Решение № 726 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330113069 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10а, ал.

2 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата Т. Б. С. поддържа, че между нея и ответника е сключен договор за паричен заем от ***г., по силата на който ответното дружество е предоставило сумата 1700лв. Сочи се, че съобразно чл. 1, ал. 3 от договора, заемополучателката следвало да заплати 1069, 20 лв., представляващи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита. Посредством тази такса кредиторът се стремял да капитализира допълнителен приход от присъща му дейност. Поддържа също, че в чл. 5, ал. 2, на договора била уговорена неустойка, дължима ако не се осигури обезпечение под формата на поръчител, който следва да бъде физическо лице и да отговаря на многобройни критерии или банкова гаранция. Изтъква се, че дължимите по договора такса и неустойка не са включена в ГПР, въпреки че представляват сигурен разход за потребителя, предвид условията, при които стават изискуеми. Сочи, че по своето същество неустойката има характер на скрито възнаграждение за кредитора.

Поддържа, че с включването на горепосочените суми за такса и неустойка, годишният процент на разходите по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Досежно вземането за неустойка се излагат и съображения, че уговорката за него противоречи на добрите нрави. Предвид това се иска да бъде признато за установено 1 по отношение на ответника, че клаузите за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 1069,20 лв. както и на неустойка в размер на 712,80 лв. са нищожни.

Ответникът „Вива Кредит” АД намира исковете за неоснователни. Изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че вземането за неустойка при непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото се заплаща единствено в случай, че потребителят не изпълни договорно поетото си задължение. По отношение на размера на неустойката се поддържа, че в проявление на принципа на договорната свобода, същият е индивидуално договорен между страните и в тази връзка не се явява прекомерен. По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит се поддържа, че потребителят изрично е изявил желание да се възползва от допълнително предоставената му услуга, както и че размерът на таксата му е бил предварително известен.

Съдът намери за установено следното:

По делото не се спори и се установява от представените документи, че на ***г. между ищцата и ответното дружество е сключен договор за паричен заем *** № ***, по силата на който била представена сумата 1700лв., която следвало да бъде върната на тридесет четиринадесетдневни вноски. Била определена фиксирана възнаградителна лихва 40,32 % годишно и ГПР от 49,37 % /лист 19/. Според чл.1, т.2, ал. 3 от договора, кредитополучателят следвало да заплати и такса за ползвана допълнителна услуга „експресно разглеждане на документи“ в размер на 1069,20 лв. Съгласно чл.5, ал.1 от договора в тридневен от усвояване на сумата по договора следвало заемополучателят да представи обезпечение по два алтернативни начина – чрез банкова гаранция или чрез физ. лице поръчител. Поръчителят следвало да е физическо лице което представи бележка от работодател, издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 години; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател шест месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните пет години да няма кредитна история със статус по-лош от 401 “Редовен; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател /лист 5/ . При неизпълнение в срок на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл.5, ал.2 от договора, заемополучателят дължал неустойка в размер на 712,80 лв.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че сумата 2 по кредита в размер на 1700 лв. е била отпусната на ищеца по посочения по-горе договор. Общите плащания по кредита, предвидени в клаузите му включително тези за такса и неустойка възлизат на 3921 лв. Размерът на кредита, ако в него се включат само главницата и договорната лихва е 2139 лв. Разликата между двете суми възлиза на 1782 лв. Според вещото лице при посочване на годишния процент на разходите в договора за заем са включени единствено разходите за договорна лихва. Ако в годишния процент на разходите бъдат включени неустойката и таксата неговият размер ще възлезе на 235,73 % / лист 39/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Страните по делото не спорят относно факта на сключване на договора и предоставяне на заемната сума.

Договорът е сключен от ищцата в качеството на физическо лице действащо извън своята професионална или търговска дейност поради което е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Тези такси не могат, по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК, да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Така както е уговорена клаузата за заплащане на такса по съществото си е свързана с отпускането на кредита.

Дефинирана е по начин, че потребителят да я избере, тъй като създава у него убеждение, че ако не я предпочете няма да получи бързо разглеждане на искането си за отпускане на заем. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК. Този извод се налага и от обстоятелството, че таксата съставлява 63,90 % от предоставената главница. Така уговорена клаузата за такса е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на кредиполоучателя, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Основателен е и доводът на ищцата за нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.

Съгласно тази норма договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на 3 сключване. Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил дължимата от ищцата неустойка - тя е посочена в плана. Заплащането на тази неустойка е свързано с вменено на кредитополучателя поведение - предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойката. Краткият срок за изпълнение на задължението за обезпечаване и многобройните изисквания на които следва да отговаря поръчителя силно затрудняват възможността за изпълнение на това задължение. Тези обстоятелства водят до извод, че въпросната неустойка не съставлява разход по чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Съобразно този норма при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба има предвид неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит и заплати възнаградителната лихва, а не неизпълнение на други задължения. Приемане на обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. От друга страна, непредоставянето на обезпечение не е свързано с претърпяване на вреди от кредитора, защото негово, съгласно чл. 16 от ЗПК, е задължението преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит.

Тоест за него съществува възможност да откаже предоставяне на паричната сума, ако прецени, че кредитополучателят е неплатежоспособен. Предвид изложеното съдът намира, че така определената неустойка няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а цели да осигури на заемодателя допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва. Уговорена по този начин, клаузата за неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, което я прави неравноправна съгласно чл. 143, ал.1 ЗЗП.

Предвид изложеното съдът намира, че както клаузата уговаряща заплащане на такса за експресно разглеждане, така и клаузата за заплащане на неустойка са нищожни като противоречащи на закона.

Ето защо предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 170 лв., от които 100 лв. държавна такса за завеждане на иска и 70лв. депозит за експертиза.

Мотивиран така, съдът

4

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.10а ЗПК, чл.19, ал.4 и 5 ЗПК и чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща на закона, по иска предявен от Т. Б. С.

ЕГН ********** с адрес *** в против „Вива кредит” АД, ЕИК 207343548 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, бул. Джавахарлал Неру №28, ет.2, офис 73Г клаузата на чл.1, ал.3 от договор за паричен заем *** № ***/***г. с която е уговорено заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1069,20 лв.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.4 и 5 ЗПК и чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща на закона, по иска предявен от Т. Б. С. ЕГН ********** с адрес *** в против „Вива кредит” АД, ЕИК 207343548 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, бул. Джавахарлал Неру №28, ет.2, офис 73Г клаузата на чл.5, ал.2 от договор за паричен заем *** № ***/***г. с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 712,80 лв.

ОСЪЖДА „Вива кредит” АД, ЕИК 207343548 да заплати на Т. Б. С. ЕГН ********** сумата 170 лв. /сто и седемдесет лева/ представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 5