Решение № 70 от 15.07.2016, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 70

15. 07. 2016г. гр.

Ш.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ш.ският окръжен съд наказателна колегия

На единадесети юли две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2.

Свилен Станчев

Секретар:

Ю. А.

Прокурор:......................

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков ВНЧХД № 64 по описа за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 1 / 06. 01. 2016 г. по НЧХД № 2258 / 2014 г. по описа на Ш.ският районен съд, подс. А.Д.А. е признат за невиновен в това, че на 19. 05. 2014 г. в гр. Ш., чрез съобщаване в писмен вид, разпространено на живущите в кооперацията на бул. С. В. № 46 и поставено на таблото за съобщения на кооперацията, приписал публично, престъпление на А.В.А., пред повече от две лица, че е извършила престъпление по чл. 209 от НК, а именно, „че неправомерно е получавала 360 лв. месечно и е източвала суми от републиканския бюджет” – престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 и вр. с чл. 147 ал. 1 предл. ІІ от НК и на основание чл. 304 от НПК го оправдал.

Със същата присъда признал подс. А. за невиновен и в това, че на 19. 06. 2014 г. в гр. Ш., чрез съобщаване в писмен вид, разпространено на живущите в кооперацията на бул. С. В. № 46 и поставено на таблото за съобщения на кооперацията, публично казал думи, унизителни за честта и достойнството на А.В.А. като я нарекъл „клюкарка,...невменяема,....некадърна,... неграмотна,... с ниска правна култура”, на 20. 06. 2014 г. в гр. Ш. казал думи унизителни за честта и достойнството на А.В.А., като я нарекъл „Кукувица /защото отишла да живее в чужд имот, който всъщност е на съпругът и/”, ”... дрисла,.... ти си една селянка злобна”,...”ти си завършила браничевския университет и не ми говори, защото ти и твоето семейство е наказано от господа, защото брат ти е глухоням, а мъжа ти е инвалид,... простачка”, на 08. 10. 2014 г. в гр. Ш. казал думи, унизителни за честта и достойнството на А.В.А. като на Общото събрание на собствениците и отправил следните обидни думи „Ти си ненормална и без мозък”, „Вие сте крадци и пияници, ще ви съдя”, продължавано престъпление по чл. 148 ал.1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 146 и чл. 26 ал. 1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК го оправдал.

С присъдата отхвърлил предявения от А.В.А. граждански иск срещу подс. А. за сумата от 4 500 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 и вр. с чл.

147 ал. 1 предл. ІІ от НК като неоснователен и недоказан. Отхвърлил и предявения от А.В.А. граждански иск срещу подс. А. за сумата от 4 500 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148 ал.1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 146 и чл. 26 ал. 1 от НК като неоснователен и недоказан. Осъдил А.В.А. да заплати на подс. А. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Срещу постановената от ШРС присъда е подадена въззивна жалба от ч. тъжител А.В.А.. В жалбата се сочи, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна.

Нарушени за материалния и процесуалния закони, при неправилно тълкуване на доказателствата по делото, което довело до неправилни изводи на съда относно виновността на подс. А.. Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова с която подсъдимия да бъдат признат за виновен по предявените му обвинения и предявените граждански искове да бъдат присъдени в пълен размер. В писмено допълнение към въззивната жалба на повереника на ч. тъжител – адв. С. от ШАК се прави пълен анализ на присъдата и мотивите към нея. Намира за неправилни изводите на съда, въз основа на неправилен анализ на доказателствата. Поддържа искането направено с въззивната жалба.

Ч. тъжител и гр. ищец А.В.А. призована се явява лично и с повереник. Двамата намират присъдата за неправилна и незаконосъобразна и молят присъдата да бъде отменена и постановена нова с която подсъдимия да бъдат признат за виновен по предявените му обвинения и им бъде наложено наказание , а предявените граждански искове да бъдат присъдени в пълен размер, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Редовно призован подсъдимия се явява лично и със защитник в съд. заседание. Намират присъдата за правилна и законосъобразна и молят да бъде потвърдена, както и да бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

По отношение първото предявено на подс. А. обвинение за което е предаден на съд – по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 и вр. с чл. 147 ал. 1 предл. ІІ от НК.

Съда установи следната фактическа обстановка:

Подс. А. и ч. тъжител А. от много години живеели в жилищна кооперация находяща се в гр. Ш. на бул. С. В. № 46. В годините назад А. работила в чужбина, но през 2012 г. се завърнала, за да гледа болната си майка, която живеела в с. Б. общ. К. обл. Ш..

