Решение № 2651 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2651 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100515465 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20187931 от 20.09.2021 год., постановено по гр.дeло № 2331/2021 г. на СРС, І Г.О., 41 състав, са осъдени на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, А. М. В., ЕГН ********** и В. Б. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, ж.к.“******* и съдебен адрес: гр.София, ул.“******* *******, да опразнат и върнат на Българска академия на науките, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, държането на апартамент № 702, находящ се в гр.София, ж.к.“*******. С решението на съда са отхвърлени предявените от Българска академия на науките, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, срещу А. М. В., ЕГН ********** и В. Б. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, ж.к.“******* и съдебен адрес: гр.София, ул.“******* *******, претенции по чл.92 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 6463,87 лв. по чл.14, ал.1 от Договор за наем № ДНФЛ-4/10.01.2018 г. за периода от 15.07.2020 г. до 13.01.2021 г. С решението на съда са осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. М. В., ЕГН ********** и В. Б. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, ж.к.“******* и съдебен адрес: гр.София, ул.“******* *******, да заплатят на Българска академия на науките, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.София, 1 ул.“*******, сумата от 394, 35 лв., представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК, Българска академия на науките, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, да заплати на А. М. В., ЕГН ********** и В. Б. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, ж.к.“******* и съдебен адрес: гр.София, ул.“******* *******, сумата от 465 лв.

В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, І Г.О., 41 състав е обжалвано и от двете страни по делото.

Ищецът по делото БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ/БАН/, гр.София, обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез процесуалните му представители юрк.Л. И. и юрк.И. И., в частта, с която са отхвърлени предявените от него обективно съединени осъдителни искове, с искане същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната от ищеца част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемите страни- ответници А. М. В. и В. Б. В., чрез пълномощника си адв.

В. П. оспорват жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, в обжалваната от ищеца част -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Въззивниците- ответници А. М. В. и В. Б. В., обжалват решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника им адв.В. П., в частта, с която са осъдени на основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД да опразнат и върнат на ищеца, държането на апартамент № 702, находящ се в гр.София, ж.к.“*******. Молят съда решението да бъде отменено в обжалваната част, като неправилно, по съображения изложени във въззивна жалба и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД, като неоснователен и недоказан. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ/БАН/, гр.София оспорва подадената от ответниците въззивна жалба, като неоснователна.

Моли съда, въззивната жалба, като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, в обжалваната от ответниците част- потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, 2 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и по чл.263, ал.2 от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

По въззивната жалба, подадена от ищеца Българска академия на науките/БАН/, гр.София, съдът приема следното:

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но процесуално недопустимо, в частта, с която са отхвърлени предявените от Българска академия на науките, ЕИК *******, срещу А. М. В., ЕГН ********** и В. Б. В., ЕГН **********, искови претенции по чл.92 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 6463,87 лв. по чл.14, ал.1 от Договор за наем № ДНФЛ-4/10.01.2018 г. за периода от 15.07.2020 г. до 13.01.2021 г. поради следните съображения:

При постановяването на решението в обжалваната от ищеца част, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Съдът не се е произнесъл по 3 предявените от ищеца срещу ответниците обективно съединени искове с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.14 , ал.1 от Договор за наем № ДНФЛ-4/10.01.2018 г. , за заплащане солидарно на сумата от 6463,87 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния имот, след прекратяване на договора за наем/ на който е основана исковата претенция на ищеца/, така както са изрично заявени по петитума на исковата молба и уточнителна молба от 05.02.2021 г.

Вместо по така предявените съдът се е произнесъл по непредявени от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане солидарно от ответниците на сумата от 6463,87 лв., представляваща уговорена в договора неустойка.

Съдът приема, че предметът на делото е спорното материално субективно право претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

На следващо място, част от хипотезите, при които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС № 1/1985 г. : при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от иска, липса на искане за възобновяване на спряно по взаимно съгласие на страните производство и др. В пленумното постановление е посочено, че в тези случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да прекрати производството по делото, а при нарушаване на правилата за подведомственост или родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото подлежи на изпращане на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на непредявено основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск.

Тези принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, са последователно прилагани и съответно доразвити във формирана практика на ВКС, а именно: решение по т.дело № 850/2012 г., І т.о., решение по т.дело № 748/2015 г., І т.о., решение по т.дело № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 2830/2015 г., І т.о., решение по т.дело № 2806/2015 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 3636/2015 г., ІІ т.о. и др.

Съобразно тази съдебна практика, съдебният акт е недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса факти от страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е 4 сезиран. В цитираните решения е изразено принципно становище относно предмета на защитата, която се търси чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане.

Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

Отделно от изложеното, съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

На следващо място, съдът приема, че разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.