Решение № 1783 от 21.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1783 гр. Пловдив, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330120049 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, срещу Н.

М., с която са предявени искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК.

Ищецът твърди, че ответницата е придобила правото на собственост върху обект в с. Б., представляващ поземлен имот заедно с построената в него къща на 24.02.2020 г. За процесния период до обекта била доставяне електрическа енергия от ищеца на основание параграф 15, ал. 2, и ал. 3 от ПЗР на ЗЕ при липса на сключен договор с търговец по свободно договорени цени. доставката се осъществявала при условията на типов договор, като до сключването на такъв търговецът бил длъжен да осигурява снабдяването с електричество. Наред с това ответницата дължала и цена за предоставени мрежови услуги към разпределителната мрежа, към която бил присъединен обектът. Ответната страна следвало да заплаща всички свои задължения в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ОУ. При неплащане в срок се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на задълженията си, за периода 01.01.2021г.-28.02.2021г. била доставена ел. енергия на обща стойност 1657.27 лева, която не била заплатена. Поради забавата се дължало и обезщетение за забава в размер на 106.95 лева. Поради неизпълнението ищецът подал заявление и в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответната страна за сумата. Срещу заповедта постъпило възражение и за ищеца бил налице интерес от предявяването на настоящите установителни искове за сумите по нея. Иска се установяването на задълженията. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва претенцията. Твърди, че до 21.01.2021 г. не пребивавала на територията на Б.. След узнаването за задължението оспорила неговия размер и поискала проверка, поради съмнения за включване на външен консуматор, за резултати от която не била уведомена. Разбрала, че кутията на електромера била разбита, след което същият бил сменен с нов.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените доводи, намира за установено следното:

Относно допустимостта:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД срещу Н. М., по което е образувано ч. гр. дело на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

Заповедта е връчена, в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество на спора:

От представения нотариален акт за покупко-продажба от 24.02.2020 г. се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху поземлен имот, жилищна сграда и стопанска сграда в с. Б.. Съгласно представения договор за присъединяване на обект от 2007г. същият е бил с временно захранване за извършване на строителството. Като такъв е третиран от ищеца за небитов клиент, съгласно параграф 1, т. 33а от ДР на ЗЕ. Този статут на обекта не е променян от ответницата, като на 30.01.2021 г. се установява, че е било подадено единствено заявление за смяна на клиент на обект на свободния пазар, при което партидата е заведен на нейно име.

Заявление за промяна на доставчика за дейността му като "краен снабдител" /при регулирани цени/, а не за другата, осъществява от дружеството дейност като "доставчик от последна инстанция", е подадено на 23.02.2021 г. Не се установява промяната по ПТЕЕ да е била извършена до края на месец февруари 2021 г., поради което следва да се приеме, че за процесния период обектът собственост на ответницата е бил снабдяван от ищеца като търговец на свободен пазар без сключен типов договор.

Тези обстоятелства се установяват от представените документи и по отношения на тях не са изложени възражения в отговора на исковата молба.

По делото е приета СТЕ, която установява, че за процесния период е имало реална доставка на електрическа енергия до обекта, като е отчетено потребление от 7099 квтч. съответно 4623 квтч. по дневна тарифа и 2476 квтч по нощна тарифа.

2

Електромерът се е отчитал чрез система за дистанционен отчет и чрез отразените показатели са определени ползваните количества ел. енергия. Вещото лице посочва, че измервателният уред е произведен през 2019г., носи знак на оправомощения проверител, извършил първоначалната проверка през същата година и подлежи на последваща през 2023 г. От тези данни е направен извод, че през процесния период електромерът работи в срока на извършваната му първоначална проверка, носи съответния знак за нея, както и пломбите на производителя и извършилите неговия монтаж. Заключението е изготвено след запознаване с материалите по делото и извършване на проверки на място, обосновано е, не е оспорено от представителите на страните и следва да бъде кредитирано.

При така събраните доказателства съдът намира, че ищецът установява при условията на пълно и главно доказване доставката на посочените количества електрическа енергия до обекта собственост на ответницата. Направените с отговора на исковата молба възражения не се установяват. От събраните по делото доказателства не се установява да е имало неправомерно свързване към мрежата от трети лица, нито да е налице неправилно отчитане от средството за измерване.

Съображенията за възможно неправомерно въздействие се отнасят за период след процесния.

Съдът кредитира показанията на св. П. Ж., но същите не оборват изводите за потребяване на посочените в експертизата количества ел. енергия. От тях се установява единствено, че ищцата е започнала да ползва обекта след средата на месеца януари 2021 г. Извън тези данни, свидетелят няма преки впечатления за това как и от кого се е ползвал обекта през целия период, като заявява, че през това време не е влизал в къщата.

Съгласно параграф 15 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. (2) В случай че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. (3) Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща 3 всички дължими суми във връзка с доставката.

Предвид изложеното до момента между страните за процесния период е съществувало облигационно правоотношение и ответницата дължи цената за доставената до собствения й обект електрическа енергия.

Приетата съдебна счетоводна експертиза установява, че стойността на доставената ел. енергия и цена за достъп до мрежата е изчислена съобразно цените за ел. енергия, които се заплащат на свободния пазар и цените за мрежови услуги и задължения към обществото, съгласно решение от 01.07.2019 г. на КЕВР и е в размер на общо 1657.27. Размерът на дължимото обезщетение за забава е определен на 106.95 лева. Експертизата е изготвена въз основа на счетоводните записвания на ищеца, като пресметнатите количества съответстват на установените от СТЕ. С оглед на това, съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и пълно, поради което следва да бъде кредитирано.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на облигационно отношение между страните във връзка с доставка на електрическа енергия. По същото ответницата има непогасени задължения към ищеца в размер на 1657.27 лева за периода.

Изискуемостта на задълженията е настъпила съгласно чл. 18, ал. 1 от ОУ и предвид липсата на плащане се дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Размерът на дължимото обезщетение за забава съгласно приетата ССЕ е 106.95 лева.

С оглед горното, предявените искове са основателни и следва да се уважат изцяло.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 116.29 лева за д.т., 363 лева за СТЕ и ССЕ и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Общият размер на разноските е 629.29 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. К. М., ЕГН **********, дължи на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, следните суми: 1657.27 лева- главница, представляваща стойност на електрическа 4 енергия и мрежови услуги, доставени в обект на потребление, находящ се в с. Б., местност Ж. за периода 01.01.2021 г. – 28.02.2021 г.; 106.95 лева– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 16.02.2021 г.– 18.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда– 19.10.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми, е издадена Заповед № 8801 от 20.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16455/2021 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖ Д А Н. К. М., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, сумата от 629.29 лева– разноски за заповедното производство и в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5