През 2013 г. А. предприела действия за включване в програма за „личен асистент” на болната си майка, като изготвила и представила необходимите документи. На 15. 07. 2013 г. ч. тъжител А. сключила трудов договор с Община К., по силата на който и в изпълнение на проект „Подкрепа за достоен живот” по ОПРЧР, тя трябвало да полага грижи за майка си – П. С. М.. Била назначена на длъжност „Личен асистент” на майка си с месечно трудово възнаграждение от 360 лв. В договора било уговорено времетраенето на трудовите задължения и мястото на изпълнението на тези трудови задължения, а именно в с. Б.. Често се налагало А. да води майка си в гр. Ш., най - вече за рехабилитация, поради това, че тези манипулации било невъзможно да се осъществяват от съответен специалист в с. Б..

На проведено общо събрание на живущите в кооперацията в която живеели подсъдимия и ч. тъжител на 20. 10. 2013 г., ч. тъжител А. направила предложение да не се води присъствена книга на етажната собственост и да не се заплаща за гости или роднини на собствениците на апартаменти. Наред с това предложение А. информирала присъстващите на събранието, че за зимния период плащала по 3 лв. месечна такса, тъй като прекарвала по – голяма част от времето в апартамента с майка си и обратно – лятно време 2 лв., тъй като прекарва повече време в къщата на майка си, която е извън гр. Ш.. През зимата на 2013 – 2014 г. майката на А. преимуществено пребивавала в апартамента на А. в гр. Ш.. Поради тази причина от м. декември 2013 г. до м. май 2014 г. сметките за ел. енергия по партидата на майката на А. в с. Б. били нулеви. Пребиваването на майката на А. преимуществено в апартамента в гр. Ш. станало достояние на подс. А.. Същия узнал и факта, че А. била назначена на трудов договор от Община К. за личен асистент на майка си за което получавала трудово възнаграждение в размер 360 лв. месечно, както и, че грижите които тя трябвало да полага следвало да се осъществяват в с. Б.. В края на 2013 г. - първите месеци на 2014 г. отношенията между А. и А. се влошили.

Подс. А. имал силно развито чувство за справедливост. Това му чувство довело до негова активност сред живущите в кооперацията, както относно плащане на общи сметки, така и ползване на общи части от сградата и общи помещения. Вследствие на това отношенията на подсъдимия с част от живущите, включително и А. се влошили.

Поради влошените им вече отношения, воден от силно развитото си чувство за справедливост, а и знаейки обстоятелствата относно назначаването на А. за личен асистент на майка си и пребиваването, както на А., така и на нейната майка в гр. Ш., подс. А. стигнал до заключението, че А. е извършила измамливи действия по отношение кандидатстването по проект „Подкрепа за достоен живот” по ОПРЧР.

Решил, че А. неправомерно получавала 360 лв. месечно, за да гледа майка си в с.

Б., което тя правела в Ш.. По тази причина, а и воден от чувството си за справедливост подс. А. на 07. 05. 2014 г. пуснал сигнал до Районна прокуратура гр. Нови пазар за действията на А. с които тя, според А. източвала републиканския бюджет. Била образувана полицейска преписка по сигнала. При извършената проверка А. била викана в полицията в гр. К.. За тази проверка научил и подс. А..

Все воден от чувството си за справедливост подс. А. решил да доведе до знанието на всички живущи в кооперацията за нередностите, според него вършени от А. и нейния съпруг – св. З. Й.. За целта изготвил писмено изложение от 5 машинописни страници, адресирано „До всички живущи в ЖК бул. С. В. № 46”. Екземпляр от това изложение поставил на табло за съобщение във входа на кооперацията, както и пред вратите на част от живущите в кооперацията. В това изложение наред с други факти, подсъдимия изложил и факти относно подадения от него сигнал в Районна прокуратура гр. Нови пазар. Записал дословно „И не на последно място ще Ви обясня и заявя, че съм подал сигнал до Районна прокуратура гр. Нови пазар за извършено от г-жа А. престъпление по чл. 290 от НК във връзка с чл. 209 от НК, а именно че неправомерно получава 360 лева месечна сума като личен асистент на майката като е подала неверни данни пред социалните служби в Община гр. К. и източва суми от Републиканския бюджет...”. Екземпляр от това изложение станал достояние и на ч. тъжител А.. От съдържанието на писменото изложение на подс. А., ч. тъжител А. приела, че в частта му по отношение на сигнала до Районна прокуратура гр. Нови пазар и изнесените от А. факти в тази връзка, че същия и е приписал престъпление по чл. 209 от НК, че неправомерно е получавала 360 лв. месечна сума и е източвала Републиканския бюджет.

