Решение № 994 от 19.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Невена Чеуз

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно гражданско дело № 20241100514842 по описа за 2024 година констатира следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба на Военномедицинска академия, гр. София срещу разпореждане от 23.10.2024г. на Държавен съдебен изпълнител, постановено по изпълнително дело № 20241110401670/2024 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Софийски районен съд, отд. 1/уч. 29, с което е върната молбата на Военномедицинска академия за образуване на изпълнително дело срещу длъжника С.М.С.. Жалбоподателят твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е представил изпълнителен лист от 14.05.2024г., подписан с квалифициран електронен подпис на издалия го съдия.

Незаконосъобразно държавният съдебен изпълнител е приел, че следва да му бъде представен по делото нов, подписан от съдията, изпълнителен лист и поради непредставянето на такъв е постановил обжалванот разпореждане, с което е върнал молбата на взискателя. Жалбоподателят навежда довод за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на държавния съдебен изпълнител за продължаване на изпълнителните действия.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК държавния съдебен изпълнител е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

Софийският градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

1

С молба вх. № 27884/02.09.2024г. на СИС при СРС, кредиторът и настоящ жалбоподател, моли да се образува изпълнително дело срещу С.М.С. с ЕГН **********, като прилага изпълнителен лист № 11385/14.05.2024 г., издаден по гр. дело № 25163/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 155 състав. Изпълнителният лист е подписан на 14.05.2024 г. с квалифициран електронен подпис на издалия го съдия Петя Стоянова, като в горната част на хартиения носител има следното отбелязване: „Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от P.P.S. на 14.05.2024г. в 13.44.43ч. Актът е постановен на 14.05.2024”. Върху хартиения носител е поставен печат на СРС, 155 състав. С ръкописна резолюция върху молбата от 03.09.2024г. молбата е оставена без движение, като на молителя е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани допуснатите нередовности, като представи оригинал на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 25163/24 на СРС, подписан от съдията. Указани са му и последиците, в случай на неизпълнение. За разпореждането на ДСИ взискателят е уведомен на 10.10.2024г. На 17.10.2024г. е постъпила молба от кредитора – настоящ жалбоподател, с която моли да му се върне оригинала на изпълнителния лист. С ръкописна резолюция върху молбата от 18.10.2024г. ДСИ е оставил молбата без уважение, като е посочил, че няма основание за връщане на изпълнителния лист. С разпореждане от 23.10.2024г. ДСИ, на основание чл.129, ал. 3 ГПК е върнал молбата за образуване на изпълнително дело, заедно с приложенията, поради неотстраняване на нередовностите. На 08.11.2024г. кредиторът е уведомен за разпореждането за връщане и в законоустановения едноседмичен срок е упражнил правото си да подаде настоящата частна жалба срещу разпореждането за връщане.

Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на молителя и ДСИ и доказателствата по делото и на основание чл. 437 ГПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК предвижда право на взискателя да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Жалбата е подадена от легитимирана страна- взискател по изпълнението, в срока по чл. 436, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 426, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, като при нередовност на молбата могат да бъдат дадени указания за отстраняването й при спазване на разпоредбата на чл. 129 ГПК.

Съгласно нормата на чл. 408, ал. 1 ГПК и чл. 426, ал. 1 ГПК /в приложимата към датата на обжалваното разпореждане редакция - изм. с ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г./ изпълнителният лист се издава в електронна форма и се подписва от съдия от съответния съд. Когато издаването на изпълнителен лист в електронна форма не е възможно, се издава изпълнителен лист в един екземпляр на хартиен носител. Съдебният 2 изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която се посочва номерът на делото и на изпълнителния лист, издаден в електронна форма, след като служебно получи достъп до същия чрез Единния портал за електронно правосъдие или се прилага друг акт, подлежащ на изпълнение.

Във връзка с въведените с измененията на ГПК /ДВ, бр. 110/2020г./ правила за извършване на процесуални действия и издаване на актове от органите на съдебната власт в електронна форма е формирана последователна практика на ВКС, обективирана в Решение № 161 от 6.11.2023 г. на ВКС по гр. дело № 4782/2022 г., IV г. о., ГК, Решение № 209 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. дело № 746/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 265 от 26.04.2024 г. на ВКС по гр. дело № 2296/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 404 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. дело № 4311/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 541 от 13.09.2024 г. по гр. д. № 1717/2023 г., Г.

К., ІV Г. О. на ВКС, според която след влизане в сила на измененията в ГПК /ДВ, бр.

110/2020г./ и приетата разпоредба на чл. 102а, ал. 1 ГПК, с подписването с електронен подпис на издаденото в електронна форма съдебно решение е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици като изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен/ни подпис/и съдебно решение, поради което не е нищожно. Тези постановки са приложими както към решенита, така и към всички актове на съда.

Съгласно разпоредбите на глава ХVІІІа от ЗСВ, органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, които се подписват с електронен подпис /виж и чл. 102а, ал. 1 ГПК/. Правилата за това, според чл. 360к ЗСВ, са уредени в Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт /ДВ, бр. 32/2017г./. Според чл. 46 от Наредба № 5 от 01.07.2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делото, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация /ДВ, бр. 47/2017 г., изм., бр. 55/2022г./, след окончателното му изготвяне, електронният документ се регистрира в информационната система с уникален регистров номер /чл. 22, ал. 1, т. 6 и 7/, който се въвежда в съдържанието на електронния документ преди подписването му, след което същият се подписва с електронен подпис съобразно изискванията на посочения по-горе правилник. Подписаният от всички участващи съдии и служители електронен документ не може да се заменя. В чл.

102а, ал. 4 ГПК е предвидено, че издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд. В настоящия случай върху представеното с молбата на жалбоподателя копие на електронно подписания документ – ИЛ, такава заверка липсва. Поставен е единствено печат на съдебния състав на СРС.

Следователно съдебният изпълнител правилно е върнал молбата за образуване на изпълнителното дело.

3

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за невъзможността да изпълни указанията на ДСИ поради невръщане на оригинала на изпълнителния лист. Въпросът с връщането на изпълнителния лист изрично е уреден нормативно в Правилника за администрацията в съдилищата /Издаден от ВСС, обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017г./ където в чл.118, ал.1 изрично е посочено, че когато изпълнителният лист по прекратено дело бъде поискан обратно от взискателя, той се връща срещу разписка, която се прилага към делото заедно с копие от изпълнителния лист. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че предпоставка за връщане на изпълнителния лист е прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433 ГПК, каквото в настоящия случай не е налице.

Водим от горното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Военномедицинска академия, гр. София срещу разпореждане от 23.10.2024г. на Държавен съдебен изпълнител, постановено по изпълнително дело № 20241110401670/2024 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Софийски районен съд, отд. 1/уч. 29, с което е върната молбата на Военномедицинска академия за образуване на изпълнително дело срещу длъжника С.М.С..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4