Акт № 268 от 04.11.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Враца, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Евгения Г. Симеонова

Членове:Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20261400500391 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 10531/13.05.2026г. от адв. Д. Ц. С.

- САК, съдебен адрес: ***, пълномощник на Ц. С. А. с ЕГН ********** СРЕЩУ Решение № 213/17.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1542/2025 г. по описа на Районен съд - Враца, в частта, с която по предявената претенция по сметки по чл. 346 ГПК въззивникът е осъден да заплати на Ц. С. С. сумата от 3 562,57 евро, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2026 г. до окончателното изплащане, както и държавна такса върху уважената част от претенцията.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Въззивникът навежда доводи за недопустимост на решението в обжалваната част, като поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал в производството по чл. 346 ГПК регресна претенция по чл. 127, ал. 2 ЗЗД между солидарни длъжници по договор за банков кредит. Според жалбоподателя претенцията не представлява вземане, свързано с прекратената съсобственост и сметките между съделителите по смисъла на чл. 346 ГПК, а урежда вътрешни облигационни отношения между съдлъжници, поради което не попада в предметния обхват на делбеното производство. Поддържа се още, че предявената претенция, с оглед нейния размер, е родово подсъдна на окръжния съд по реда на чл. 104, т. 4 ГПК, поради което районният съд не е бил компетентен да я разгледа като самостоятелен иск. По тези съображения се иска решението в обжалваната част да бъде обезсилено като недопустимо, а претенцията по сметки – оставена без разглеждане.

При условията на евентуалност въззивникът поддържа, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими писмени доказателства, и по-специално представения по делото 1

Анекс № 1/19.01.2022 г. към договора за ипотечен кредит, удостоверяващ извършено предсрочно частично погасяване на главницата от двамата кредитополучатели, което според жалбоподателя е от съществено значение за преценката на претенцията по сметки.

Оспорват се и фактическите изводи на съда относно размера на дължимото регресно вземане, като се поддържа, че неправилно е прието, че извършените плащания от банкова сметка на ответницата доказват, че същата е погасила задължението изцяло със собствени средства и е изпълнила повече от своя вътрешен дял. Навеждат се доводи, че съдът е формирал изводите си въз основа на междинно състояние на кредита, без да отчете всички извършени плащания и участието на двамата съдлъжници при погасяването му, както и че неправилно е включил договорните лихви при определяне размера на евентуалното регресно вземане.

Въззивникът поддържа още, че при правилно приложение на чл. 127, ал. 2 ЗЗД и съобразяване на всички доказателства по делото не се установява насрещната страна да е изпълнила задължение над своя вътрешен дял, поради което претенцията по сметки е неоснователна.

Навеждат се и оплаквания за неправилно приложение на чл. 127, ал. 2 ЗЗД, като се поддържа, че не са налице предпоставките за възникване на регресно право, тъй като не е установено насрещната страна да е изпълнила повече от дължимата от нея част от общото задължение.

Според жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на надплащане единствено въз основа на извършените плащания от банкова сметка на ответницата, без да съобрази участието на въззивника в погасяването на кредита, включително чрез извършеното предсрочно частично погасяване по Анекс № 1/19.01.2022 г.

Поддържа се, че при правилно приложение на чл. 127, ал. 2 ЗЗД и съобразяване на всички доказателства не се установява насрещната страна да е изпълнила повече от своя вътрешен дял, поради което не е възникнало регресно вземане в присъдения размер.

С въззивната жалба се иска отмяна на Решение № 213/17.04.2026 г., постановено по гр. д. № 20251420101542/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, да бъде обезсилено като недопустимо, респ.отменено в обжалваната част, с която е уважена претенцията по сметки, както и постановяване на ново решение, с което същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Иска се също отмяна на присъдената държавната такса върху уважената част от претенцията по сметки и присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Направени са доказателствени искания по чл. 266, ал. 3 ГПК за обсъждане на представения по делото Анекс № 1/19.01.2022 г., а при условията на евентуалност – за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с оглед установяване на извършените плащания по кредита, включително предсрочното частично погасяване, и изясняване дали въззиваемата е изпълнила задължение над своя вътрешен дял, при отчитане на участието на въззивника.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, Ц. С. С., чрез процесуалният й представител адв. М. М. от АК - Враца, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В отговора на въззивната жалба се оспорват доводите за недопустимост на уважената претенция по сметки. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е приел за допустимо разглеждането на претенцията по реда на чл. 346 ГПК във връзка с чл. 30 ЗС и чл.

127, ал. 2 ЗЗД, тъй като в производството по съдебна делба се разрешават всички имущественоправни отношения между съделителите, свързани с делбения имот. Позовава се на практиката на Върховния касационен съд, съгласно която претенциите между съделители, произтичащи от погасяване на ипотечен кредит, използван за придобиване на общия имот, представляват претенции по сметки, които подлежат на разглеждане във втората фаза на делбеното производство, поради което възраженията за недопустимост и липса на родова 2 подсъдност се считат за неоснователни.

