Решение № 260938 от 20.10.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

260938

20.10.2020 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, V граждански състав, в публично заседание на седми октовмври две хиляди и двадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20188 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М.Ж.М., ЕГН **********,*** против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър Център“, ет. 2, офис 73 Г, с която са предявени обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10, чл.11, чл. 19, чл.21, чл.33 ЗПК, чл.92 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за кредит от 21.07.2017 г., като противоречащ на императивни законови изисквания, както и при условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, като противоречаща на добрите прави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките по чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 491, 76 лв., представляваща платена без основание неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора за периода от 20.08.2017 г. до 17.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът сочи, че на 21.07.2017 г. е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който кредиторът са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1200 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40, 31 % и годишен процент на разходите – 49,47 %. Съгласно договора за заем, същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател, поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки през последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има- кредитната му история в Централния кредитен регистър към БНБ една година назад да е със статут не по – лош от „Редовен“ или банкова гаранция.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ищецът дължи неустойка на кредитора в размер почти равен на главницата, която той следва да престира заедно с погасителната вноска, към която се кумулира вноска за неустойка и падежното вземане нараства значително. Ищецът не спори, че е усвоил заемния ресурс, но не е дължал плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен на подробно изложените в исковата молба основания.

Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,30 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Поради по – високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите (доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му), но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията по чл.11, т. 10 ЗПК и чл. 5 ЗПК.

Твърди, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40,30 %, към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба визирана в договора за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатява се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение.

Цитира съдебна практика, като сочи, че в нея се приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.

Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В случая се сочи, че възнаградителната лихва не само, че е в по- голям размер, но и не отговаря на действителните параметри на договора, тъй като в нея се кумулира уговорената в договора неустойка. Оспорва се и клаузата за неустойка като нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Посочва, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението ма договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция се сочи, че е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

На плоскостта на конкретния казус се сочи, че са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:

• за кредит от 1200,00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство па физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най- малко 1000,00 лева, т.с. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъ ти повече па предоставената в заем сума, • Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и юридически лица.

• Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне 1000,00 лева, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Така се твърди, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ат. 4 от ЗПК.

Твърди, че кредиторът не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители- едва три дни след сключване на договора. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закопа за потребителския кредит.

Цитира съдебна практика в подкрепа на изложените доводи, както и разпоредби на Директива 2008/48 и практика на СЕС.

Сочи, че неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва па търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Договорена при тези условия тя представлява допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.Съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване иа различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.

Информацията по чл. 5, ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2. На плоскостта на настоящият казус, не е извършено отнапред разясняване на потребителя на клаузите във връзка с крайните задължения по договора. Видно от съдържанието на договора за предоставяне на паричен заем и представения стандартен европейски формуляр поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, същите са изготвени без заемателят да е бил запознат с действителния размер на ГПР.

Сочи се, че поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Посочва, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.

Сочи, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор,само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона, тъй като законодателят не е въвел императивни размери на цените на кредитите. Твърди, че е неприложима е и втората хипотеза па чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, тъй като той нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Поради това се формира изводът, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожността на делия договор. Аргумент за недействителност на договора на това основание посочва, че може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по- пълната защита, дадена па потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10, ал. 1, чл.