Горната фактическа обстановка съда приема за установена на първо място от писмените доказателства по делото. От обясненията на подс. А. се установява, че той потвърждава авторството на писменото изложение, както и изложеното от него във връзка с депозирания сигнал до прокуратурата. В тази им част съда кредитира обясненията на подс. А. като годно доказателствено средство. Това е така, защото тези обяснения не са в интерес на защитата на подс. А. спрямо обвинението за престъпление по чл. . 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 и вр. с чл. 147 ал. 1 предл. ІІ от НК, за което е предаден на съд. Обстоятелствата свързани с грижите на А. за нейната майка, назначаването и за личен асистент, мястото където са били полагани грижи от А. за нейната майка, времетраенето на грижите като личен асистент, както и узнаване на част от съседите за горните обстоятелства и подадения от подс. А. сигнал се установяват и от показанията на св. З. Й., Р. Д., А. А., Ю. И., частично и от показанията на св. Е. Х. и М. С.. Установява се тази фактическа обстановка и от показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели В.С., Е.Б.. Горната фактическа обстановка се подкрепя и от част от приетите по делото писмени доказателства. Факта, че през зимните месеци А. се е грижела за майка си преимуществено в гр. Ш. се подкрепя и от изявлението на същата, отразено в протокол за проведено на 20. 10. 2013 г. общо събрание на живущите в кооперацията и от данните съдържащи се в писмото на „Енерго Про” от което се установява липса на консумирана ел. енергия през този период.

При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивната инстанция приема, че подс. А. е бил вътрешно убеден, че ч. тъжител А. неправомерно, т. е. без законово основание е получавала 360 лв. месечно като личен асистент на майка си и както той сам се изразява - по този начин е източвала Републиканския бюджет, като в тази връзка чрез измама и използване на документи с невярно съдържание, а именно, че живее в с. Б., регистрирана с настоящ адрес там е получавала тези суми. За да е налице престъплението клевета във втората му форма на изпълнителното деяние – приписване другиму на извършено престъпление, от субективна страна същото следва да е извършено умишлено. Следва подсъдимия да съзнава, че приписва престъпление на А., което тя не е извършила - пряк умисъл.

Или като допуска, че обстоятелствата са неистински, респ., че А. не е извършила престъпление, но се съгласява с настъпването на престъпния резултат - евентуален умисъл. Ето защо липсата на един от посочените обективни или субективни признаци води и до липса на престъпление. Въззивната инстанция приема, че липсва умисъл за клевета у подс. А., при основана на обективни факти увереност в истинността на изнесеното в писменото му изложение. А именно, че А. е извършила престъпление по чл. 209 от НК, като неправомерно е получавала 360 лв. месечно като личен асистент на майка си и по този начин е източвала Републиканския бюджет, като е постигнала това чрез измама и използване на документи с невярно съдържание относно факта, че е живеела в с. Б. докато гледа майка си. Този извод не е произволен, а е резултат на оценка на събраните по делото доказателства. Последните установяват по безспорен начин фактите, че: често след като е станала личен асистент А. и нейната майка са пребивавали в гр. Ш., в апартамента на А.; че през зимата на 2013 – 2014 г. двете преимуществено са пребивавали в жилището на А. в гр. Ш.; че съобразно договора с Община К. А. е била регистрирана с настоящ адрес в с. Б., което на практика не било така; на базата на тези данни А. е получавала 360 лв. месечно, за да гледа майка си в с. Б., а това се е осъществявало в гр. Ш.. Тези обективни факти са изградили и съответната увереност в истинността на изнесеното в писменото изложение от подс. А.. Предвид изложеното въззивната инстанция приема извода на районния съд, че подс. А. не е осъществил основния състав на престъплението клевета по смисъла на чл. 147 ал. 1 предл. ІІ от НК, а от там и квалифицирания, поради което правилно и законосъобразно същия е бил признат за невиновен и оправдан по това обвинение. Поради това присъдата в тази и част следва да бъде потвърдена.