Оспорва като неоснователни оплакванията за допуснати процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата. Поддържа се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими писмени доказателства и е формирал изводите си при правилно разпределена доказателствена тежест. Излага се, че съдът правилно е приел за установено извършеното от ищеца плащане на сумата от 40 000 лв. със собствени средства, получени по наследство, както и че остатъкът от продажната цена е финансиран чрез сключения между страните договор за ипотечен кредит, въз основа на което е определил размера на задълженията на всеки от съделителите.

Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е обсъдил представеното банково удостоверение, от което се установяват размерът на извършените от въззиваемата плащания по ипотечния кредит и остатъкът от задължението към момента на приключване на устните състезания, като въз основа на всички събрани по делото доказателства законосъобразно е определил размера на извършеното от нея плащане над припадащия се вътрешен дял и е уважил претенцията по сметки.

Оспорват се като неоснователни и оплакванията за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като се поддържа, че всички относими доказателства са били обсъдени, а фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд относно извършените плащания и размера на регресното вземане съответстват на събраните по делото доказателства.

Оспорват се и направените с въззивната жалба доказателствени искания, като се поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 266 ГПК за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, обжалваното решение да бъде потвърдено и да й бъдат присъдени разноските за въззивното производство.

С отговора не са направени самостоятелни доказателствени искания.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание въззивникът Ц. С.

А., редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв. Д. С., която поддържа въззивната жалба, моли за уважаването й и претендира разноски.

Въззиваемата Ц. С. С., редовно призована, се явява лично и с процесуалния си представител адв. М. М., която оспорва жалбата, поддържа писмения отговор и претендира разноски.

Съдът е допуснал СТЕ пред въззивната инстанция и определил друго вещо лице, което след запознаване с материалите по делото и при необходимост след извършване на справка в счетоводството на банката кредитор, да даде заключение по поставените в определението въпроси.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, съдът взе предвид следното:

Районен съд-Враца с решение № 555/03.09.2025г. е допуснал съдебна делба на недвижим имот по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №144, том.2, рег.№ 3195, дело № 264/2019г. на нотариус П. Ц., peг. № 583 в НК и район на действие РС-Враца и представляващ: Самостоятелен обект в сграда с индентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/ 16.09 2005 г на Изпълнителен директор на АК, последно изменение на кадастралната карта, и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект - няма; адрес на самостоятелния обект: ***.Самостоятелния обект са се намира на ет.2 в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 7; сградата е разположена в поземлен имот с индентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначчение; брой нива на обекта: 1; площ на самостоятелния обект: 91,00 кв.м.; прилежащи части: мазе № 22- 5,25 кв.м., таван № 1 - 6,00 кв.м., 0,89% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху 106,43 кв.м.;

3 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта ***, ***, ***, ***, над обекта -

***, при права по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите Ц. С. А. и Ц. С. С..

С Решение № 213/17.04.2026 г., по гр.д. № 1542/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, постановено във втората фаза на делбеното производство, районният съд е постановил изнасянето имота на публична продан, при определена пазарна цена 136 500 евро и разпределяне на получената сума между съделителите съобразно равните им квоти.

Със същото решение е осъдил Ц. С. А. да заплати на Ц. С. С. сумата от 3 562,57 евро, представляваща приетото за изпълнено от нея над припадащата й се част от задължението по ипотечния кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от 12.01.2026 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията за разликата до пълния предявен размер от 14 485,54 евро.

Районният съд е осъдил всеки от съделителите да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 2 730 евро, както и Ц. А. да заплати държавна такса от 152,50 евро върху уважената част от претенцията по сметки, а Ц. С. – 436,92 евро върху отхвърлената част.

За да постанови решението си относно способа за извършване на делбата, първоинстанционният съд е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което имотът е реално неподеляем и е приел, че същият следва да бъде изнесен на публична продан.

По отношение на претенцията по сметки районният съд е приел, че същата е допустима за разглеждане в делбеното производство на основание чл. 346 ГПК във връзка с чл. 30 ЗС и чл. 127, ал. 2 ЗЗД, като е отхвърлил възраженията за недопустимост и родова неподсъдност, позовавайки се на Определение № 503/24.07.2013 г. по ч.гр.д. № 4558/2013 г. на ВКС и т. 4 от ППВС № 7/28.11.1973 г.

По същество е установил, че имотът е придобит за 100 000 лв., от които съделителят Ц.

А. е заплатил 40 000 лв. лични средства, а останалите 60 000 лв. са осигурени чрез ипотечен кредит, по който двамата съделители са солидарни длъжници. Съобразявайки равните им дялове в съсобствеността, извършените от Ц. С. плащания по кредита и непогасения към 08.01.2026 г. остатък, районният съд е приел, че тя е изпълнила задължения над припадащата й се част в размер на 3 562,57 евро. Поради това е уважил претенцията по сметки до посочения размер, ведно със законната лихва от 12.01.2026 г., като за разликата до пълния претендиран размер от 14 485,54 евро я е отхвърлил като недоказана. Произнесъл се е и по дължимите държавни такси съобразно стойността на дяловете и изхода на спора по претенцията по сметки.