчитане на консумираната ел. енергия и е установена промяна в схемата на свързване. Въз основа на констативния протокол била направена корекция на сметката на клиента.

Преизчисляването на сметката било извършено по действащите за периода цени на електрическа енергия, утвърдени от ДЕКВР по реда на чл .48, ал. 1, б.

„а“ и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. Въз основа чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ и общите условия е извършена едностранно корекция на сметката на ищеца и е издадена процесната фактура. Поддържа, че отговорността на ищеца е обективна, а в ПИКЕЕ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ нормативно се определя количеството консумирана енергия. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва дължимостта на процесната сума, при твърдения, че от 02.01.2018 г. в обекта на ответницата е прекъснато електрозахранването, както и че между страните има висящо производство пред съд. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо и неоснователно. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

По така предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ в доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуването между страните по делото на валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия през процесния период, както и осъществяването на предпоставките на твърдяното от него право за извършване на едностранна корекция на сметката за електрическа енергия за минал период.

По делото не се спори, че ответницата е страна по валидно облигационно отношение с ищеца, с източник договор за продажба на електрическа енергия за процесния електроснабден имот.

Спорно по делото е наличието на законово основание за крайния снабдител едностранно да коригира сметките за потребената електрическа енергия в процесния имот, респ. наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция на сметката.

По делото е представено окончателно решение № 260109/25.03.2025 г. по в. гр. д. № 8983/2020 г. по описа на СГС „IV В“ въззивен състав, с което е отменено решение № 912/04.01.2020 г. по гр. д. № 1470/2018 г. по описа на СРС, 82 състав, и е отхвърлен предявения от И. Ц. А. срещу „Е. П.“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 3277,93 лв., представляваща стойност на ел. енергия за периода 09.08.2017 г. – 06.11.2017 г. за електроснабден имот, находящ се за обект в гр. С., кв. К. п. ** част, бл. *, вх. *, ап. ***, кл. № ************, начислена от ответника по фактура № **********/09.11.2017 г. въз основа на корекция по констативен протокол № *******/06.11.2017 г.

2

Предвид изложеното съдът приема, че със сила на пресъдено нещо към приключване на устните състезания по делото е установено съществуване на вземане на „Е. П.“ ЕАД срещу И. Ц. А. по фактура № **********/09.11.2017 г., което на основание чл. 297 ГПК е задължително за съда, който го е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

В съдебната практика е прието, че когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези (правопораждащ факт и съдържание). Тя съвпада по предмет със силата на пресъдено нещо по положителен установителен иск.

Отхвърлянето на отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск (в този смисъл решение № 60215 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3616/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 85 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 2/2015 г. на ВКС, І г.о., определение № 160 от 30.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2488/2020 г. на ВКС, І г.о. и др.).

Поради това при предявен осъдителен иск за същото вземане между същите страни при разменено процесуално качество ищец – ответник, ищецът по осъдителния иск не следва да доказва отново в процеса съществуването на правото му – то е установено със сила на пресъдено нещо с влизане в сила на решението по отрицателния установителен иск.

Ответницата не твърди да е заплатила сумата по фактурата, нито ангажира доказателства за това, поради което предявеният главен иск за сумата 3277,93 лева /1 675,98 евро/ е основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД :

По делото се установява, че ответницата е уведомена за начислената сума по фактурата на 14.11.2017 г., като съгласно посочения във фактурата срок за плащане – до 20.11.2017 г., е изпаднала в забава за плащане от 21.11.2017 г. С оглед основателността на предявения иск за главница и обусловеният от него иск за обезщетение за забавено плащане – като не е изпълнила главното задължение на падежа, ответницата е изпаднала в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и за нея е възникнало акцесорното задължение п о чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на мораторна лихва върху неизплатената главница за периода от 21.11.2017 г. до 03.11.2022 г. в размер на 1596,37 лева /816,21 евро/, изчислен по реда на чл. 162 ГПК от съда.

Съгласно чл. 4 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица в Република България е евро, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковете бъдат отхвърлени като неоснователни, следва да бъдат остойностени в евро по официалния курс и прилагане на правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

По разноските:

3

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът, който претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК за държавна такса в размер на 99,68 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Ц. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Р. п." бл. *, ет. *, ап. *** да заплати на „Е. П.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш." № ***, Б. Б. Ц., на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ сумата 3 277,93 лева /1 675,98 евро/ - главница, представляваща начислена по фактура № **********/09.11.2017 г. на основание констативен протокол *******/06.11.2017 г. стойност на консумирана електрическа енергия за периода 09.08.2017 г. – 06.11.2017 г. за електроснабден имот, находящ се за обект в гр. С., кв. К. п. ** част, бл. *, вх. *, ап. ***, кл. № ************, заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба в съда на 07.11.2022 г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 596,37 лева /816,21 евро/, представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода 21.11.2017 г. до 03.11.2022 г.

ОСЪЖДА И. Ц. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Р. п." бл. *, ет. *, ап. *** да заплати на „Е. П.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш." № ***, Б. Б. Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150,81 евро за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4